Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.34

И Бог, и преданите побеждават. Бог е победен от преданите, а преданите са победени от Бога. Като се покоряват един другиго, те черпят трансцендентално блаженство от взаимоотношенията си. Съвършенството на това взаимно покоряване се проявява при Кр̣ш̣н̣а и гопӣте. Гопӣте покоряват Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а покорява гопӣте. Винаги когато засвири с флейтата си, Кр̣ш̣н̣а пленява умовете на гопӣте и ако не вижда гопӣте, Кр̣ш̣н̣а не е щастлив. Трансценденталисти като гя̄нӣте и йогӣте не могат да покорят Върховната Божествена Личност – това могат да направят само чистите предани.

Чистите предани са наречени сама-мати – те никога, при никакви обстоятелства не се отклоняват от преданото служене. Преданите не почитат Бога само когато са щастливи; напротив: те го обожават дори когато страдат. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че преданото служене е ахайтуки апратихата̄, безкористно и непрекъснато. Когато преданият служи безкористно на Бога (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням), никакви материални обстоятелства не могат да му попречат (апратихата̄). Така, със служене при всякакви житейски обстоятелства, преданият може да покори Върховната Божествена Личност.

Характерно различие между преданите и останалите трансценденталисти (гя̄нӣте и йогӣте) е, че гя̄нӣте и йогӣте се опитват противоестествено да станат едно с Върховния, докато преданите никога не се стремят към подобна абсурдна цел. Те знаят, че тяхното положение е да бъдат вечни слуги на Върховния Бог, а не да са едно с него. Затова са наречени сама-мати или джита̄тма̄. Те се отвращават от мисълта за единство с Върховния. Те не просто нямат страст за единство; тяхното желание е да са свободни от всякакъв материален копнеж. Затова преданите са наречени ниш̣ка̄ма, „без желания“. Живото същество не може да съществува без желания, но желанията, които никога не могат да бъдат задоволени, се наричат ка̄ма, похотливи желания.

Ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣: заради похотливи желания непреданите губят своята интелигентност. Затова са неспособни да покорят Върховния Бог, а преданите, които нямат подобни безсмислени желания, покоряват Бога. Те също биват покорени от Върховната Божествена Личност. Понеже са чисти и свободни от материални желания, те изцяло се отдават на Върховния и така Бог ги покорява. Такива предани никога не се стремят към освобождение. Те искат само да служат в лотосовите нозе на Бога. Понеже служат на Бога, без да чакат отплата, те привличат милостта му. По природа Бог е много милостив и щом види, че неговият слуга работи безкористно, Той естествено е покорен.

Преданите са в непрекъснато служене.

Всичките им сетива служат на Бога. Заради тяхната преданост Върховният им се отдава, оставяйки се да правят с него каквото пожелаят. Разбира се, преданите нямат друга цел, освен да служат. Когато преданият напълно се отдаде и няма стремеж за материална изгода, Бог му предоставя всякакви благоприятни възможности за служене. Това е позицията на Върховния Бог, когато е покорен от своите предани.