Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.32
Стих
са уттамашлока-пада̄бджа-виш̣т̣арам̇
према̄шру-лешаир упамехаян мухух̣
премопаруддха̄кхила-варн̣а-ниргамо
наива̄шакат там̇ прасамӣд̣итум̇ чирам
према̄шру-лешаир упамехаян мухух̣
премопаруддха̄кхила-варн̣а-ниргамо
наива̄шакат там̇ прасамӣд̣итум̇ чирам
Дума по дума
сах̣ — той; уттамашлока — на Върховната Божествена Личност; пада-абджа — на лотосовите нозе; виш̣т̣арам — мястото; према-ашру — сълзи от чиста любов; лешаих̣ — от капки; упамехаян — мокрейки; мухух̣ — отново и отново; према-упаруддха — сподавен от любов; акхила — всички; варн̣а — букви; ниргамах̣ — излизаха; на — не; ева — наистина; ашакат — беше способен; там — на него; прасамӣд̣итум — да отправи молитви; чирам — за дълго време.
Превод
Със сълзи от любов и привързаност Читракету мокреше мястото около нозете на Върховния Бог. Понеже гласът му беше сподавен от екстаз, той дълго време не можеше да промълви и една дума, за да отправи към Бога подходящи молитви.
Пояснение
Всички букви в азбуката и думите, образувани от тях, са предназначени за отправяне на молитви към Върховната Божествена Личност. Маха̄ра̄джа Читракету имал възможността да се моли на Бога, съчинявайки прекрасни стихове с буквите от азбуката, но понеже бил в екстаз, дълго време не можел да свърже буквите и да отдаде молитви на Бога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.22) се казва:
идам̇ хи пум̇сас тапасах̣ шрутася ва̄
св-иш̣т̣ася сӯктася ча буддхи-даттайох̣
авичюто 'ртхах̣ кавибхир нирӯпито
яд-уттамашлока-гун̣а̄нуварн̣анам
св-иш̣т̣ася сӯктася ча буддхи-даттайох̣
авичюто 'ртхах̣ кавибхир нирӯпито
яд-уттамашлока-гун̣а̄нуварн̣анам
Ако някой има научни, философски, политически, икономически или някакви други способности и се стреми към съвършенство в своята сфера на знание, той трябва да отдава молитви на Върховната Божествена Личност, като съчинява възвишени стихове или използва таланта си в служене на Бога. Читракету искал да направи това, но от любовен екстаз не можел. Ето защо трябвало да мине доста време, преди да отправи своите молитви.