Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.4
Стих
ятха̄ дха̄на̄су ваи дха̄на̄
бхаванти на бхаванти ча
евам̇ бхӯта̄ни бхӯтеш̣у
чодита̄нӣша-ма̄яя̄
бхаванти на бхаванти ча
евам̇ бхӯта̄ни бхӯтеш̣у
чодита̄нӣша-ма̄яя̄
Дума по дума
ятха̄ — както; дха̄на̄су — чрез оризови семена; ваи — наистина; дха̄на̄х̣ — зърна; бхаванти — покълват; на — не; бхаванти — покълват; ча — също; евам — по този начин; бхӯта̄ни — живите същества; бхӯтеш̣у — в други живи същества; чодита̄ни — тласкани; ӣша-ма̄яя̄ — от енергията, силата на Върховната Божествена Личност.
Превод
Посетите в земята семена понякога стават растения, а друг път – не. Случва се почвата да не е плодородна и сеитбата да не даде реколта. Така и мъжът, подтикван от енергията на Върховния Бог, понякога може да създаде дете, но понякога зачатието не се осъществява. Затова човек не бива да скърби за повърхностните родителски връзки, които изначално са във властта на Върховния Бог.
Пояснение
На Маха̄ра̄джа Читракету не му било писано да се сдобие със син. Затова, макар да се оженил за хиляди жени, всички те се оказали безплодни и той не можел да зачене и едно дете. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и отишъл да го навести, царят помолил великия мъдрец да му помогне да се сдобие поне с един син. Заради благословията на Ан̇гира̄ Р̣ш̣и детето се появило по милостта на ма̄я̄, но то не живяло дълго. Ето защо в началото Ан̇гира̄ Р̣ш̣и казал на царя, че той ще има дете, което ще му донесе и радост, и мъка.
По волята на Върховния съдбата на цар Читракету била да няма дете. Както безплодното зърно не може да даде реколта, така безплодният човек по върховната воля не може да зачене дете. Понякога дете се ражда дори от импотентен баща и безплодна майка, а друг път потентен баща и плодовита майка остават бездетни. Има случаи, когато дете се създава въпреки употребата на противозачатъчни средства, затова родителите убиват детето в утробата. В съвременната епоха убиването на деца в утробата е обичайна практика. Защо? Защо противозачатъчните средства понякога не действат? Защо се създава едно дете, а после бащата и майката го унищожават в утробата? Трябва да признаем, че така нареченото научно знание не е способно да определи хода на събитията. Всичко, което се случва, зависи от върховната воля. По върховната воля ние попадаме в определени условия по отношение на семейство, общество и индивидуалност. Всичко това урежда Върховният Бог според нашите желания, продиктувани от ма̄я̄, илюзията. А преданият не бива да иска нищо, защото всичко зависи от Върховната Божествена Личност. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.1.11) е казано:
аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно и без стремеж към материална изгода и печалба от плодоносни дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. Трябва да правим само това, което ни помага да развием Кр̣ш̣н̣а съзнание. За всичко останало нека изцяло да се осланяме на Върховната Личност. Не бива да кроим планове, които в крайна сметка ще ни донесат разочарование.