Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.24
Стих
др̣шяма̄на̄ вина̄ртхена
на др̣шянте манобхава̄х̣
кармабхир дхя̄ято на̄на̄-
карма̄н̣и манасо 'бхаван
на др̣шянте манобхава̄х̣
кармабхир дхя̄ято на̄на̄-
карма̄н̣и манасо 'бхаван
Дума по дума
др̣шяма̄на̄х̣ — възприемани; вина̄ — без; артхена — същност, реалност; на — не; др̣шянте — са видими; манобхава̄х̣ — творения на измислици; кармабхих̣ — от плодоносни дейности; дхя̄ятах̣ — обмисляйки; на̄на̄ — различни; карма̄н̣и — плодоносни дейности; манасах̣ — от ума; абхаван — появяват се.
Превод
Тези видими обекти – съпруга, деца и имущество, са като сънища и измислици на ума. Истината е, че това, което виждаме, няма постоянна същност. Понякога може да се види, а друг път не. Само поради миналите си деяния ние създаваме такива измислици, а заради тях по-късно извършваме други дейности.
Пояснение
Всичко материално е мисловно творение, защото понякога е видимо, а друг път не е. Тигрите и змиите, които нощем сънуваме, не са реалност, но те ни плашат, понеже сме под влияние на съновиденията си. Всичко материално е като сън; в действителност то няма постоянна същност.
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише следното в един от коментарите си: артхена вя̄гхра-сарпа̄дина̄ винаива др̣шяма̄на̄х̣ свапна̄ди-бхан̇ге сати на др̣шянте тад етам̇ да̄ра̄дайо 'ва̄става-васту-бхӯта̄х̣ свапна̄дайо 'васту-бхӯта̄ш ча сарве манобхава̄х̣ мано-ва̄сана̄ джанятва̄н манобхава̄х̣. През нощта човек сънува тигри и змии и наистина ги вижда в съня си, но веднага щом сънят свърши, те повече не съществуват. Така и материалният свят е продукт на нашите мисловни творения. Ние сме дошли в материалния свят, за да се наслаждаваме на материални богатства, и чрез фантазиите на ума откриваме безброй обекти за наслаждение, защото съзнанието ни е погълнато от материални неща. Затова получаваме най-различни тела. В зависимост от мисловните си творения ние извършваме различна работа, преследвайки разнообразни цели, и съгласно природните закони и волята на Върховната Божествена Личност (карман̣а̄ даива-нетрен̣а) постигаме желаното. Така все повече и повече се оплитаме в умствените си измислици. Именно това е причината за страданията ни в материалния свят. Чрез едни дейности създаваме други и всички те са плод на мисловните ни творения.