ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Светците На̄рада и Ан̇гира̄ поучават цар Читракету
В тази глава Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада правят всичко възможно да утешат Читракету. Мъдреците дошли да разсеят дълбоката скръб на царя, като му разяснят духовната значимост на живота.
Великите мъдреци Ан̇гира̄ и На̄рада обяснили, че връзката между баща и син е недействителна. Тя е просто проявление на илюзорната енергия. Тази връзка не е съществувала преди, нито ще остане в бъдещето. По силата на времето връзката съществува само в настоящето. Не бива да се скърби за временни взаимоотношения. Целият космос е временно проявление: макар да не е въображаем, той не е действителен. Под ръководството на Върховната Божествена Личност всичко в материалния свят е преходно. По силата на временни обстоятелства бащата зачева дете, а някое живо същество става дете на тъй наречения баща. Тези временни обстоятелства са дело на Върховния Бог. Нито бащата, нито синът съществуват независимо.
Докато слушал великите мъдреци, царят преодолял своята временна скръб и ги попитал кои всъщност са те. Великите мъдреци се представили и обяснили на царя, че всички страдания се дължат на телесната представа за живота. Когато осъзнае духовната си същност и се отдаде на Върховната Божествена Личност, върховната духовна личност, човек става истински щастлив. Ако търси щастие в материята, той несъмнено ще трябва да скърби за телесните си връзки. Себепознание означава духовно познание на връзката ни с Кр̣ш̣н̣а. Това познание слага край на мизерния материален живот.
ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Докато цар Читракету, съсипан от скръб, лежеше в несвяст до мъртвото тяло на сина си, двамата велики мъдреци На̄рада и Ан̇гира̄ му дадоха следните наставления относно духовното съзнание.
ТЕКСТ 2: О, царю, каква е връзката между мъртвото тяло, което оплакваш, и теб самия? Какво общо имаш с него? Може би ще кажеш, че сега сте свързани като баща и син, но нима мислиш, че тази връзка е съществувала преди? Дали наистина съществува сега? Ще продължи ли и в бъдеще?
ТЕКСТ 3: О, царю, както песъчинките понякога се събират, а друг път се разделят от силата на вълните, така и живите същества, приели материални тела, понякога се събират, а друг път се разделят с течение на времето.
ТЕКСТ 4: Посетите в земята семена понякога стават растения, а друг път – не. Случва се почвата да не е плодородна и сеитбата да не даде реколта. Така и мъжът, подтикван от енергията на Върховния Бог, понякога може да създаде дете, но понякога зачатието не се осъществява. Затова човек не бива да скърби за повърхностните родителски връзки, които изначално са във властта на Върховния Бог.
ТЕКСТ 5: О, царю, и ти, и ние – твоите съветници, съпруги и министри, както и всички движещи се и неподвижни същества из целия космос, се намираме във временно положение. Преди да се родим това положение не е съществувало и след смъртта ни вече няма да съществува. Следователно нашето сегашно положение е временно, макар да е реално.
ТЕКСТ 6: Бог, Върховната Личност, господарят и собственикът на всичко, не се интересува от временното космическо проявление. Въпреки това както момчето строи на брега пясъчен замък, от който няма нужда, така Върховният, властелинът над всичко, създава, поддържа и унищожава. Той създава, като подтиква бащата да зачене син, поддържа, като прави така, че правителството или царят да се грижат за общественото благо, и унищожава, изпращайки змии и други носители на смъртта. Неговите оръдия за сътворение, поддържане и унищожение нямат независима сила, но под булото на илюзорната енергия живото същество се мисли за създател, поддръжник и унищожител.
ТЕКСТ 7: Както от едно семе се поражда друго семе, о, царю, така от едно тяло (тялото на бащата) чрез друго тяло (тялото на майката) се създава трето тяло (тялото на детето). Понеже елементите на материалното тяло са вечни, живото същество, което се появява чрез тях, също е вечно.
ТЕКСТ 8: Разграничаването според общи и конкретни признаци, като националност и индивидуалност, са измислици на хора, които нямат задълбочени познания.
ТЕКСТ 9: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Просветлен от поученията на На̄рада и Ан̇гира̄, цар Читракету се обнадежди. Избърсвайки с ръка излинялото си лице, той заговори.
ТЕКСТ 10: Цар Читракету каза: И двамата дойдохте тук, предрешени като авадхӯти, освободени души, само за да прикриете истинската си самоличност, но аз виждам, че сред хората вие сте най-осъзнати. Вие познавате истинската природа на нещата. Затова сте най-великите от всички велики личности.
ТЕКСТ 11: Бра̄хман̣ите, които са на възвишеното равнище на ваиш̣н̣авите, най-скъпите слуги на Кр̣ш̣н̣а, понякога се обличат като безумци. Само за да облагодетелстват материалисти като нас, вечно привързани към сетивните наслади, и за да разпръснат невежеството ни, тези ваиш̣н̣ави по собствено желание странстват по света.
ТЕКСТОВЕ 12 – 15: О, велики души, чух, че сред прочутите съвършени личности, странстващи по света, за да дадат знание на невежите хора, са Санат-кума̄ра, На̄рада, Р̣бху, Ан̇гира̄, Девала, Асита, Апа̄нтаратама̄ (Вя̄садева), Ма̄ркан̣д̣ея, Гаутама, Васиш̣т̣ха, Бхагава̄н Парашура̄ма, Капила, Шукадева, Дурва̄са̄, Я̄гявалкя, Джа̄тукарн̣а и Арун̣и. Други такива са Ромаша, Чявана, Датта̄трея, А̄сури, Патан̃джали, великият мъдрец Дхаумя, който е като глава на Ведите, мъдрецът Пан̃чашикха, Хиран̣яна̄бха, Каушаля, Шрутадева и Р̣тадхваджа. Вие несъмнено сте някои от тях.
ТЕКСТ 16: Вие сте велики личности и можете да ми дадете истинско знание. Потънал в мрака на невежеството, аз съм станал глупав колкото домашно животно – като свиня или куче. Затова, моля ви, запалете факела на знанието и ме спасете.
ТЕКСТ 17: Ан̇гира̄ каза: Скъпи царю, когато искаше да имаш син, аз дойдох при теб. Аз съм същият Ан̇гира̄ Р̣ш̣и, който ти даде този син. А другият р̣ш̣и е великият мъдрец На̄рада, прекият син на Брахма̄.
ТЕКСТОВЕ 18 – 19: О, скъпи царю, ти си възвишен предан на Върховната Божествена Личност. Не подобава на личност като теб да потъва в скръб заради загубата на нещо материално. Затова двамата дойдохме да те освободим от измамната покруса, която се дължи на сливането ти с мрака на невежеството. За напредналите в духовното знание е крайно нежелателно да се влияят от материални загуби и печалби.
ТЕКСТ 20: Още когато за пръв път навестих твоя дом, можех да ти предам върховното трансцендентално знание, но като видях, че умът ти е погълнат от материални неща, аз ти дадох само син, който ти причини радост и печал.
ТЕКСТОВЕ 21 – 23: Скъпи царю, сега действително преживяваш неволите на човека, който има синове и дъщери. О, царю – владетелю на страната Шӯрасена, – съпругата, домът, изобилието в царството и другите богатства и обекти на сетивно възприятие си приличат по това, че са временни. Царството, военната мощ, съкровищницата, слугите, министрите, приятелите и роднините – всички те пораждат страх, илюзия, скръб и нещастие. Те са като гандхарва-нагара, въображаем дворец, който човек си представя, че съществува в гората. Понеже са непостоянни, тези неща са просто халюцинации, съновидения и фантазии на ума.
ТЕКСТ 24: Тези видими обекти – съпруга, деца и имущество, са като сънища и измислици на ума. Истината е, че това, което виждаме, няма постоянна същност. Понякога може да се види, а друг път не. Само поради миналите си деяния ние създаваме такива измислици, а заради тях по-късно извършваме други дейности.
ТЕКСТ 25: Живото същество с телесна житейска представа е погълнато от тялото, което е съчетание от материалните елементи, петте сетива за придобиване на знание, петте действащи сетива и ума. Чрез ума живото същество изпитва трите вида страдания – адхибаутика, адхидаивика и адхя̄тмика. Следователно тялото е източник на всички нещастия.
ТЕКСТ 26: Затова, о, царю Читракету, внимателно обмисли позицията на а̄тма̄. С други думи, опитай се да разбереш кой си ти – тяло, ум или душа. Помисли откъде идваш, къде ще отидеш, след като напуснеш това тяло, и защо си във властта на материалната скръб. Опитай се да разбереш истинското си положение и тогава ще се разделиш с ненужната привързаност. Ще се разделиш и с убеждението, че материалното творение или всичко, което не е свързано със служенето на Кр̣ш̣н̣а, е вечно. Така ще намериш покой.
ТЕКСТ 27: Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю, внимателно приеми от мен тази най-благоприятна мантра. Така след седем нощи ще можеш да видиш Бога лице в лице.
ТЕКСТ 28: Скъпи царю, в миналото Шива и другите полубогове се подслониха в лотосовите нозе на Сан̇карш̣ан̣а. Така незабавно се освободиха от илюзията на двойствеността и постигнаха несравнимо, ненадминато величие в духовния живот. Много скоро и теб те очаква същото.