Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.35
Стих
тава вибхавах̣ кхалу бхагаван
джагад-удая-стхити-лая̄дӣни
вишва-ср̣джас те 'м̇ша̄м̇ша̄с
татра мр̣ш̣а̄ спардханти пр̣тхаг абхиматя̄
джагад-удая-стхити-лая̄дӣни
вишва-ср̣джас те 'м̇ша̄м̇ша̄с
татра мр̣ш̣а̄ спардханти пр̣тхаг абхиматя̄
Дума по дума
тава — твои; вибхавах̣ — богатства; кхалу — наистина; бхагаван — о, Върховна Божествена Личност; джагат — на космическото проявление; удая — сътворението; стхити — поддържането; лая-а̄дӣни — унищожението и прочее; вишва-ср̣джах̣ — създателите на проявения свят; те — те; ам̇ша-ам̇ша̄х̣ — части от твоята пълна част; татра — в това; мр̣ш̣а̄ — напразно; спардханти — взаимно съперничество; пр̣тхак — на самостоятелност; абхиматя̄ — от погрешна представа.
Превод
Скъпи Господи, това космическо проявление заедно с неговото сътворение, поддържане и унищожение ти принадлежи. Брахма̄ и другите създатели са само частици от една твоя част, затова ограничената им способност да творят не прави никого от тях Бог (ӣшвара). Ето защо тяхното самомнение, че са отделни богове, е просто неуместна гордост. То е напълно неоснователно.
Пояснение
Преданият, отдаден в лотосовите нозе на Бога, знае много добре, че съзидателната енергия на живите същества – от Брахма̄ до мъничката мравка – е налице, защото те са неразделни частици от Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (15.7) Бог казва: мамаива̄м̇шо джӣва-локе джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣ – „Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, отделени частици“. Живите същества са много малки части от върховния дух като искрите от големия огън, затова притежават съзидателни качества, но в незначително количество.
Така наречените учени от съвременната материалистическа цивилизация се гордеят с великите си изобретения, като самолетите, но заслугата за създадените самолети трябва да се припише на Върховната Божествена Личност, а не на учените. Първият необходим фактор е интелигентността – ученият трябва да се вдъхнови по внушение на Върховния Бог, който заявява в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – „От мен идват паметта, знанието и забравата“. Понеже Върховният Бог, като Свръхдуша, се намира в дълбините на всяко сърце, внушението, помагащо на човек да напредва в научното знание или в съзидателните способности, идва от Бога. След това не учените, а Бог доставя материалите за изработката на удивителни машини като самолетите. Преди изобретяването на самолета неговите елементи вече са съществували, създадени от Върховната Божествена Личност. Но щом откритието „самолет“ се разбие, отломките му се превръщат в проблем за тъй наречените създатели. Друг пример – на Запад се произвеждат много автомобили. Материалите за тези коли доставя Върховният Бог, интелигентността за тъй нареченото им изобретяване също идва от него. В крайна сметка, когато колите се разпаднат, тъй наречените изобретатели се изправят пред проблема какво да правят със съставните материали. Истинският създател, изначалният създател, е Божествената Личност. Само междувременно някой създава нещо с интелигентност, дадена му от Бога, а по-късно създаденото се превръща в проблем. Затова не бива да приписваме изобретението на така наречения му създател – признание заслужава единствено Върховната Божествена Личност. Тук основателно се посочва, че заслугата за цялото великолепие на сътворението, поддържането и унищожението принадлежи на Върховния Бог, а не на живите същества.