Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.33
Стих
татах̣ сама̄дха̄я мано манӣш̣ая̄
бабха̄ш̣а етат пратилабдха-ва̄г асау
ниямя сарвендрия-ба̄хя-вартанам̇
джагад-гурум̇ са̄твата-ша̄стра-виграхам
бабха̄ш̣а етат пратилабдха-ва̄г асау
ниямя сарвендрия-ба̄хя-вартанам̇
джагад-гурум̇ са̄твата-ша̄стра-виграхам
Дума по дума
татах̣ — след това; сама̄дха̄я — владеейки; манах̣ — ума; манӣш̣ая̄ — с интелигентността си; бабха̄ш̣а — проговори; етат — това; пратилабдха — спомняйки си; ва̄к — реч; асау — този (цар Читракету); ниямя — възпирайки; сарва-индрия — на всички сетива; ба̄хя — външни; вартанам — отклонения; джагат-гурум — който е духовен учител на всеки; са̄твата — на преданото служене; ша̄стра — на свещените писания; виграхам — въплъщение.
Превод
След това, като овладя ума си с интелигентността и така възпря сетивата от външни отклонения, Читракету подбра подходящи думи, с които да изрази чувствата си. Той започна да отправя молитви към Бога, всеобщия духовен учител и въплъщение на свещените писания (са̄твата сам̇хити, като „Брахма сам̇хита̄“ и „На̄рада пан̃чара̄тра“). Читракету отправи следните молитви.
Пояснение
Човек не може да отправя молитви към Бога с обикновени думи. Той трябва да се усъвършенства духовно, като държи в подчинение поривите на ума и сетивата си. Едва тогава ще може да намери подходящи думи за молитви към Бога. Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ ни забранява да пеем песни, които не са одобрени от авторитетни предани, като цитира следния стих от Падма Пура̄н̣а:
аваиш̣н̣ава-мукходгӣрн̣ам̇
пӯтам̇ хари-катха̄мр̣там
шраван̣ам̇ наива картавям̇
сарпоччхиш̣т̣ам̇ ятха̄ паях̣
пӯтам̇ хари-катха̄мр̣там
шраван̣ам̇ наива картавям̇
сарпоччхиш̣т̣ам̇ ятха̄ паях̣
Чистите предани не бива да слушат думите или песните, изпълнявани от хора, които нямат поведение на ваиш̣н̣ави, не следват строго правилата и не повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Думите са̄твата-ша̄стра-виграхам посочват, че тялото на Бога, което е сач-чид-а̄нанда, не бива да се приема за творение на ма̄я̄. Преданите не се молят на въображаема форма на Бога. Съществуването на формата на Бога се подкрепя от цялата ведическа литература.