Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.21-23
Стих
адхуна̄ путрин̣а̄м̇ та̄по
бхаватаива̄нубхӯяте
евам̇ да̄ра̄ гр̣ха̄ Р̣̄ьо
вивидхаишваря-сампадах̣
бхаватаива̄нубхӯяте
евам̇ да̄ра̄ гр̣ха̄ Р̣̄ьо
вивидхаишваря-сампадах̣
шабда̄даяш ча виш̣ая̄ш
чала̄ ра̄джя-вибхӯтаях̣
махӣ ра̄джям̇ балам̇ кош̣о
бхр̣тя̄ма̄тя-сухр̣дж-джана̄х̣
чала̄ ра̄джя-вибхӯтаях̣
махӣ ра̄джям̇ балам̇ кош̣о
бхр̣тя̄ма̄тя-сухр̣дж-джана̄х̣
сарве 'пи шӯрасенеме
шока-моха-бхая̄ртида̄х̣
гандхарва-нагара-пракхя̄х̣
свапна-ма̄я̄-маноратха̄х̣
шока-моха-бхая̄ртида̄х̣
гандхарва-нагара-пракхя̄х̣
свапна-ма̄я̄-маноратха̄х̣
Дума по дума
адхуна̄ — сега; путрин̣а̄м — на хората, които имат деца; та̄пах̣ — неволи; бхавата̄ — от теб; ева — наистина; анубхӯяте — преживяваш; евам — така; да̄ра̄х̣ — добра съпруга; гр̣ха̄х̣ — дом; ра̄ях̣ — ценности; вивидха — различни; аишваря — богатства; сампадах̣ — благоденствие; шабда-а̄даях̣ — звук и пр.; ча — и; виш̣ая̄х̣ — обектите за сетивно наслаждение; чала̄х̣ — временни; ра̄джя — на царството; вибхӯтаях̣ — изобилие; махӣ — земя; ра̄джям — царство; балам — сила; кош̣ах̣ — съкровищница; бхр̣тя — слуги; ама̄тя — министри; сухр̣т-джана̄х̣ — съюзници; сарве — всички; апи — несъмнено; шӯрасена — о, царю на Шӯрасена; име — тези; шока — на скръб; моха — на илюзия; бхая — на страх; арти — и на нещастие; да̄х̣ — които носят; гандхарва-нагара-пракхя̄х̣ — предвождани от измамната гледка гандхарва-нагара, голям дворец в гората; свапна — сънища; ма̄я̄ — илюзии; маноратха̄х̣ — и фантазии на ума.
Превод
Скъпи царю, сега действително преживяваш неволите на човека, който има синове и дъщери. О, царю – владетелю на страната Шӯрасена, – съпругата, домът, изобилието в царството и другите богатства и обекти на сетивно възприятие си приличат по това, че са временни. Царството, военната мощ, съкровищницата, слугите, министрите, приятелите и роднините – всички те пораждат страх, илюзия, скръб и нещастие. Те са като гандхарва-нагара, въображаем дворец, който човек си представя, че съществува в гората. Понеже са непостоянни, тези неща са просто халюцинации, съновидения и фантазии на ума.
Пояснение
Този стих описва оплитането в материалното битие. В това битие живото същество се сдобива с много неща – материално тяло, деца, съпруга и прочее (деха̄патя-калатра̄диш̣у). Всеки си мисли, че те ще го закрилят, но това е невъзможно. Въпреки своите притежания душата трябва да се раздели със сегашното си положение и да приеме друго. Следващото състояние може да не е благоприятно, но дори да е благоприятно, душата е принудена да го изостави и да премине в ново тяло. Така продължават несгодите ни в материалния свят. Един здравомислещ човек би трябвало да е съвършено наясно, че тези неща никога няма да му донесат щастие. Трябва да се установим в истинската си духовна същност и вечно да служим като предани на Върховната Божествена Личност. Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада Муни дали това наставление на Маха̄ра̄джа Читракету.