Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.5
Стих
ваям̇ ча твам̇ ча йе чеме
туля-ка̄ла̄ш чара̄чара̄х̣
джанма-мр̣тьор ятха̄ пашча̄т
пра̄н̇ наивам адхуна̄пи бхох̣
туля-ка̄ла̄ш чара̄чара̄х̣
джанма-мр̣тьор ятха̄ пашча̄т
пра̄н̇ наивам адхуна̄пи бхох̣
Дума по дума
ваям — ние (великите мъдреци, министрите и поддръжниците на царя); ча — и; твам — ти; ча — също; йе — които; ча — също; име — тези; туля-ка̄ла̄х̣ — събрани по едно и също време; чара-ачара̄х̣ — движещи се и неподвижни; джанма — раждане; мр̣тьох̣ — и смърт; ятха̄ — както; пашча̄т — след; пра̄к — преди; на — не; евам — затова; адхуна̄ — сега; апи — макар; бхох̣ — царю.
Превод
О, царю, и ти, и ние – твоите съветници, съпруги и министри, както и всички движещи се и неподвижни същества из целия космос, се намираме във временно положение. Преди да се родим това положение не е съществувало и след смъртта ни вече няма да съществува. Следователно нашето сегашно положение е временно, макар да е реално.
Пояснение
Философите ма̄я̄вя̄дӣ казват: брахма сатям̇ джаган митхя̄ – Брахман, живото същество, е реалност, но сегашното му телесно положение е илюзорно. Според философията на ваиш̣н̣авите обаче сегашното ни положение не е илюзорно, а временно. То е като сън. Сънят не съществува, преди човек да заспи, нито пък продължава, след като той се събуди. Сънят съществува само между тези два момента и затова е нереален в смисъл на временен. По същия начин цялото материално проявление, включително всичко, сътворено от нас и от другите, е временно. Ние не скърбим за нещо в съня, преди той да започне или след като е свършил. Затова, докато сънуваме или сме в подобно на сън състояние, не бива да го приемаме за реалност и да скърбим. Това е истинско знание.