Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.36

Брахма сам̇хита̄ (5.33) казва:

„Обожавам Върховната Божествена Личност Говинда (Кр̣ш̣н̣а), първичната личност – абсолютен, непогрешим и без начало. Въпреки че се разпространява в безброй форми, Той си остава същата най-древна личност, която винаги запазва свежата си младост. Вечните, блажени и всезнаещи форми на Бога не могат да бъдат разбрани дори от най-изтъкнатите познавачи на Ведите, но се разкриват пред чистите, безкористни предани“. Бог, Върховната Личност, няма причина, защото е причината на всичко. Той е отвъд действията на причините и следствията. Той съществува вечно. В друг стих Брахма сам̇хита̄ казва: ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам – Бог съществува и в гигантската Вселена, и в атома. Фактът, че Бог влиза в атома и във Вселената показва, че без неговото присъствие нищо не може да бъде реалност. Учените твърдят, че водата е съединение от водород и кислород, но когато се изправят пред необятния океан, се чудят откъде е дошло такова количество водород и кислород. Те смятат, че всичко е произлязло от химичните елементи, но откъде са дошли тези елементи? Това учените не знаят. Бог, Върховната Личност, е причината на всички причини, затова Той може да произведе безмерни количества химични елементи и да създаде условия за химична еволюция. И наистина е видно как живите същества създават различни химични вещества. Например лимоновото дърво произвежда тонове лимонена киселина. Лимонената киселина не поражда дървото, по-скоро дървото поражда киселината. Така Върховната Божествена Личност е причината на всичко. Той е причината за дървото, което произвежда лимонена киселина (бӣджам̇ ма̄м̇ сарва-бхӯта̄на̄м). Преданите разбират, че първоначалните сили, предизвикващи космическото проявление, не са в химичните елементи, а във Върховния Бог, защото Той е причината за химичните елементи.

Енергията на Върховния създава и проявява всичко, а когато всичко се унищожи или разпадне, изначалните енергии влизат в тялото на Бога. Ето защо в стиха се казва: а̄да̄в анте 'пи ча саттва̄на̄м̇ яд дхрувам̇ тад ева̄нтара̄ле 'пи. Думата дхрувам означава „неизменен“. Неизменната реалност е Кр̣ш̣н̣а, а не космическото проявление. Както се изтъква в Бхагавад-гӣта̄: ахам а̄дир хи дева̄на̄м и маттах̣ сарвам̇ правартате – Кр̣ш̣н̣а е първопричината на всичко. Арджуна признава Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за предвечната личност (пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям а̄ди-девам аджам̇ вибхум) и Брахма сам̇хита̄ също описва Бога като изначалната личност (говиндам а̄ди-пуруш̣ам). Той е причината на всички причини и в началото, и в края, и по средата.