Шрӣмад Бха̄гаватам 6.15.18-19
Стих
иттхам̇ тва̄м̇ путра-шокена
магнам̇ тамаси дустаре
атад-архам анусмр̣тя
маха̄пуруш̣а-гочарам
магнам̇ тамаси дустаре
атад-архам анусмр̣тя
маха̄пуруш̣а-гочарам
ануграха̄я бхаватах̣
пра̄пта̄в а̄ва̄м иха прабхо
брахман̣ьо бхагавад-бхакто
на̄ва̄са̄дитум архаси
пра̄пта̄в а̄ва̄м иха прабхо
брахман̣ьо бхагавад-бхакто
на̄ва̄са̄дитум архаси
Дума по дума
иттхам — по този начин; тва̄м — ти; путра-шокена — от скръб по смъртта на сина ти; магнам — потопен; тамаси — в невежество; дустаре — непреодолимо; а-тат-архам — не подобава на човек като теб; анусмр̣тя — помнейки; маха̄-пуруш̣а — Върховната Божествена Личност; гочарам — който е напреднал в разбирането; ануграха̄я — само за да проявим благосклонност; бхаватах̣ — към теб; пра̄птау — дойдохме; а̄ва̄м — ние двамата; иха — на това място; прабхо — о, царю; брахман̣ях̣ — който е установен във Върховната Абсолютна Истина; бхагават-бхактах̣ — възвишен предан на Върховната Божествена Личност; на — не; ава̄са̄дитум — да скърби; архаси — заслужаваш.
Превод
О, скъпи царю, ти си възвишен предан на Върховната Божествена Личност. Не подобава на личност като теб да потъва в скръб заради загубата на нещо материално. Затова двамата дойдохме да те освободим от измамната покруса, която се дължи на сливането ти с мрака на невежеството. За напредналите в духовното знание е крайно нежелателно да се влияят от материални загуби и печалби.
Пояснение
Няколко думи в този стих са особено важни. Думата маха̄-пуруш̣а се отнася до възвишени предани, а също и до Върховната Божествена Личност. Маха̄ означава „върховната“, а пуруш̣а – „личност“. Този, който неизменно служи на Върховния Бог, е наречен маха̄-пауруш̣ика. Същата дума понякога се използва като обръщение към Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Преданият трябва постоянно да се стреми към служене на възвишени предани. В този смисъл Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее:
та̄н̇дера чаран̣а севи бхакта-сане ва̄са
джанаме джанаме хая, еи абхила̄ш̣а
джанаме джанаме хая, еи абхила̄ш̣а
Преданият трябва винаги да се стреми към обкръжението на възвишени предани и да отдава служене на Бога във веригата парампара̄. Той трябва да служи на мисията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху чрез наставленията на великите Госва̄мӣ от Вр̣нда̄вана. Това се нарича та̄н̣дера чаран̣а севи. Докато служи в лотосовите нозе на Госва̄мӣте, той трябва да живее в обкръжението на предани (бхакта-сане ва̄са). Това е заниманието на предания. Един предан не бива да се стреми към материални облаги или да съжалява за материална загуба. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и и На̄рада видели, че възвишеният предан Маха̄ра̄джа Читракету е пропаднал в мрака на невежеството и горчиво оплаква материалното тяло на своя син, по безпричинната си милост те дошли да му дадат напътствия и да го измъкнат от това невежество.
Друга важна дума е брахман̣я. Понякога към Върховната Божествена Личност се обръщаме с молитвата намо брахман̣я-дева̄я, която изразява почитания към Бога, защото Той е този, на когото служат преданите. Затова в стиха се казва: брахман̣ьо бхагавад-бхакто на̄ва̄са̄дитум архаси. Това е отличителната черта на един възвишен предан. Брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄. За предания – възвишена, себепознала се душа – няма причина за материална радост или печал. Той винаги е трансцендентален към обусловения живот.