Светците На̄рада и Ан̇гира̄ поучават цар Читракету

Поученията на На̄рада и Ан̇гира̄ Муни са истинските духовни наставления за обърканата обусловена душа. Този свят е преходен, но заради предишната си карма идваме в него и получаваме тела, създавайки временни връзки в рамките на общество, приятелство, любов, националност и общност, които приключват със смъртта. Тези временни взаимоотношения не са съществували в миналото, нито ще съществуват в бъдещето. Следователно сегашните ни тъй наречени взаимоотношения са илюзорни.

Погрешното разбиране на обусловената душа идва от телесната представа за живота. Тялото е материя, но в него се намира душата. Това е духовно разбиране. За съжаление, този, който е в невежество, омагьосан от материалната илюзия, приема тялото за своя действителна идентичност, без да съзнава, че тялото е материя. Подобно на песъчинките телата се събират и разделят с течение на времето, а хората неуместно тъгуват за своите срещи и раздели. Докато не проумее това, човек не може да бъде щастлив. Ето защо в Бхагавад-гӣта̄ (2.13) това е първото наставление на Бога:

„Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна“. Ние не сме тялото; ние сме духовни същества, хванати в капана на тялото. За наше добро е да разберем тази проста истина. Оттам започва духовният ни напредък. В противен случай, ако запазим телесната си представа за света, жалкото ни материално съществуване ще продължава вечно. Политическите споразумения, социалната благотворителност, медицинските грижи и прочее програми, които сме създали за мир и щастие, няма да устоят на времето. И ще преминаваме през страданията на безброй материални животи. Затова материалният живот е наречен дух̣кха̄лаям аша̄шватам, неизчерпаем източник на нещастия.

На Маха̄ра̄джа Читракету не му било писано да се сдобие със син. Затова, макар да се оженил за хиляди жени, всички те се оказали безплодни и той не можел да зачене и едно дете. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и отишъл да го навести, царят помолил великия мъдрец да му помогне да се сдобие поне с един син. Заради благословията на Ан̇гира̄ Р̣ш̣и детето се появило по милостта на ма̄я̄, но то не живяло дълго. Ето защо в началото Ан̇гира̄ Р̣ш̣и казал на царя, че той ще има дете, което ще му донесе и радост, и мъка.

По волята на Върховния съдбата на цар Читракету била да няма дете. Както безплодното зърно не може да даде реколта, така безплодният човек по върховната воля не може да зачене дете. Понякога дете се ражда дори от импотентен баща и безплодна майка, а друг път потентен баща и плодовита майка остават бездетни. Има случаи, когато дете се създава въпреки употребата на противозачатъчни средства, затова родителите убиват детето в утробата. В съвременната епоха убиването на деца в утробата е обичайна практика. Защо? Защо противозачатъчните средства понякога не действат? Защо се създава едно дете, а после бащата и майката го унищожават в утробата? Трябва да признаем, че така нареченото научно знание не е способно да определи хода на събитията. Всичко, което се случва, зависи от върховната воля. По върховната воля ние попадаме в определени условия по отношение на семейство, общество и индивидуалност. Всичко това урежда Върховният Бог според нашите желания, продиктувани от ма̄я̄, илюзията. А преданият не бива да иска нищо, защото всичко зависи от Върховната Божествена Личност. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) е казано:

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно и без стремеж към материална изгода и печалба от плодоносни дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. Трябва да правим само това, което ни помага да развием Кр̣ш̣н̣а съзнание. За всичко останало нека изцяло да се осланяме на Върховната Личност. Не бива да кроим планове, които в крайна сметка ще ни донесат разочарование.

Философите ма̄я̄вя̄дӣ казват: брахма сатям̇ джаган митхя̄ – Брахман, живото същество, е реалност, но сегашното му телесно положение е илюзорно. Според философията на ваиш̣н̣авите обаче сегашното ни положение не е илюзорно, а временно. То е като сън. Сънят не съществува, преди човек да заспи, нито пък продължава, след като той се събуди. Сънят съществува само между тези два момента и затова е нереален в смисъл на временен. По същия начин цялото материално проявление, включително всичко, сътворено от нас и от другите, е временно. Ние не скърбим за нещо в съня, преди той да започне или след като е свършил. Затова, докато сънуваме или сме в подобно на сън състояние, не бива да го приемаме за реалност и да скърбим. Това е истинско знание.

Никой не може самостоятелно да създава, поддържа или унищожава. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ (3.27) ни казва:

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Пракр̣ти, материалната природа, направлявана от Върховната Божествена Личност, подбужда живите същества да създават, поддържат или разрушават съобразно гун̣ите на природата. Но живото същество се мисли за извършител, понеже няма представа за Върховната Личност и неговия посредник, материалната енергия. Всъщност истината е друга. Като представител на върховния извършител, Върховния Бог, живото същество би трябвало да се подчинява на неговите заповеди. Царящият в съвременното общество хаос се дължи на невежеството на управниците, които забравят, че властта им е дадена от Върховната Божествена Личност. След като Бог ги е поставил в тази позиция, техен дълг е да изпълняват неговата воля. Волята на Бога е изложена в Бхагавад-гӣта̄. Затова тези, които са заети със създаване, поддържане или разрушаване, трябва да се допитват до Върховния Бог, който ги е упълномощил, и да се придържат към неговите наставления. Тогава всички ще живеят в щастие и хармония.

От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че има два вида енергии – висша и нисша. Нисшата енергия се състои от петте груби и трите фини материални елемента. Живото същество, което представлява висша енергия, се появява в различни тела чрез тези елементи, оформяни и надзиравани от материалната енергия. Всъщност и материалната, и духовната енергия – материята и духът – съществуват вечно като енергии на Върховната Божествена Личност. Господарят на тези енергии е Върховната Личност. Понеже духовната енергия, т.е. живото същество, което е частица от Върховния, желае да се наслаждава на материалния свят, Бог му дава възможност да приеме различни материални тела и да се наслаждава или да страда в различни материални условия. В действителност духовната енергия, живото същество, пожелало да се радва на материални неща, е водено от Върховния Бог. Тъй наречените баща и майка нямат нищо общо с живото същество. В резултат на собствения си избор и карма то се въплъщава в различни тела чрез посредничеството на тъй наречените бащи и майки.

Има две енергии – материална и духовна. И двете съществуват вечно, защото са еманации на вечната истина, Върховния Бог. Понеже индивидуалното живо същество е пожелало да забрави изначалната си идентичност от незапомнени времена, то приема различни материални тела и бива обозначено според многото разделения на националност, общност, общество, форми на живот и прочее.

Думата гя̄на-хетавах̣ е от особена важност, защото велики личности като изброените в тези стихове странстват по света не за да заблуждават хората, а за да разпространяват истинско знание. Без това знание човешкият живот е пропилян. Човешката форма на живот е предназначена за осъзнаване на връзката ни с Кр̣ш̣н̣а, с Бога. Хората, които нямат това знание, не са по-различни от животните. Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.15):

„Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони не се отдават на мен“.

Невежество означава телесна представа за живота (яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке … са ева го-кхарах̣). На практика всеки във вселената, и особено на тази планета (Бхӯрлока), мисли, че тялото и душата не съществуват отделно и затова няма нужда от себепознание. Истината обаче е друга. Ето защо всички бра̄хман̣и, изброени тук, бидейки предани, пътуват по целия свят, за да пробудят Кр̣ш̣н̣а съзнание в сърцата на глупавите материалисти.

За а̄ча̄риите, споменати в тези стихове, се говори и в Маха̄бха̄рата. Думата пан̃чашикха също е важна. Този, който се е освободил от концепциите аннамая, пра̄н̣амая, маномая, вигя̄намая и а̄нандамая и напълно осъзнава фините обвивки на душата, се нарича пан̃чашикха. Според твърденията на Маха̄бха̄рата (Ша̄нти парва, глави 218 – 219) а̄ча̄ря на име Пан̃чашикха се родил в семейството на Маха̄ра̄джа Джанака, управника на Митхила. Последователите на философията са̄н̇кхя приемат Пан̃чашикха̄ча̄ря за един от тях. Истинското знание се отнася до живото същество, обитаващо тялото. За съжаление, поради невежество живото същество се отъждествява с тялото и така изпитва удоволствия и болки.

Това е начинът за получаване на знание. Човек трябва да се отдаде в лотосовите нозе на велики личности, които действително дават трансцендентално знание. Затова е казано: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Този, който иска да разбере висшата цел и смисъл на живота, трябва да се обърне към истински духовен учител и да му се посвети“. Само искреното желание за знание, за премахване на мрака на невежеството ни прави достойни да приемем гуру, духовен учител. Не бива да се обръщаме към гуру заради материални облаги – да се излекуваме от някоя болест или да получим чудотворна сила. Това не е пътят към гуру. Тад-вигя̄на̄ртхам: човек трябва да се обърне към гуру, за да изучи трансценденталната наука на духовния живот. За съжаление, в сегашната епоха на Кали е пълно с мними гуру, които се правят на магьосници пред учениците си, а мнозина глупави ученици искат да видят подобни магии за някакви материални облаги. Такива ученици не се стремят към духовен живот и спасение от мрака на невежеството. Казано е:

„Роден съм в най-мрачно невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. Поднасям му смирените си почитания“. Това е дефиницията за гуру. Всеки се намира в мрака на невежеството. Затова всеки има нужда да бъде просветлен с трансцендентално знание. Този, който просвещава ученика си и го спасява от гниене в мрака на невежеството в материалния свят, е истински гуру.

Няколко думи в този стих са особено важни. Думата маха̄-пуруш̣а се отнася до възвишени предани, а също и до Върховната Божествена Личност. Маха̄ означава „върховната“, а пуруш̣а – „личност“. Този, който неизменно служи на Върховния Бог, е наречен маха̄-пауруш̣ика. Същата дума понякога се използва като обръщение към Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Преданият трябва постоянно да се стреми към служене на възвишени предани. В този смисъл Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее:

Преданият трябва винаги да се стреми към обкръжението на възвишени предани и да отдава служене на Бога във веригата парампара̄. Той трябва да служи на мисията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху чрез наставленията на великите Госва̄мӣ от Вр̣нда̄вана. Това се нарича та̄н̣дера чаран̣а севи. Докато служи в лотосовите нозе на Госва̄мӣте, той трябва да живее в обкръжението на предани (бхакта-сане ва̄са). Това е заниманието на предания. Един предан не бива да се стреми към материални облаги или да съжалява за материална загуба. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада видели, че възвишеният предан Маха̄ра̄джа Читракету е пропаднал в мрака на невежеството и горчиво оплаква материалното тяло на своя син, по безпричинната си милост те дошли да му дадат напътствия и да го измъкнат от това невежество.

Друга важна дума е брахман̣я. Понякога към Върховната Божествена Личност се обръщаме с молитвата намо брахман̣я-дева̄я, която изразява почитания към Бога, защото Той е този, на когото служат преданите. Затова в стиха се казва: брахман̣ьо бхагавад-бхакто на̄ва̄са̄дитум архаси. Това е отличителната черта на един възвишен предан. Брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄. За предания – възвишена, себепознала се душа – няма причина за материална радост или печал. Той винаги е трансцендентален към обусловения живот.

Този стих описва оплитането в материалното битие. В това битие живото същество се сдобива с много неща – материално тяло, деца, съпруга и прочее (деха̄патя-калатра̄диш̣у). Всеки си мисли, че те ще го закрилят, но това е невъзможно. Въпреки своите притежания душата трябва да се раздели със сегашното си положение и да приеме друго. Следващото състояние може да не е благоприятно, но дори да е благоприятно, душата е принудена да го изостави и да премине в ново тяло. Така продължават несгодите ни в материалния свят. Един здравомислещ човек би трябвало да е съвършено наясно, че тези неща никога няма да му донесат щастие. Трябва да се установим в истинската си духовна същност и вечно да служим като предани на Върховната Божествена Личност. Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада Муни дали това наставление на Маха̄ра̄джа Читракету.

Всичко материално е мисловно творение, защото понякога е видимо, а друг път не е. Тигрите и змиите, които нощем сънуваме, не са реалност, но те ни плашат, понеже сме под влияние на съновиденията си. Всичко материално е като сън; в действителност то няма постоянна същност.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише следното в един от коментарите си: артхена вя̄гхра-сарпа̄дина̄ винаива др̣шяма̄на̄х̣ свапна̄ди-бхан̇ге сати на др̣шянте тад етам̇ да̄ра̄дайо 'ва̄става-васту-бхӯта̄х̣ свапна̄дайо 'васту-бхӯта̄ш ча сарве манобхава̄х̣ мано-ва̄сана̄ джанятва̄н манобхава̄х̣. През нощта човек сънува тигри и змии и наистина ги вижда в съня си, но веднага щом сънят свърши, те повече не съществуват. Така и материалният свят е продукт на нашите мисловни творения. Ние сме дошли в материалния свят, за да се наслаждаваме на материални богатства, и чрез фантазиите на ума откриваме безброй обекти за наслаждение, защото съзнанието ни е погълнато от материални неща. Затова получаваме най-различни тела. В зависимост от мисловните си творения ние извършваме различна работа, преследвайки разнообразни цели, и съгласно природните закони и волята на Върховната Божествена Личност (карман̣а̄ даива-нетрен̣а) постигаме желаното. Така все повече и повече се оплитаме в умствените си измислици. Именно това е причината за страданията ни в материалния свят. Чрез едни дейности създаваме други и всички те са плод на мисловните ни творения.

В Пета песен на това произведение (5.5.4), докато поучава синовете си, Р̣ш̣абхадева казва: асанн апи клешада а̄са дехах̣ – тялото, макар и временно, е причина за всички страдания в материалното съществуване. Както стана дума в предишния стих, цялото материално творение е основано на умствени фантазии. Понякога умът ни кара да мислим, че като си купим автомобил, ще се наслаждаваме на материалните елементи земя, вода, въздух и огън, съчетани под формата на желязо, пластмаса, бензин и т.н. Работейки с петте материални елемента (пан̃ча-бхӯта), с петте сетива за придобиване на знание (очи, уши, език и пр.) и с петте си деятелни сетива (ръце, крака и пр.), ние се въвличаме в материалното съществуване и ставаме подвластни на страданията, известни като адхя̄тмика, адхидаивика и адхибхаутика. В центъра стои умът, защото той е причината за всичко това. Когато материалният обект е засегнат, умът е разстроен и ние изпитваме болка. Ето един пример: с помощта на материалните елементи, действащите сетива и сетивата за придобиване на знание създаваме много хубава кола, а когато ненадейно колата катастрофира и се смачка, умът страда, а чрез него страда и живото същество.

Истината е, че докато следва творенията на ума си, живото същество създава своето материално съществуване. Понеже материята подлежи на разрушение, в материалната среда живото същество страда, макар само по себе си да е независимо от всякакви материални условия. Когато човек постигне равнището Брахман, равнището на духовния живот, разбирайки, че е душа (ахам̇ брахма̄сми), – той вече не е подвластен на скърби или копнежи. Както Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо“. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (15.7) Бог заявява:

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Живото същество е неразделна частица от Върховната Божествена Личност и не се влияе от материалните условия, но понеже умът (манах̣) и сетивата се повлияват, живото същество се бори за съществуване в материалния свят.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание полага усилия да изведе обществото до разумно състояние. Поради погрешно насочената цивилизация хората се впускат в материалистичния живот като котки и кучета, вършейки всякакви противни, греховни деяния и стават все по-объркани. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава себепознание, защото първото напътствие на Бог Кр̣ш̣н̣а е човек да разбере, че не е тялото, а е собственик на тялото. Щом проумее тази проста истина, всеки може да се насочи към целта на живота. Хората не са образовани относно целта на живота, затова работят като луди и все повече се привързват към материалната атмосфера. Погрешно водени, те приемат материалната среда за вечна. Човек трябва да изостави вярата си в материалните вещи и привързаността си към тях. Тогава ще бъде разумен и спокоен.