Преди стиховете
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Светците На̄рада и Ан̇гира̄ поучават цар Читракету
В тази глава Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада правят всичко възможно да утешат Читракету. Мъдреците дошли да разсеят дълбоката скръб на царя, като му разяснят духовната значимост на живота.
Великите мъдреци Ан̇гира̄ и На̄рада обяснили, че връзката между баща и син е недействителна. Тя е просто проявление на илюзорната енергия. Тази връзка не е съществувала преди, нито ще остане в бъдещето. По силата на времето връзката съществува само в настоящето. Не бива да се скърби за временни взаимоотношения. Целият космос е временно проявление: макар да не е въображаем, той не е действителен. Под ръководството на Върховната Божествена Личност всичко в материалния свят е преходно. По силата на временни обстоятелства бащата зачева дете, а някое живо същество става дете на тъй наречения баща. Тези временни обстоятелства са дело на Върховния Бог. Нито бащата, нито синът съществуват независимо.
Докато слушал великите мъдреци, царят преодолял своята временна скръб и ги попитал кои всъщност са те. Великите мъдреци се представили и обяснили на царя, че всички страдания се дължат на телесната представа за живота. Когато осъзнае духовната си същност и се отдаде на Върховната Божествена Личност, върховната духовна личност, човек става истински щастлив. Ако търси щастие в материята, той несъмнено ще трябва да скърби за телесните си връзки. Себепознание означава духовно познание на връзката ни с Кр̣ш̣н̣а. Това познание слага край на мизерния материален живот.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
ӯчатур мр̣такопа̄нте
патитам̇ мр̣такопамам
шока̄бхибхӯтам̇ ра̄джа̄нам̇
бодхаянтау сад-уктибхих̣
ӯчатур мр̣такопа̄нте
патитам̇ мр̣такопамам
шока̄бхибхӯтам̇ ра̄джа̄нам̇
бодхаянтау сад-уктибхих̣
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ӯчатух̣ — те заговориха; мр̣така — мъртвото тяло; упа̄нте — близо; патитам — паднал; мр̣така-упамам — като друго мъртво тяло; шока-абхибхӯтам — съсипан от скръб; ра̄джа̄нам — на царя; бодхаянтау — като просветлиха; сат-уктибхих̣ — с истински, непреходни наставления.
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Докато цар Читракету, съсипан от скръб, лежеше в несвяст до мъртвото тяло на сина си, двамата велики мъдреци На̄рада и Ан̇гира̄ му дадоха следните наставления относно духовното съзнание.
Стих
ко 'ям̇ ся̄т тава ра̄джендра
бхава̄н ям анушочати
твам̇ ча̄ся катамах̣ ср̣ш̣т̣ау
пуреда̄нӣм атах̣ парам
бхава̄н ям анушочати
твам̇ ча̄ся катамах̣ ср̣ш̣т̣ау
пуреда̄нӣм атах̣ парам
Дума по дума
ках̣ — кой; аям — това; ся̄т — е; тава — на теб; ра̄джа-индра — о, най-достойни сред царете; бхава̄н — Ваше Величество; ям — който; анушочати — оплаква; твам — ти; ча — и; ася — на него (мъртвото момче); катамах̣ — който; ср̣ш̣т̣ау — в раждането; пура̄ — преди; ида̄нӣм — в това време, сега; атах̣ парам — и от сега нататък, в бъдеще.
Превод
О, царю, каква е връзката между мъртвото тяло, което оплакваш, и теб самия? Какво общо имаш с него? Може би ще кажеш, че сега сте свързани като баща и син, но нима мислиш, че тази връзка е съществувала преди? Дали наистина съществува сега? Ще продължи ли и в бъдеще?
Пояснение
Поученията на На̄рада и Ан̇гира̄ Муни са истинските духовни наставления за обърканата обусловена душа. Този свят е преходен, но заради предишната си карма идваме в него и получаваме тела, създавайки временни връзки в рамките на общество, приятелство, любов, националност и общност, които приключват със смъртта. Тези временни взаимоотношения не са съществували в миналото, нито ще съществуват в бъдещето. Следователно сегашните ни тъй наречени взаимоотношения са илюзорни.
Стих
ятха̄ прая̄нти сам̇я̄нти
срото-вегена ба̄лука̄х̣
сам̇юджянте виюджянте
татха̄ ка̄лена дехинах̣
срото-вегена ба̄лука̄х̣
сам̇юджянте виюджянте
татха̄ ка̄лена дехинах̣
Дума по дума
Превод
О, царю, както песъчинките понякога се събират, а друг път се разделят от силата на вълните, така и живите същества, приели материални тела, понякога се събират, а друг път се разделят с течение на времето.
Пояснение
Погрешното разбиране на обусловената душа идва от телесната представа за живота. Тялото е материя, но в него се намира душата. Това е духовно разбиране. За съжаление, този, който е в невежество, омагьосан от материалната илюзия, приема тялото за своя действителна идентичност, без да съзнава, че тялото е материя. Подобно на песъчинките телата се събират и разделят с течение на времето, а хората неуместно тъгуват за своите срещи и раздели. Докато не проумее това, човек не може да бъде щастлив. Ето защо в Бхагавад-гӣта̄ (2.13) това е първото наставление на Бога:
дехино 'смин ятха̄ дехе
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти
„Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна“. Ние не сме тялото; ние сме духовни същества, хванати в капана на тялото. За наше добро е да разберем тази проста истина. Оттам започва духовният ни напредък. В противен случай, ако запазим телесната си представа за света, жалкото ни материално съществуване ще продължава вечно. Политическите споразумения, социалната благотворителност, медицинските грижи и прочее програми, които сме създали за мир и щастие, няма да устоят на времето. И ще преминаваме през страданията на безброй материални животи. Затова материалният живот е наречен дух̣кха̄лаям аша̄шватам, неизчерпаем източник на нещастия.
Стих
ятха̄ дха̄на̄су ваи дха̄на̄
бхаванти на бхаванти ча
евам̇ бхӯта̄ни бхӯтеш̣у
чодита̄нӣша-ма̄яя̄
бхаванти на бхаванти ча
евам̇ бхӯта̄ни бхӯтеш̣у
чодита̄нӣша-ма̄яя̄
Дума по дума
ятха̄ — както; дха̄на̄су — чрез оризови семена; ваи — наистина; дха̄на̄х̣ — зърна; бхаванти — покълват; на — не; бхаванти — покълват; ча — също; евам — по този начин; бхӯта̄ни — живите същества; бхӯтеш̣у — в други живи същества; чодита̄ни — тласкани; ӣша-ма̄яя̄ — от енергията, силата на Върховната Божествена Личност.
Превод
Посетите в земята семена понякога стават растения, а друг път – не. Случва се почвата да не е плодородна и сеитбата да не даде реколта. Така и мъжът, подтикван от енергията на Върховния Бог, понякога може да създаде дете, но понякога зачатието не се осъществява. Затова човек не бива да скърби за повърхностните родителски връзки, които изначално са във властта на Върховния Бог.
Пояснение
На Маха̄ра̄джа Читракету не му било писано да се сдобие със син. Затова, макар да се оженил за хиляди жени, всички те се оказали безплодни и той не можел да зачене и едно дете. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и отишъл да го навести, царят помолил великия мъдрец да му помогне да се сдобие поне с един син. Заради благословията на Ан̇гира̄ Р̣ш̣и детето се появило по милостта на ма̄я̄, но то не живяло дълго. Ето защо в началото Ан̇гира̄ Р̣ш̣и казал на царя, че той ще има дете, което ще му донесе и радост, и мъка.
По волята на Върховния съдбата на цар Читракету била да няма дете. Както безплодното зърно не може да даде реколта, така безплодният човек по върховната воля не може да зачене дете. Понякога дете се ражда дори от импотентен баща и безплодна майка, а друг път потентен баща и плодовита майка остават бездетни. Има случаи, когато дете се създава въпреки употребата на противозачатъчни средства, затова родителите убиват детето в утробата. В съвременната епоха убиването на деца в утробата е обичайна практика. Защо? Защо противозачатъчните средства понякога не действат? Защо се създава едно дете, а после бащата и майката го унищожават в утробата? Трябва да признаем, че така нареченото научно знание не е способно да определи хода на събитията. Всичко, което се случва, зависи от върховната воля. По върховната воля ние попадаме в определени условия по отношение на семейство, общество и индивидуалност. Всичко това урежда Върховният Бог според нашите желания, продиктувани от ма̄я̄, илюзията. А преданият не бива да иска нищо, защото всичко зависи от Върховната Божествена Личност. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) е казано:
аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно и без стремеж към материална изгода и печалба от плодоносни дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. Трябва да правим само това, което ни помага да развием Кр̣ш̣н̣а съзнание. За всичко останало нека изцяло да се осланяме на Върховната Личност. Не бива да кроим планове, които в крайна сметка ще ни донесат разочарование.
Стих
ваям̇ ча твам̇ ча йе чеме
туля-ка̄ла̄ш чара̄чара̄х̣
джанма-мр̣тьор ятха̄ пашча̄т
пра̄н̇ наивам адхуна̄пи бхох̣
туля-ка̄ла̄ш чара̄чара̄х̣
джанма-мр̣тьор ятха̄ пашча̄т
пра̄н̇ наивам адхуна̄пи бхох̣
Дума по дума
ваям — ние (великите мъдреци, министрите и поддръжниците на царя); ча — и; твам — ти; ча — също; йе — които; ча — също; име — тези; туля-ка̄ла̄х̣ — събрани по едно и също време; чара-ачара̄х̣ — движещи се и неподвижни; джанма — раждане; мр̣тьох̣ — и смърт; ятха̄ — както; пашча̄т — след; пра̄к — преди; на — не; евам — затова; адхуна̄ — сега; апи — макар; бхох̣ — царю.
Превод
О, царю, и ти, и ние – твоите съветници, съпруги и министри, както и всички движещи се и неподвижни същества из целия космос, се намираме във временно положение. Преди да се родим това положение не е съществувало и след смъртта ни вече няма да съществува. Следователно нашето сегашно положение е временно, макар да е реално.
Пояснение
Философите ма̄я̄вя̄дӣ казват: брахма сатям̇ джаган митхя̄ – Брахман, живото същество, е реалност, но сегашното му телесно положение е илюзорно. Според философията на ваиш̣н̣авите обаче сегашното ни положение не е илюзорно, а временно. То е като сън. Сънят не съществува, преди човек да заспи, нито пък продължава, след като той се събуди. Сънят съществува само между тези два момента и затова е нереален в смисъл на временен. По същия начин цялото материално проявление, включително всичко, сътворено от нас и от другите, е временно. Ние не скърбим за нещо в съня, преди той да започне или след като е свършил. Затова, докато сънуваме или сме в подобно на сън състояние, не бива да го приемаме за реалност и да скърбим. Това е истинско знание.
Стих
бхӯтаир бхӯта̄ни бхӯтешах̣
ср̣джатй авати ханти ча
а̄тма-ср̣ш̣т̣аир асватантраир
анапекш̣о 'пи ба̄лават
ср̣джатй авати ханти ча
а̄тма-ср̣ш̣т̣аир асватантраир
анапекш̣о 'пи ба̄лават
Дума по дума
бхӯтаих̣ — от някои живи същества; бхӯта̄ни — други живи същества; бхӯта-ӣшах̣ — Върховната Божествена Личност, господарят на всичко; ср̣джати — създава; авати — поддържа; ханти — убива; ча — също; а̄тма-ср̣ш̣т̣аих̣ — които са създадени от него; асватантраих̣ — не са независими; анапекш̣ах̣ — не се интересува (от творението); апи — въпреки; ба̄ла-ват — като момче.
Превод
Бог, Върховната Личност, господарят и собственикът на всичко, не се интересува от временното космическо проявление. Въпреки това както момчето строи на брега пясъчен замък, от който няма нужда, така Върховният, властелинът над всичко, създава, поддържа и унищожава. Той създава, като подтиква бащата да зачене син, поддържа, като прави така, че правителството или царят да се грижат за общественото благо, и унищожава, изпращайки змии и други носители на смъртта. Неговите оръдия за сътворение, поддържане и унищожение нямат независима сила, но под булото на илюзорната енергия живото същество се мисли за създател, поддръжник и унищожител.
Пояснение
Никой не може самостоятелно да създава, поддържа или унищожава. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ (3.27) ни казва:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Пракр̣ти, материалната природа, направлявана от Върховната Божествена Личност, подбужда живите същества да създават, поддържат или разрушават съобразно гун̣ите на природата. Но живото същество се мисли за извършител, понеже няма представа за Върховната Личност и неговия посредник, материалната енергия. Всъщност истината е друга. Като представител на върховния извършител, Върховния Бог, живото същество би трябвало да се подчинява на неговите заповеди. Царящият в съвременното общество хаос се дължи на невежеството на управниците, които забравят, че властта им е дадена от Върховната Божествена Личност. След като Бог ги е поставил в тази позиция, техен дълг е да изпълняват неговата воля. Волята на Бога е изложена в Бхагавад-гӣта̄. Затова тези, които са заети със създаване, поддържане или разрушаване, трябва да се допитват до Върховния Бог, който ги е упълномощил, и да се придържат към неговите наставления. Тогава всички ще живеят в щастие и хармония.
Стих
дехена дехино ра̄джан
деха̄д дехо 'бхиджа̄яте
бӣджа̄д ева ятха̄ бӣджам̇
дехй артха ива ша̄шватах̣
деха̄д дехо 'бхиджа̄яте
бӣджа̄д ева ятха̄ бӣджам̇
дехй артха ива ша̄шватах̣
Дума по дума
дехена — от тялото; дехинах̣ — на бащата, притежаващ материално тяло; ра̄джан — о, царю; деха̄т — от тялото (на майката); дехах̣ — друго тяло; абхиджа̄яте — ражда се; бӣджа̄т — от едно семе; ева — наистина; ятха̄ — както; бӣджам — друго семе; дехӣ — човек, въплътен в материално тяло; артхах̣ — материалните елементи; ива — като; ша̄шватах̣ — вечни.
Превод
Както от едно семе се поражда друго семе, о, царю, така от едно тяло (тялото на бащата) чрез друго тяло (тялото на майката) се създава трето тяло (тялото на детето). Понеже елементите на материалното тяло са вечни, живото същество, което се появява чрез тях, също е вечно.
Пояснение
От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че има два вида енергии – висша и нисша. Нисшата енергия се състои от петте груби и трите фини материални елемента. Живото същество, което представлява висша енергия, се появява в различни тела чрез тези елементи, оформяни и надзиравани от материалната енергия. Всъщност и материалната, и духовната енергия – материята и духът – съществуват вечно като енергии на Върховната Божествена Личност. Господарят на тези енергии е Върховната Личност. Понеже духовната енергия, т.е. живото същество, което е частица от Върховния, желае да се наслаждава на материалния свят, Бог му дава възможност да приеме различни материални тела и да се наслаждава или да страда в различни материални условия. В действителност духовната енергия, живото същество, пожелало да се радва на материални неща, е водено от Върховния Бог. Тъй наречените баща и майка нямат нищо общо с живото същество. В резултат на собствения си избор и карма то се въплъщава в различни тела чрез посредничеството на тъй наречените бащи и майки.
Стих
деха-дехи-вибха̄го 'ям
авивека-кр̣тах̣ пура̄
джа̄ти-вякти-вибха̄го 'ям̇
ятха̄ вастуни калпитах̣
авивека-кр̣тах̣ пура̄
джа̄ти-вякти-вибха̄го 'ям̇
ятха̄ вастуни калпитах̣
Дума по дума
деха — на тялото; дехи — и на собственика на тялото; вибха̄гах̣ — различието; аям — това; авивека — от невежество; кр̣тах̣ — направено; пура̄ — от незапомнени времена; джа̄ти — на съсловието или кастата; вякти — и на индивида; вибха̄гах̣ — различие; аям — това; ятха̄ — както; вастуни — в първоначалния обект; калпитах̣ — измислени.
Превод
Разграничаването според общи и конкретни признаци, като националност и индивидуалност, са измислици на хора, които нямат задълбочени познания.
Пояснение
Има две енергии – материална и духовна. И двете съществуват вечно, защото са еманации на вечната истина, Върховния Бог. Понеже индивидуалното живо същество е пожелало да забрави изначалната си идентичност от незапомнени времена, то приема различни материални тела и бива обозначено според многото разделения на националност, общност, общество, форми на живот и прочее.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
евам а̄шва̄сито ра̄джа̄
читракетур двиджоктибхих̣
вимр̣джя па̄н̣ина̄ вактрам
а̄дхи-мла̄нам абха̄ш̣ата
евам а̄шва̄сито ра̄джа̄
читракетур двиджоктибхих̣
вимр̣джя па̄н̣ина̄ вактрам
а̄дхи-мла̄нам абха̄ш̣ата
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; евам — и така; а̄шва̄ситах̣ — просветлен или обнадежден; ра̄джа̄ — царят; читракетух̣ — Читракету; двиджа-уктибхих̣ — от поученията на великите бра̄хман̣и (На̄рада и Ан̇гира̄ Р̣ш̣и); вимр̣джя — избърсвайки; па̄н̣ина̄ — с ръка; вактрам — лицето си; а̄дхи-мла̄нам — излиняло от скръб; абха̄ш̣ата — заговори разумно.
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Просветлен от поученията на На̄рада и Ан̇гира̄, цар Читракету се обнадежди. Избърсвайки с ръка излинялото си лице, той заговори.
Стих
шрӣ-ра̄джова̄ча
кау юва̄м̇ гя̄на-сампаннау
махиш̣т̣хау ча махӣяса̄м
авадхӯтена веш̣ен̣а
гӯд̣ха̄в иха сама̄гатау
кау юва̄м̇ гя̄на-сампаннау
махиш̣т̣хау ча махӣяса̄м
авадхӯтена веш̣ен̣а
гӯд̣ха̄в иха сама̄гатау
Дума по дума
шрӣ-ра̄джа̄ ува̄ча — цар Читракету каза; кау — които; юва̄м — вие двамата; гя̄на-сампаннау — с пълно знание; махиш̣т̣хау — най-великите; ча — също; махӣяса̄м — сред другите велики личности; авадхӯтена — на освободените странстващи отшелници; веш̣ен̣а — от дрехата; гӯд̣хау — предрешени; иха — на това място; сама̄гатау — дойдохте.
Превод
Цар Читракету каза: И двамата дойдохте тук, предрешени като авадхӯти, освободени души, само за да прикриете истинската си самоличност, но аз виждам, че сред хората вие сте най-осъзнати. Вие познавате истинската природа на нещата. Затова сте най-великите от всички велики личности.
Стих
чаранти хй аванау ка̄мам̇
бра̄хман̣а̄ бхагават-прия̄х̣
ма̄др̣ша̄м̇ гра̄мя-буддхӣна̄м̇
бодха̄йонматта-лин̇гинах̣
бра̄хман̣а̄ бхагават-прия̄х̣
ма̄др̣ша̄м̇ гра̄мя-буддхӣна̄м̇
бодха̄йонматта-лин̇гинах̣
Дума по дума
чаранти — бродят; хи — наистина; аванау — по света; ка̄мам — както пожелаят; бра̄хман̣а̄х̣ — бра̄хман̣ите; бхагават-прия̄х̣ — които са и ваиш̣н̣ави, много скъпи на Бога; ма̄-др̣ша̄м — на тези като мене; гра̄мя-буддхӣна̄м — завладени от временно материалистично съзнание; бодха̄я — за пробуждането; унматта-лин̇гинах̣ — които са облечени като безумци.
Превод
Бра̄хман̣ите, които са на възвишеното равнище на ваиш̣н̣авите, най-скъпите слуги на Кр̣ш̣н̣а, понякога се обличат като безумци. Само за да облагодетелстват материалисти като нас, вечно привързани към сетивните наслади, и за да разпръснат невежеството ни, тези ваиш̣н̣ави по собствено желание странстват по света.
Стих
кума̄ро на̄рада р̣бхур
ан̇гира̄ девало 'ситах̣
апа̄нтаратама̄ вя̄со
ма̄ркан̣д̣ейо 'тха гаутамах̣
ан̇гира̄ девало 'ситах̣
апа̄нтаратама̄ вя̄со
ма̄ркан̣д̣ейо 'тха гаутамах̣
васиш̣т̣хо бхагава̄н ра̄мах̣
капило ба̄дара̄ян̣их̣
дурва̄са̄ я̄гявалкяш ча
джа̄тукарн̣ас татха̄рун̣их̣
капило ба̄дара̄ян̣их̣
дурва̄са̄ я̄гявалкяш ча
джа̄тукарн̣ас татха̄рун̣их̣
ромашаш чявано датта
а̄сурих̣ сапатан̃джалих̣
р̣ш̣ир веда-шира̄ дхаумьо
муних̣ пан̃чашикхас татха̄
а̄сурих̣ сапатан̃джалих̣
р̣ш̣ир веда-шира̄ дхаумьо
муних̣ пан̃чашикхас татха̄
хиран̣яна̄бхах̣ каушалях̣
шрутадева р̣тадхваджах̣
ете паре ча сиддхеша̄ш
чаранти гя̄на-хетавах̣
шрутадева р̣тадхваджах̣
ете паре ча сиддхеша̄ш
чаранти гя̄на-хетавах̣
Дума по дума
кума̄рах̣ — Санат-кума̄ра; на̄радах̣ — На̄рада Муни; р̣бхух̣ — Р̣бху; ан̇гира̄х̣ — Ан̇гира̄; девалах̣ — Девала; аситах̣ — Асита; апа̄нтаратама̄х̣ — Апа̄нтаратама, предишното име на Вя̄са; вя̄сах̣ — Вя̄са; ма̄ркан̣д̣еях̣ — Ма̄ркан̣д̣ея; атха — и; гаутамах̣ — Гаутама; васиш̣т̣хах̣ — Васиш̣т̣ха; бхагава̄н ра̄мах̣ — Бог Парашура̄ма; капилах̣ — Капила; ба̄дара̄ян̣их̣ — Шукадева Госва̄мӣ; дурва̄са̄х̣ — Дурва̄са̄; я̄гявалкях̣ — Я̄гявалкя; ча — също; джа̄тукарн̣ах̣ — Джа̄тукарн̣а; татха̄ — както и; арун̣их̣ — Арун̣и; ромашах̣ — Ромаша; чяванах̣ — Чявана; даттах̣ — Датта̄трея; а̄сурих̣ — А̄сури; са-патан̃джалих̣ — с Патан̃джали Р̣ш̣и; р̣ш̣их̣ — мъдрецът; веда-шира̄х̣ — главата на Ведите; дхаумях̣ — Дхаумя; муних̣ — мъдрецът; пан̃чашикхах̣ — Пан̃чашикха; татха̄ — така също; хиран̣яна̄бхах̣ — Хиран̣яна̄бха; каушалях̣ — Каушаля; шрутадевах̣ — Шрутадева; р̣тадхваджах̣ — Р̣тадхваджа; ете — всички тези; паре — други; ча — и; сиддха-ӣша̄х̣ — господарите на мистични сили; чаранти — бродят; гя̄на-хетавах̣ — просветени личности, проповядващи по целия свят.
Превод
О, велики души, чух, че сред прочутите съвършени личности, странстващи по света, за да дадат знание на невежите хора, са Санат-кума̄ра, На̄рада, Р̣бху, Ан̇гира̄, Девала, Асита, Апа̄нтаратама̄ (Вя̄садева), Ма̄ркан̣д̣ея, Гаутама, Васиш̣т̣ха, Бхагава̄н Парашура̄ма, Капила, Шукадева, Дурва̄са̄, Я̄гявалкя, Джа̄тукарн̣а и Арун̣и. Други такива са Ромаша, Чявана, Датта̄трея, А̄сури, Патан̃джали, великият мъдрец Дхаумя, който е като глава на Ведите, мъдрецът Пан̃чашикха, Хиран̣яна̄бха, Каушаля, Шрутадева и Р̣тадхваджа. Вие несъмнено сте някои от тях.
Пояснение
Думата гя̄на-хетавах̣ е от особена важност, защото велики личности като изброените в тези стихове странстват по света не за да заблуждават хората, а за да разпространяват истинско знание. Без това знание човешкият живот е пропилян. Човешката форма на живот е предназначена за осъзнаване на връзката ни с Кр̣ш̣н̣а, с Бога. Хората, които нямат това знание, не са по-различни от животните. Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.15):
на ма̄м̇ душ̣кр̣тино мӯд̣ха̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
„Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони не се отдават на мен“.
Невежество означава телесна представа за живота (яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке … са ева го-кхарах̣). На практика всеки във вселената, и особено на тази планета (Бхӯрлока), мисли, че тялото и душата не съществуват отделно и затова няма нужда от себепознание. Истината обаче е друга. Ето защо всички бра̄хман̣и, изброени тук, бидейки предани, пътуват по целия свят, за да пробудят Кр̣ш̣н̣а съзнание в сърцата на глупавите материалисти.
За а̄ча̄риите, споменати в тези стихове, се говори и в Маха̄бха̄рата. Думата пан̃чашикха също е важна. Този, който се е освободил от концепциите аннамая, пра̄н̣амая, маномая, вигя̄намая и а̄нандамая и напълно осъзнава фините обвивки на душата, се нарича пан̃чашикха. Според твърденията на Маха̄бха̄рата (Ша̄нти парва, глави 218 – 219) а̄ча̄ря на име Пан̃чашикха се родил в семейството на Маха̄ра̄джа Джанака, управника на Митхила. Последователите на философията са̄н̇кхя приемат Пан̃чашикха̄ча̄ря за един от тях. Истинското знание се отнася до живото същество, обитаващо тялото. За съжаление, поради невежество живото същество се отъждествява с тялото и така изпитва удоволствия и болки.
Стих
тасма̄д юва̄м̇ гра̄мя-пашор
мама мӯд̣ха-дхиях̣ прабхӯ
андхе тамаси магнася
гя̄на-дӣпа удӣрята̄м
мама мӯд̣ха-дхиях̣ прабхӯ
андхе тамаси магнася
гя̄на-дӣпа удӣрята̄м
Дума по дума
тасма̄т — затова; юва̄м — вие двамата; гра̄мя-пашох̣ — на животно като свиня или куче; мама — мене; мӯд̣ха-дхиях̣ — който съм много глупав (понеже нямам духовно знание); прабхӯ — о, господари мои; андхе — в непрогледен; тамаси — мрак; магнася — на този, който е потънал; гя̄на-дӣпах̣ — факелът на знанието; удӣрята̄м — нека бъде запален.
Превод
Вие сте велики личности и можете да ми дадете истинско знание. Потънал в мрака на невежеството, аз съм станал глупав колкото домашно животно – като свиня или куче. Затова, моля ви, запалете факела на знанието и ме спасете.
Пояснение
Това е начинът за получаване на знание. Човек трябва да се отдаде в лотосовите нозе на велики личности, които действително дават трансцендентално знание. Затова е казано: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Този, който иска да разбере висшата цел и смисъл на живота, трябва да се обърне към истински духовен учител и да му се посвети“. Само искреното желание за знание, за премахване на мрака на невежеството ни прави достойни да приемем гуру, духовен учител. Не бива да се обръщаме към гуру заради материални облаги – да се излекуваме от някоя болест или да получим чудотворна сила. Това не е пътят към гуру. Тад-вигя̄на̄ртхам: човек трябва да се обърне към гуру, за да изучи трансценденталната наука на духовния живот. За съжаление, в сегашната епоха на Кали е пълно с мними гуру, които се правят на магьосници пред учениците си, а мнозина глупави ученици искат да видят подобни магии за някакви материални облаги. Такива ученици не се стремят към духовен живот и спасение от мрака на невежеството. Казано е:
ом̇ агя̄на-тимира̄ндхася
гя̄на̄н̃джана-шала̄кая̄
чакш̣ур унмӣлитам̇ йена
тасмаи шрӣ-гураве намах̣
гя̄на̄н̃джана-шала̄кая̄
чакш̣ур унмӣлитам̇ йена
тасмаи шрӣ-гураве намах̣
„Роден съм в най-мрачно невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. Поднасям му смирените си почитания“. Това е дефиницията за гуру. Всеки се намира в мрака на невежеството. Затова всеки има нужда да бъде просветлен с трансцендентално знание. Този, който просвещава ученика си и го спасява от гниене в мрака на невежеството в материалния свят, е истински гуру.
Стих
шрӣ-ан̇гира̄ ува̄ча
ахам̇ те путра-ка̄мася
путрадо 'смй ан̇гира̄ нр̣па
еш̣а брахма-сутах̣ са̄кш̣а̄н
на̄радо бхагава̄н р̣ш̣их̣
ахам̇ те путра-ка̄мася
путрадо 'смй ан̇гира̄ нр̣па
еш̣а брахма-сутах̣ са̄кш̣а̄н
на̄радо бхагава̄н р̣ш̣их̣
Дума по дума
шрӣ-ан̇гира̄х̣ ува̄ча — великият мъдрец Ан̇гира̄ каза; ахам — аз; те — на теб; путра-ка̄мася — желаейки да имаш син; путра-дах̣ — който ти даде сина; асми — съм; ан̇гира̄х̣ — Ан̇гира̄ Р̣ш̣и; нр̣па — царю; еш̣ах̣ — това; брахма-сутах̣ — синът на Брахма̄; са̄кш̣а̄т — пряко; на̄радах̣ — На̄рада Муни; бхагава̄н — най-могъщият; р̣ш̣их̣ — мъдрец.
Превод
Ан̇гира̄ каза: Скъпи царю, когато искаше да имаш син, аз дойдох при теб. Аз съм същият Ан̇гира̄ Р̣ш̣и, който ти даде този син. А другият р̣ш̣и е великият мъдрец На̄рада, прекият син на Брахма̄.
Стих
иттхам̇ тва̄м̇ путра-шокена
магнам̇ тамаси дустаре
атад-архам анусмр̣тя
маха̄пуруш̣а-гочарам
магнам̇ тамаси дустаре
атад-архам анусмр̣тя
маха̄пуруш̣а-гочарам
ануграха̄я бхаватах̣
пра̄пта̄в а̄ва̄м иха прабхо
брахман̣ьо бхагавад-бхакто
на̄ва̄са̄дитум архаси
пра̄пта̄в а̄ва̄м иха прабхо
брахман̣ьо бхагавад-бхакто
на̄ва̄са̄дитум архаси
Дума по дума
иттхам — по този начин; тва̄м — ти; путра-шокена — от скръб по смъртта на сина ти; магнам — потопен; тамаси — в невежество; дустаре — непреодолимо; а-тат-архам — не подобава на човек като теб; анусмр̣тя — помнейки; маха̄-пуруш̣а — Върховната Божествена Личност; гочарам — който е напреднал в разбирането; ануграха̄я — само за да проявим благосклонност; бхаватах̣ — към теб; пра̄птау — дойдохме; а̄ва̄м — ние двамата; иха — на това място; прабхо — о, царю; брахман̣ях̣ — който е установен във Върховната Абсолютна Истина; бхагават-бхактах̣ — възвишен предан на Върховната Божествена Личност; на — не; ава̄са̄дитум — да скърби; архаси — заслужаваш.
Превод
О, скъпи царю, ти си възвишен предан на Върховната Божествена Личност. Не подобава на личност като теб да потъва в скръб заради загубата на нещо материално. Затова двамата дойдохме да те освободим от измамната покруса, която се дължи на сливането ти с мрака на невежеството. За напредналите в духовното знание е крайно нежелателно да се влияят от материални загуби и печалби.
Пояснение
Няколко думи в този стих са особено важни. Думата маха̄-пуруш̣а се отнася до възвишени предани, а също и до Върховната Божествена Личност. Маха̄ означава „върховната“, а пуруш̣а – „личност“. Този, който неизменно служи на Върховния Бог, е наречен маха̄-пауруш̣ика. Същата дума понякога се използва като обръщение към Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Преданият трябва постоянно да се стреми към служене на възвишени предани. В този смисъл Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее:
та̄н̇дера чаран̣а севи бхакта-сане ва̄са
джанаме джанаме хая, еи абхила̄ш̣а
джанаме джанаме хая, еи абхила̄ш̣а
Преданият трябва винаги да се стреми към обкръжението на възвишени предани и да отдава служене на Бога във веригата парампара̄. Той трябва да служи на мисията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху чрез наставленията на великите Госва̄мӣ от Вр̣нда̄вана. Това се нарича та̄н̣дера чаран̣а севи. Докато служи в лотосовите нозе на Госва̄мӣте, той трябва да живее в обкръжението на предани (бхакта-сане ва̄са). Това е заниманието на предания. Един предан не бива да се стреми към материални облаги или да съжалява за материална загуба. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада видели, че възвишеният предан Маха̄ра̄джа Читракету е пропаднал в мрака на невежеството и горчиво оплаква материалното тяло на своя син, по безпричинната си милост те дошли да му дадат напътствия и да го измъкнат от това невежество.
Друга важна дума е брахман̣я. Понякога към Върховната Божествена Личност се обръщаме с молитвата намо брахман̣я-дева̄я, която изразява почитания към Бога, защото Той е този, на когото служат преданите. Затова в стиха се казва: брахман̣ьо бхагавад-бхакто на̄ва̄са̄дитум архаси. Това е отличителната черта на един възвишен предан. Брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄. За предания – възвишена, себепознала се душа – няма причина за материална радост или печал. Той винаги е трансцендентален към обусловения живот.
Стих
тадаива те парам̇ гя̄нам̇
дада̄ми гр̣хам а̄гатах̣
гя̄тва̄ня̄бхинивешам̇ те
путрам ева дада̄мй ахам
дада̄ми гр̣хам а̄гатах̣
гя̄тва̄ня̄бхинивешам̇ те
путрам ева дада̄мй ахам
Дума по дума
тада̄ — тогава; ева — наистина; те — на теб; парам — трансцендентално; гя̄нам — знание; дада̄ми — можех да ти предам; гр̣хам — дома ти; а̄гатах̣ — навестих; гя̄тва̄ — знаейки; аня-абхинивешам — погълнатост от нещо друго (материални неща); те — твоята; путрам — син; ева — само; дада̄ми — дадох; ахам — аз.
Превод
Още когато за пръв път навестих твоя дом, можех да ти предам върховното трансцендентално знание, но като видях, че умът ти е погълнат от материални неща, аз ти дадох само син, който ти причини радост и печал.
Стих
адхуна̄ путрин̣а̄м̇ та̄по
бхаватаива̄нубхӯяте
евам̇ да̄ра̄ гр̣ха̄ Р̣̄ьо
вивидхаишваря-сампадах̣
бхаватаива̄нубхӯяте
евам̇ да̄ра̄ гр̣ха̄ Р̣̄ьо
вивидхаишваря-сампадах̣
шабда̄даяш ча виш̣ая̄ш
чала̄ ра̄джя-вибхӯтаях̣
махӣ ра̄джям̇ балам̇ кош̣о
бхр̣тя̄ма̄тя-сухр̣дж-джана̄х̣
чала̄ ра̄джя-вибхӯтаях̣
махӣ ра̄джям̇ балам̇ кош̣о
бхр̣тя̄ма̄тя-сухр̣дж-джана̄х̣
сарве 'пи шӯрасенеме
шока-моха-бхая̄ртида̄х̣
гандхарва-нагара-пракхя̄х̣
свапна-ма̄я̄-маноратха̄х̣
шока-моха-бхая̄ртида̄х̣
гандхарва-нагара-пракхя̄х̣
свапна-ма̄я̄-маноратха̄х̣
Дума по дума
адхуна̄ — сега; путрин̣а̄м — на хората, които имат деца; та̄пах̣ — неволи; бхавата̄ — от теб; ева — наистина; анубхӯяте — преживяваш; евам — така; да̄ра̄х̣ — добра съпруга; гр̣ха̄х̣ — дом; ра̄ях̣ — ценности; вивидха — различни; аишваря — богатства; сампадах̣ — благоденствие; шабда-а̄даях̣ — звук и пр.; ча — и; виш̣ая̄х̣ — обектите за сетивно наслаждение; чала̄х̣ — временни; ра̄джя — на царството; вибхӯтаях̣ — изобилие; махӣ — земя; ра̄джям — царство; балам — сила; кош̣ах̣ — съкровищница; бхр̣тя — слуги; ама̄тя — министри; сухр̣т-джана̄х̣ — съюзници; сарве — всички; апи — несъмнено; шӯрасена — о, царю на Шӯрасена; име — тези; шока — на скръб; моха — на илюзия; бхая — на страх; арти — и на нещастие; да̄х̣ — които носят; гандхарва-нагара-пракхя̄х̣ — предвождани от измамната гледка гандхарва-нагара, голям дворец в гората; свапна — сънища; ма̄я̄ — илюзии; маноратха̄х̣ — и фантазии на ума.
Превод
Скъпи царю, сега действително преживяваш неволите на човека, който има синове и дъщери. О, царю – владетелю на страната Шӯрасена, – съпругата, домът, изобилието в царството и другите богатства и обекти на сетивно възприятие си приличат по това, че са временни. Царството, военната мощ, съкровищницата, слугите, министрите, приятелите и роднините – всички те пораждат страх, илюзия, скръб и нещастие. Те са като гандхарва-нагара, въображаем дворец, който човек си представя, че съществува в гората. Понеже са непостоянни, тези неща са просто халюцинации, съновидения и фантазии на ума.
Пояснение
Този стих описва оплитането в материалното битие. В това битие живото същество се сдобива с много неща – материално тяло, деца, съпруга и прочее (деха̄патя-калатра̄диш̣у). Всеки си мисли, че те ще го закрилят, но това е невъзможно. Въпреки своите притежания душата трябва да се раздели със сегашното си положение и да приеме друго. Следващото състояние може да не е благоприятно, но дори да е благоприятно, душата е принудена да го изостави и да премине в ново тяло. Така продължават несгодите ни в материалния свят. Един здравомислещ човек би трябвало да е съвършено наясно, че тези неща никога няма да му донесат щастие. Трябва да се установим в истинската си духовна същност и вечно да служим като предани на Върховната Божествена Личност. Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада Муни дали това наставление на Маха̄ра̄джа Читракету.
Стих
др̣шяма̄на̄ вина̄ртхена
на др̣шянте манобхава̄х̣
кармабхир дхя̄ято на̄на̄-
карма̄н̣и манасо 'бхаван
на др̣шянте манобхава̄х̣
кармабхир дхя̄ято на̄на̄-
карма̄н̣и манасо 'бхаван
Дума по дума
др̣шяма̄на̄х̣ — възприемани; вина̄ — без; артхена — същност, реалност; на — не; др̣шянте — са видими; манобхава̄х̣ — творения на измислици; кармабхих̣ — от плодоносни дейности; дхя̄ятах̣ — обмисляйки; на̄на̄ — различни; карма̄н̣и — плодоносни дейности; манасах̣ — от ума; абхаван — появяват се.
Превод
Тези видими обекти – съпруга, деца и имущество, са като сънища и измислици на ума. Истината е, че това, което виждаме, няма постоянна същност. Понякога може да се види, а друг път не. Само поради миналите си деяния ние създаваме такива измислици, а заради тях по-късно извършваме други дейности.
Пояснение
Всичко материално е мисловно творение, защото понякога е видимо, а друг път не е. Тигрите и змиите, които нощем сънуваме, не са реалност, но те ни плашат, понеже сме под влияние на съновиденията си. Всичко материално е като сън; в действителност то няма постоянна същност.
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише следното в един от коментарите си: артхена вя̄гхра-сарпа̄дина̄ винаива др̣шяма̄на̄х̣ свапна̄ди-бхан̇ге сати на др̣шянте тад етам̇ да̄ра̄дайо 'ва̄става-васту-бхӯта̄х̣ свапна̄дайо 'васту-бхӯта̄ш ча сарве манобхава̄х̣ мано-ва̄сана̄ джанятва̄н манобхава̄х̣. През нощта човек сънува тигри и змии и наистина ги вижда в съня си, но веднага щом сънят свърши, те повече не съществуват. Така и материалният свят е продукт на нашите мисловни творения. Ние сме дошли в материалния свят, за да се наслаждаваме на материални богатства, и чрез фантазиите на ума откриваме безброй обекти за наслаждение, защото съзнанието ни е погълнато от материални неща. Затова получаваме най-различни тела. В зависимост от мисловните си творения ние извършваме различна работа, преследвайки разнообразни цели, и съгласно природните закони и волята на Върховната Божествена Личност (карман̣а̄ даива-нетрен̣а) постигаме желаното. Така все повече и повече се оплитаме в умствените си измислици. Именно това е причината за страданията ни в материалния свят. Чрез едни дейности създаваме други и всички те са плод на мисловните ни творения.
Стих
аям̇ хи дехино дехо
дравя-гя̄на-крия̄тмаках̣
дехино вивидха-клеша-
санта̄па-кр̣д уда̄хр̣тах̣
дравя-гя̄на-крия̄тмаках̣
дехино вивидха-клеша-
санта̄па-кр̣д уда̄хр̣тах̣
Дума по дума
аям — това; хи — несъмнено; дехинах̣ — на живото същество; дехах̣ — тяло; дравя-гя̄на-крия̄-а̄тмаках̣ — състоящо се от материалните елементи, сетивата за придобиване на знание и от действащите сетива; дехинах̣ — на живото същество; вивидха — различни; клеша — страдания; санта̄па — и на болки; кр̣т — причината; уда̄хр̣тах̣ — се заявява.
Превод
Живото същество с телесна житейска представа е погълнато от тялото, което е съчетание от материалните елементи, петте сетива за придобиване на знание, петте действащи сетива и ума. Чрез ума живото същество изпитва трите вида страдания – адхибаутика, адхидаивика и адхя̄тмика. Следователно тялото е източник на всички нещастия.
Пояснение
В Пета песен на това произведение (5.5.4), докато поучава синовете си, Р̣ш̣абхадева казва: асанн апи клешада а̄са дехах̣ – тялото, макар и временно, е причина за всички страдания в материалното съществуване. Както стана дума в предишния стих, цялото материално творение е основано на умствени фантазии. Понякога умът ни кара да мислим, че като си купим автомобил, ще се наслаждаваме на материалните елементи земя, вода, въздух и огън, съчетани под формата на желязо, пластмаса, бензин и т.н. Работейки с петте материални елемента (пан̃ча-бхӯта), с петте сетива за придобиване на знание (очи, уши, език и пр.) и с петте си деятелни сетива (ръце, крака и пр.), ние се въвличаме в материалното съществуване и ставаме подвластни на страданията, известни като адхя̄тмика, адхидаивика и адхибхаутика. В центъра стои умът, защото той е причината за всичко това. Когато материалният обект е засегнат, умът е разстроен и ние изпитваме болка. Ето един пример: с помощта на материалните елементи, действащите сетива и сетивата за придобиване на знание създаваме много хубава кола, а когато ненадейно колата катастрофира и се смачка, умът страда, а чрез него страда и живото същество.
Истината е, че докато следва творенията на ума си, живото същество създава своето материално съществуване. Понеже материята подлежи на разрушение, в материалната среда живото същество страда, макар само по себе си да е независимо от всякакви материални условия. Когато човек постигне равнището Брахман, равнището на духовния живот, разбирайки, че е душа (ахам̇ брахма̄сми), – той вече не е подвластен на скърби или копнежи. Както Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо“. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (15.7) Бог заявява:
мамаива̄м̇шо джӣва-локе
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Живото същество е неразделна частица от Върховната Божествена Личност и не се влияе от материалните условия, но понеже умът (манах̣) и сетивата се повлияват, живото същество се бори за съществуване в материалния свят.
Стих
тасма̄т свастхена манаса̄
вимр̣шя гатим а̄тманах̣
дваите дхрува̄ртха-вишрамбхам̇
тяджопашамам а̄виша
вимр̣шя гатим а̄тманах̣
дваите дхрува̄ртха-вишрамбхам̇
тяджопашамам а̄виша
Дума по дума
Превод
Затова, о, царю Читракету, внимателно обмисли позицията на а̄тма̄. С други думи, опитай се да разбереш кой си ти – тяло, ум или душа. Помисли откъде идваш, къде ще отидеш, след като напуснеш това тяло, и защо си във властта на материалната скръб. Опитай се да разбереш истинското си положение и тогава ще се разделиш с ненужната привързаност. Ще се разделиш и с убеждението, че материалното творение или всичко, което не е свързано със служенето на Кр̣ш̣н̣а, е вечно. Така ще намериш покой.
Пояснение
Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание полага усилия да изведе обществото до разумно състояние. Поради погрешно насочената цивилизация хората се впускат в материалистичния живот като котки и кучета, вършейки всякакви противни, греховни деяния и стават все по-объркани. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава себепознание, защото първото напътствие на Бог Кр̣ш̣н̣а е човек да разбере, че не е тялото, а е собственик на тялото. Щом проумее тази проста истина, всеки може да се насочи към целта на живота. Хората не са образовани относно целта на живота, затова работят като луди и все повече се привързват към материалната атмосфера. Погрешно водени, те приемат материалната среда за вечна. Човек трябва да изостави вярата си в материалните вещи и привързаността си към тях. Тогава ще бъде разумен и спокоен.
Стих
шрӣ-на̄рада ува̄ча
ета̄м̇ мантропаниш̣адам̇
пратӣччха праято мама
я̄м̇ дха̄раян сапта-ра̄тра̄д
драш̣т̣а̄ сан̇карш̣ан̣ам̇ вибхум
ета̄м̇ мантропаниш̣адам̇
пратӣччха праято мама
я̄м̇ дха̄раян сапта-ра̄тра̄д
драш̣т̣а̄ сан̇карш̣ан̣ам̇ вибхум
Дума по дума
шрӣ-на̄радах̣ ува̄ча — Шрӣ На̄рада Муни каза; ета̄м — тази; мантра-упаниш̣адам — Упаниш̣ад под формата на мантра, чрез която човек може да постигне висшата цел на живота; пратӣччха — приеми; праятах̣ — с голямо внимание (след като завършиш погребалния обред за покойния си син); мама — от мен; я̄м — която; дха̄раян — като приемеш; сапта-ра̄тра̄т — след седем нощи; драш̣т̣а̄ — ще видиш; сан̇карш̣ан̣ам — Сан̇карш̣ан̣а, Върховната Божествена Личност; вибхум — Бога.
Превод
Великият мъдрец На̄рада продължи: Скъпи царю, внимателно приеми от мен тази най-благоприятна мантра. Така след седем нощи ще можеш да видиш Бога лице в лице.
Стих
ят-па̄да-мӯлам упаср̣тя нарендра пӯрве
шарва̄дайо бхрамам имам̇ двитаям̇ виср̣джя
садяс тадӣям атула̄надхикам̇ махитвам̇
пра̄пур бхава̄н апи парам̇ на чира̄д упаити
шарва̄дайо бхрамам имам̇ двитаям̇ виср̣джя
садяс тадӣям атула̄надхикам̇ махитвам̇
пра̄пур бхава̄н апи парам̇ на чира̄д упаити
Дума по дума
ят-па̄да-мӯлам — чиито лотосови нозе (на Бог Сан̇карш̣ан̣а); упаср̣тя — приели подслон в; нара-индра — о, царю; пӯрве — в миналото; шарва-а̄даях̣ — велики полубогове като Маха̄дева; бхрамам — илюзия; имам — това; двитаям — състоящо се от илюзия; виср̣джя — изоставиха; садях̣ — незабавно; тадӣям — негово; атула — несравнимо; анадхикам — ненадминато; махитвам — величие; пра̄пух̣ — постигнаха; бхава̄н — ти; апи — също; парам — върховната обител; на — не; чира̄т — след дълго време; упаити — ще достигнеш.
Превод
Скъпи царю, в миналото Шива и другите полубогове се подслониха в лотосовите нозе на Сан̇карш̣ан̣а. Така незабавно се освободиха от илюзията на двойствеността и постигнаха несравнимо, ненадминато величие в духовния живот. Много скоро и теб те очаква същото.
Пояснение
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към петнадесета глава от Шеста песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Светците На̄рада и Ан̇гира̄ поучават цар Читракету“.