Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.3

Погрешното разбиране на обусловената душа идва от телесната представа за живота. Тялото е материя, но в него се намира душата. Това е духовно разбиране. За съжаление, този, който е в невежество, омагьосан от материалната илюзия, приема тялото за своя действителна идентичност, без да съзнава, че тялото е материя. Подобно на песъчинките телата се събират и разделят с течение на времето, а хората неуместно тъгуват за своите срещи и раздели. Докато не проумее това, човек не може да бъде щастлив. Ето защо в Бхагавад-гӣта̄ (2.13) това е първото наставление на Бога:

„Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна“. Ние не сме тялото; ние сме духовни същества, хванати в капана на тялото. За наше добро е да разберем тази проста истина. Оттам започва духовният ни напредък. В противен случай, ако запазим телесната си представа за света, жалкото ни материално съществуване ще продължава вечно. Политическите споразумения, социалната благотворителност, медицинските грижи и прочее програми, които сме създали за мир и щастие, няма да устоят на времето. И ще преминаваме през страданията на безброй материални животи. Затова материалният живот е наречен дух̣кха̄лаям аша̄шватам, неизчерпаем източник на нещастия.