Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.13

Текст

дехино 'смин ятха̄ дехе
каума̄рам яуванам джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти

Дума по дума

дехинах̣ – на въплътената; асмин – в това; ятха̄ – както; дехе – в тялото; каума̄рам – детство; яуванам – младост; джара̄ – старост; татха̄ – по същия начин; деха-антара – при смяна на тялото; пра̄птих̣ – постигне; дхӣрах̣ – уравновесената личност; татра тогава; на – никога; мухяти – заблуден.

Превод

Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всяко живо същество, въплътено в материално тяло, е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя: известно време е дете, детето става юноша, а юношата постепенно се превръща в старец. Но душата остава неизменна. След смъртта на тялото индивидуалната душа го сменя с друго. И тъй като е сигурно, че ще получим друго тяло в следващото раждане – било то материално или духовно – Арджуна няма основания да скърби за смъртта на Бхӣш̣ма и Дрон̣а. По-скоро би трябвало да се радва, че те ще сменят вече остарелите си тела с нови и така ще възобновят силата и младостта си. Приемането на ново тяло осигурява разнообразие от наслади или страдания в зависимост от миналите дейности в живота. Бхӣш̣ма и Дрон̣а, които са благородни души, със сигурност ще получат в следващия си живот духовни тела или поне тела за висше материално наслаждение на райските планети. Така че и в двата случая няма причина за скръб.

Всеки, който има съвършено знание за органично присъщото положение на индивидуалната душа, Свръхдушата и природата на материалния и духовния свят, се нарича дхӣра, най-трезвомислещ сред хората. Такъв човек никога не изпада в заблуждение от смяната на телата.

Ма̄я̄ва̄дӣ теорията за единство на душата е неприемлива, защото душата не може да бъде разделена на части. Такова разчленение на отделни индивидуални души би превърнало Върховния в делим или изменчив, а това противоречи на принципа за неизменност на Върховната Душа. Както се потвърждава в Гӣта̄, отделените частици на Бога съществуват вечно (сана̄тана) и се наричат кш̣ара; тоест те имат склонност към падение в материалната природа. Тези частици са вечни и дори след освобождението индивидуалната душа остава същата отделена частица. Но веднъж освободена от материалния плен, тя заживява вечен живот в блаженство и знание заедно с Божествената Личност. Теорията на отражението е приложима за Свръхдушата, която присъства във всяко индивидуално тяло и е известна като Парама̄тма̄. Тя се различава от индивидуалните живи същества. Когато водата отразява небето, тя отразява Слънцето, Луната и звездите. Звездите могат да бъдат сравнени с живите същества, а Слънцето или Луната – с Върховния Бог. Отделната индивидуална душа е Арджуна, а Върховната Душа – това е Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те заемат различно положение, за което се говори в началото на четвърта глава. Ако Арджуна и Кр̣ш̣н̣а се намираха на едно ниво, отношенията им на ученик и учител се обезсмислят. Ако и двамата бяха заблудени от илюзорната енергия (ма̄я̄), тогава няма нужда единият да става учител, а другият – ученик. Такова обучение е безполезно, защото никой, намиращ се в ноктите на ма̄я̄, не може да бъде считан за авторитетен учител. Всичко това доказва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и заема висша позиция спрямо живото същество Арджуна, забравящата душа, заблудена от ма̄я̄.