Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.31

тад-даршана-дхваста-самаста-килбиш̣ах̣
свастха̄мала̄нтах̣каран̣о 'бхяя̄н муних̣
правр̣ддха-бхактя̄ пран̣ая̄шру-лочанах̣
прахр̣ш̣т̣а-рома̄намад а̄ди-пӯруш̣ам

Дума по дума

тат-даршанапри вида на Върховната Божествена Личност; дхвастаунищожиха се; самаста-килбиш̣ах̣всички грехове; свастхаздрав; амалаи чист; антах̣каран̣ах̣от дълбините на чието сърце; абхяя̄тобърна се лице в лице; муних̣царят, който занемя от пълно вътрешно удовлетворение; правр̣ддха-бхактя̄с настроението на нарастващо предано служене; пран̣ая-ашру-лочанах̣със сълзи на очите от любов; прахр̣ш̣т̣а-ромакосите му настръхнаха от възторг; анаматсмирено се поклони; а̄ди-пуруш̣амна експанзията на изначалната личност.

Превод

Щом видя Върховния Бог, Маха̄ра̄джа Читракету се освободи от всички материални замърсявания и напълно пречистен, постигна изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той потъна в дълбоко мълчание; от любов към Бога сълзи се стичаха по лицето му, а косите му настръхнаха. С неизмерима любов и преданост царят смирено се поклони пред изначалната Божествена Личност.

Пояснение

В този стих думите тад-даршана-дхваста-самаста-килбиш̣ах̣ са много важни. Ако редовно посещава храма и вижда изображението на Върховната Божествена Личност, човек постепенно ще се излекува от заразата на материалните желания. Когато се освободи от последиците на греховните си дейности, той ще се пречисти и с напълно спокоен, ясен ум все повече ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание.