Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.2
Стих
ко 'ям̇ ся̄т тава ра̄джендра
бхава̄н ям анушочати
твам̇ ча̄ся катамах̣ ср̣ш̣т̣ау
пуреда̄нӣм атах̣ парам
бхава̄н ям анушочати
твам̇ ча̄ся катамах̣ ср̣ш̣т̣ау
пуреда̄нӣм атах̣ парам
Дума по дума
ках̣ — кой; аям — това; ся̄т — е; тава — на теб; ра̄джа-индра — о, най-достойни сред царете; бхава̄н — Ваше Величество; ям — който; анушочати — оплаква; твам — ти; ча — и; ася — на него (мъртвото момче); катамах̣ — който; ср̣ш̣т̣ау — в раждането; пура̄ — преди; ида̄нӣм — в това време, сега; атах̣ парам — и от сега нататък, в бъдеще.
Превод
О, царю, каква е връзката между мъртвото тяло, което оплакваш, и теб самия? Какво общо имаш с него? Може би ще кажеш, че сега сте свързани като баща и син, но нима мислиш, че тази връзка е съществувала преди? Дали наистина съществува сега? Ще продължи ли и в бъдеще?
Пояснение
Поученията на На̄рада и Ан̇гира̄ Муни са истинските духовни наставления за обърканата обусловена душа. Този свят е преходен, но заради предишната си карма идваме в него и получаваме тела, създавайки временни връзки в рамките на общество, приятелство, любов, националност и общност, които приключват със смъртта. Тези временни взаимоотношения не са съществували в миналото, нито ще съществуват в бъдещето. Следователно сегашните ни тъй наречени взаимоотношения са илюзорни.