Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.16
Стих
тасма̄д юва̄м̇ гра̄мя-пашор
мама мӯд̣ха-дхиях̣ прабхӯ
андхе тамаси магнася
гя̄на-дӣпа удӣрята̄м
мама мӯд̣ха-дхиях̣ прабхӯ
андхе тамаси магнася
гя̄на-дӣпа удӣрята̄м
Дума по дума
тасма̄т — затова; юва̄м — вие двамата; гра̄мя-пашох̣ — на животно като свиня или куче; мама — мене; мӯд̣ха-дхиях̣ — който съм много глупав (понеже нямам духовно знание); прабхӯ — о, господари мои; андхе — в непрогледен; тамаси — мрак; магнася — на този, който е потънал; гя̄на-дӣпах̣ — факелът на знанието; удӣрята̄м — нека бъде запален.
Превод
Вие сте велики личности и можете да ми дадете истинско знание. Потънал в мрака на невежеството, аз съм станал глупав колкото домашно животно – като свиня или куче. Затова, моля ви, запалете факела на знанието и ме спасете.
Пояснение
Това е начинът за получаване на знание. Човек трябва да се отдаде в лотосовите нозе на велики личности, които действително дават трансцендентално знание. Затова е казано: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Този, който иска да разбере висшата цел и смисъл на живота, трябва да се обърне към истински духовен учител и да му се посвети“. Само искреното желание за знание, за премахване на мрака на невежеството ни прави достойни да приемем гуру, духовен учител. Не бива да се обръщаме към гуру заради материални облаги – да се излекуваме от някоя болест или да получим чудотворна сила. Това не е пътят към гуру. Тад-вигя̄на̄ртхам: човек трябва да се обърне към гуру, за да изучи трансценденталната наука на духовния живот. За съжаление, в сегашната епоха на Кали е пълно с мними гуру, които се правят на магьосници пред учениците си, а мнозина глупави ученици искат да видят подобни магии за някакви материални облаги. Такива ученици не се стремят към духовен живот и спасение от мрака на невежеството. Казано е:
ом̇ агя̄на-тимира̄ндхася
гя̄на̄н̃джана-шала̄кая̄
чакш̣ур унмӣлитам̇ йена
тасмаи шрӣ-гураве намах̣
гя̄на̄н̃джана-шала̄кая̄
чакш̣ур унмӣлитам̇ йена
тасмаи шрӣ-гураве намах̣
„Роден съм в най-мрачно невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. Поднасям му смирените си почитания“. Това е дефиницията за гуру. Всеки се намира в мрака на невежеството. Затова всеки има нужда да бъде просветлен с трансцендентално знание. Този, който просвещава ученика си и го спасява от гниене в мрака на невежеството в материалния свят, е истински гуру.