Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.25
Стих
аям̇ хи дехино дехо
дравя-гя̄на-крия̄тмаках̣
дехино вивидха-клеша-
санта̄па-кр̣д уда̄хр̣тах̣
дравя-гя̄на-крия̄тмаках̣
дехино вивидха-клеша-
санта̄па-кр̣д уда̄хр̣тах̣
Дума по дума
аям — това; хи — несъмнено; дехинах̣ — на живото същество; дехах̣ — тяло; дравя-гя̄на-крия̄-а̄тмаках̣ — състоящо се от материалните елементи, сетивата за придобиване на знание и от действащите сетива; дехинах̣ — на живото същество; вивидха — различни; клеша — страдания; санта̄па — и на болки; кр̣т — причината; уда̄хр̣тах̣ — се заявява.
Превод
Живото същество с телесна житейска представа е погълнато от тялото, което е съчетание от материалните елементи, петте сетива за придобиване на знание, петте действащи сетива и ума. Чрез ума живото същество изпитва трите вида страдания – адхибаутика, адхидаивика и адхя̄тмика. Следователно тялото е източник на всички нещастия.
Пояснение
В Пета песен на това произведение (5.5.4), докато поучава синовете си, Р̣ш̣абхадева казва: асанн апи клешада а̄са дехах̣ – тялото, макар и временно, е причина за всички страдания в материалното съществуване. Както стана дума в предишния стих, цялото материално творение е основано на умствени фантазии. Понякога умът ни кара да мислим, че като си купим автомобил, ще се наслаждаваме на материалните елементи земя, вода, въздух и огън, съчетани под формата на желязо, пластмаса, бензин и т.н. Работейки с петте материални елемента (пан̃ча-бхӯта), с петте сетива за придобиване на знание (очи, уши, език и пр.) и с петте си деятелни сетива (ръце, крака и пр.), ние се въвличаме в материалното съществуване и ставаме подвластни на страданията, известни като адхя̄тмика, адхидаивика и адхибхаутика. В центъра стои умът, защото той е причината за всичко това. Когато материалният обект е засегнат, умът е разстроен и ние изпитваме болка. Ето един пример: с помощта на материалните елементи, действащите сетива и сетивата за придобиване на знание създаваме много хубава кола, а когато ненадейно колата катастрофира и се смачка, умът страда, а чрез него страда и живото същество.
Истината е, че докато следва творенията на ума си, живото същество създава своето материално съществуване. Понеже материята подлежи на разрушение, в материалната среда живото същество страда, макар само по себе си да е независимо от всякакви материални условия. Когато човек постигне равнището Брахман, равнището на духовния живот, разбирайки, че е душа (ахам̇ брахма̄сми), – той вече не е подвластен на скърби или копнежи. Както Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо“. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (15.7) Бог заявява:
мамаива̄м̇шо джӣва-локе
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“. Живото същество е неразделна частица от Върховната Божествена Личност и не се влияе от материалните условия, но понеже умът (манах̣) и сетивата се повлияват, живото същество се бори за съществуване в материалния свят.