ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Скръбта на цар Читракету
В тази четиринадесета глава Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа пита духовния си учител Шукадева Госва̄мӣ как е възможно такъв демон като Вр̣тра̄сура да стане възвишен предан на Бога. По този повод е разказан предишният живот на Вр̣тра̄сура. Това е историята на Читракету и как той скърбял за смъртта на сина си.
Сред многото милиони живи същества хората съставляват нищожна част, а измежду истински религиозните хора само някои се стремят към освобождение от материалното съществуване. Сред хилядите желаещи освобождение от материалното съществуване едва един се спасява от неблагоприятното обкръжение или се очиства от материалното замърсяване. А сред милионите такива освободени души един може да стане предан на Бог На̄ра̄ян̣а. Следователно преданите се срещат изключително рядко. Понеже бхакти, преданото служене, не е нещо обикновено, Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа недоумявал как един асура би могъл да се издигне до възвишеното равнище на предан. Изпълнен със съмнения, Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа задал този въпрос на Шукадева Госва̄мӣ, който описал как в предишния си живот Вр̣тра̄сура бил Читракету, царят на Шӯрасена.
Читракету нямал деца, но по щастливо стечение на обстоятелствата срещнал великия мъдрец Ан̇гира̄. Когато Ан̇гира̄ го попитал как вървят царските дела, Читракету изразил своето униние; след това по милостта на великия мъдрец първата съпруга на царя, Кр̣тадюти, родила син, който им донесъл както щастие, така и печал. След раждането на този син царят и всичките му придворни преливали от щастие. Другите царици обаче, изпълнени със завист, не след дълго отровили детето. Читракету бил потресен от смъртта на сина си. Тогава На̄рада Муни и Ан̇гира̄ го посетили.
ТЕКСТ 1: Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: О, учени бра̄хман̣а, демоните обикновено са грешници, обсебени от проявленията на страстта и невежеството. Как тогава Вр̣тра̄сура е развил такава възвишена любов към Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а?
ТЕКСТ 2: Полубоговете в проявлението на доброто и великите светци, очистени от замърсяванията на материалното наслаждение, рядко отдават чисто предано служене в лотосовите нозе на Мукунда. (Тогава как е възможно Вр̣тра̄сура да стане такъв удивителен предан?).
ТЕКСТ 3: В материалния свят има толкова живи създания, колкото са атомите. Много малко от тези живи същества са хора, а сред тях едва неколцина са склонни да се придържат към устоите на религията.
ТЕКСТ 4: О, Шукадева Госва̄мӣ, най-достоен сред бра̄хман̣ите, измежду многото хора, които се придържат към устоите на религията, малцина желаят освобождение от материалния свят. Сред хилядите желаещи освобождение може би един го постига, разделяйки се с материалната привързаност към общество, приятелство, любов, страна, дом, съпруга и деца. А измежду хилядите освободени хора такъв, който да осъзнава истинския смисъл на освобождението, се среща много рядко.
ТЕКСТ 5: О, велики мъдрецо, сред милионите освободени хора, постигнали съвършено знание за освобождението, един може би е предан на Бог На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а. Такива напълно умиротворени предани са изключителна рядкост.
ТЕКСТ 6: Вр̣тра̄сура се намираше в разгара на битката и беше позорен, нечестив демон, който постоянно причинява неприятности и безпокойства на другите. Как би могъл такъв демон да стане съвършено Кр̣ш̣н̣а осъзнат?
ТЕКСТ 7: Мой скъпи Шукадева Госва̄мӣ, макар да беше нечестив демон, Вр̣тра̄сура прояви храбростта на превъзходен кш̣атрия и спечели благосклонността на Индра в битката. Нима е възможно такъв демон да бъде велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а? Тези противоречия пораждат у мен съмнения и усилват желанието ми да те слушам.
ТЕКСТ 8: Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: След като изслуша разумния въпрос на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Шукадева Госва̄мӣ – най-могъщият мъдрец – започна да отговаря на ученика си с голяма обич.
ТЕКСТ 9: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: О, царю, ще ти разкажа тази история така, както съм я чул от устата на Вя̄садева, На̄рада и Девала. Моля те, слушай внимателно.
ТЕКСТ 10: О, царю Парӣкш̣ит, в областта Шӯрасена живееше цар на име Читракету, който управляваше цялата земя. По време на неговото царуване земята доставяше всички жизнени потребности.
ТЕКСТ 11: Читракету имаше десет милиона жени, но въпреки че беше способен да създава деца, не се сдобиваше с рожба от нито една от тях. По волята на съдбата всички те бяха безплодни.
ТЕКСТ 12: Читракету, съпругът на тези милиони жени, беше млад, красив и щедър. Произхождаше от знатен род, беше високообразован, живееше сред богатство и разкош. Но въпреки всички тези достояния той беше изпълнен с безпокойство, защото нямаше син.
ТЕКСТ 13: Неговите царици имаха очарователни лица и привлекателни очи, но несметните богатства, милионите царици и земите, на които беше върховен господар, не му носеха щастие.
ТЕКСТ 14: Веднъж, докато пътуваше из вселената без цел, могъщият мъдрец Ан̇гира̄ реши да посети двореца на цар Читракету.
ТЕКСТ 15: Читракету веднага стана от трона си и му поднесе своите почитания. Той предложи на мъдреца вода и храна – така изпълни дълга си на домакин към високопоставения гост. Когато Ан̇гира̄ Р̣ш̣и се настани удобно, царят, овладял ума и сетивата си, седна на земята в нозете на мъдреца.
ТЕКСТ 16: О, царю Парӣкш̣ит, докато Читракету, навел скромно глава, седеше в лотосовите нозе на великия мъдрец, мъдрецът похвали неговото смирение и гостоприемство. Той се обърна към царя със следните думи.
ТЕКСТ 17: Великият мъдрец Ан̇гира̄ каза: Скъпи царю, надявам се, че тялото и умът ти са в добро здраве и придворните ти благоденстват. Живото същество е щастливо, когато седемте природни елемента (съвкупната материална енергия, егото и петте обекта на сетивно наслаждение) са в добро състояние. Без тях то не може да съществува. По същия начин царят винаги е закрилян от седем елемента – неговия наставник (сва̄мӣ или гуру), министрите, царската власт, крепостта, съкровищницата, законодателството и приятелите му.
ТЕКСТ 18: О, царю, господарю на човечеството, царят е щастлив, когато разчита на своите приближени и следва техните съвети. По същия начин и приближените на царя са щастливи, когато му предлагат дарове, служат му и изпълняват неговите заповеди.
ТЕКСТ 19: О, царю, следват ли те твоите съпруги, поданици, секретари, слуги и търговци на подправки и масла? Държиш ли под властта си министрите, придворните, наместниците, синовете и останалите ти подчинени?
ТЕКСТ 20: Ако владее добре своя ум, царят ще държи в подчинение членовете на семейството и министрите си. Управителите на области доброволно и навреме ще внасят данъците, какво остава за по-незначителните му поданици?
ТЕКСТ 21: О, царю Читракету, забелязвам, че умът ти не е удовлетворен. Приличаш на човек, който не е постигнал желаната цел. Дали причината е в самия теб, или е у другите? Бледото ти лице показва, че изпитваш дълбоко безпокойство.
ТЕКСТ 22: Шукадева Госва̄мӣ каза: О, царю Парӣкш̣ит, въпреки че великият мъдрец Ан̇гира̄ знаеше всичко, той все пак попита царя. Така цар Читракету, който желаеше да има син, се приведе в знак на голямо смирение и заговори на мъдреца.
ТЕКСТ 23: Цар Читракету каза: О, велики Ан̇гира̄, благодарение на аскетизъм, знание и трансцендентално сама̄дхи ти си освободен от последиците на греховния живот. Затова, като съвършен йогӣ, разбираш всичко извън и вътре в нас – въплътените, обусловени души.
ТЕКСТ 24: О, велика душа, ти знаеш всичко и въпреки това ме питаш защо съм така угрижен. Нека тогава в отговор на желанието ти да разкрия причината.
ТЕКСТ 25: Както измъчващият се от глад и жажда не се задоволява с гирлянд от цветя или сандалова паста, и аз не съм щастлив с империята, богатството и притежанията си, към които се стремят дори великите полубогове, защото нямам син.
ТЕКСТ 26: Затова, велики мъдрецо, моля те, спаси мен и моите предци, които са се запътили към мрака на ада само защото нямам потомци. Бъди милостив и направи нещо, така че да се сдобия със син, който да ни избави от адско съществуване.
ТЕКСТ 27: Ан̇гира̄ Р̣ш̣и, който бе роден от ума на Брахма̄, милостиво се съгласи да изпълни молбата на Маха̄ра̄джа Читракету. Мъдрецът притежаваше несравнима мощ и извърши жертвоприношение, като предложи на Тваш̣т̣а̄ жертвен дар от сладък ориз.
ТЕКСТ 28: О, Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа, най-достойни сред Бха̄ратите, остатъците от храната, предложена в ягята, великият мъдрец даде на Кр̣тадюти – първата и най-достойна от милионите царици на Читракету.
ТЕКСТ 29: После великият мъдрец каза на царя: „О, велики царю, скоро ще имаш син, който ще ти донесе и радост, и печал“. Тогава мъдрецът си замина, без да дочака отговора на Читракету.
ТЕКСТ 30: Както Кр̣ттика̄девӣ зачена Сканда (Ка̄рттикея), след като прие семето на Шива от Агни, така и Кр̣тадюти забременя от семето на Читракету, след като изяде остатъците храна от ягята, извършена от Ан̇гира̄.
ТЕКСТ 31: О, царю Парӣкш̣ит, плодът, заченат от Маха̄ра̄джа Читракету, царя на Шӯрасена, ден след ден растеше в утробата на царица Кр̣тадюти така, както Луната нараства през ярката си фаза.
ТЕКСТ 32: След време на царя му се роди син. Щом чуха тази новина, всички жители на Шӯрасена изпитаха огромна радост.
ТЕКСТ 33: Цар Читракету беше много щастлив. Той се пречисти, като се изкъпа и украси с накити, след което повика учени бра̄хман̣и да дарят детето с благословии и да извършат обред по случай раждането му.
ТЕКСТ 34: Бра̄хман̣ите, които участваха в ритуала, царят дари със злато, сребро, дрехи, украшения, села, коне и слонове, а също и с шестстотин милиона крави.
ТЕКСТ 35: Както облакът щедро излива вода върху земята, така благодетелният цар Читракету, за да увеличи славата, богатството и дълголетието на своя син, раздаваше като обилен дъжд на всекиго каквото поиска.
ТЕКСТ 36: Когато беднякът спечели с големи трудности малко пари, привързаността му към тези пари нараства с всеки изминал ден. Така и цар Читракету след големи мъки се сдоби със син и привързаността му към него ден след ден нарастваше.
ТЕКСТ 37: Майчините грижи и обич към сина, подобно на бащините, нямаха предел. Като гледаха детето на Кр̣тадюти, другите царици изгаряха от желание да имат свои собствени синове.
ТЕКСТ 38: Докато грижовно отглеждаше сина си, цар Читракету изпитваше все по-голяма обич към царица Кр̣тадюти и постепенно загуби влечение към останалите си бездетни съпруги.
ТЕКСТ 39: Другите царици бяха безкрайно опечалени, задето нямаха деца. Пренебрегнати от царя, те скърбяха и проклинаха съдбата си, изпълнени със завист.
ТЕКСТ 40: Бездетната жена е пренебрегвана у дома от своя съпруг, а останалите му съпруги я унижават като слугиня. Несъмнено тя е злочеста във всяко отношение заради миналите си грехове.
ТЕКСТ 41: Дори слугините, които непрекъснато служат на съпруга ни, се радват на уважението му и няма от какво да се оплакват. Но ние сме като слугини на слугинята. Затова няма по-злочести от нас.
ТЕКСТ 42: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Понеже бяха изоставени от съпруга си и виждаха какво богатство е синът за Кр̣тадюти, останалите съпруги изгаряха от завист, която невъобразимо нарасна.
ТЕКСТ 43: Постепенно завистта напълно замъгли разума на жените. Коравосърдечни и неспособни да се примирят с безразличието на царя, те най-накрая дадоха отрова на момчето.
ТЕКСТ 44: Без да знае за дадената от другите съпруги отрова, царица Кр̣тадюти влезе у дома си, като мислеше, че синът ѝ спи дълбоко. Тя не разбра, че той е мъртъв.
ТЕКСТ 45: Като си помисли, че детето ѝ спи вече доста време, царица Кр̣тадюти, която беше много интелигентна, нареди на бавачката: „Скъпа приятелко, моля те, донеси сина ми тук“.
ТЕКСТ 46: Щом се приближи до лежащото дете, прислужницата видя, че очите му бяха обърнати нагоре. То не проявяваше никакви признаци на живот и сетивата му бяха угаснали – така тя разбра, че детето е мъртво. При тази гледка тя изпищя: „Сега с мен е свършено“ и падна на земята.
ТЕКСТ 47: Много уплашена, прислужницата се заудря с две ръце в гърдите и високо зарида. Като чу силния ѝ глас, царицата незабавно дойде и щом се приближи до сина си, видя, че той внезапно бе умрял.
ТЕКСТ 48: С покъртително ридание, с разпилени коси и дрехи царицата падна в безсъзнание на земята.
ТЕКСТ 49: О, царю Парӣкш̣ит, силният плач събра всички обитатели на двореца – и мъже, и жени. Споделяйки скръбта от загубата, те също започнаха да плачат. Цариците, които бяха сипали отровата, също се преструваха, че плачат, напълно осъзнавайки престъплението си.
ТЕКСТОВЕ 50 – 51: Научавайки за внезапната смърт на сина си, цар Читракету почти ослепя. От силна бащина обич скръбта му се разгоря като лумнал огън, а докато отиваше да види мъртвото дете, той непрекъснато се подхлъзваше и падаше на земята. С разпилени коси и дрехи, заобиколен от министри, съветници и учени бра̄хман̣и, царят припадна в краката на детето. Когато, дишайки тежко, дойде в съзнание, очите му бяха пълни със сълзи и той не можеше да говори.
ТЕКСТ 52: При вида на своя съпруг цар Читракету, потънал в дълбока печал, и безжизненото си дете – единствения син в семейството – царицата започна да ридае по различни начини. Това причини още по-голяма болка в сърцата на придворните, министрите и бра̄хман̣ите.
ТЕКСТ 53: Гирляндът от цветя падна от главата на царицата, а косите ѝ се разпиляха. Стичащите се сълзи размазаха балсама по очите ѝ и намокриха гърдите ѝ, покрити с прах от кун̇кума. Докато оплакваше загубата на сина си, силните ѝ вопли наподобяваха сладките звуци на птицата курарӣ.
ТЕКСТ 54: Уви, о, Провидение, о, Създателю, Ти нямаш никакъв опит в сътворението, защото докато бащата е все още жив, Ти причини смъртта на сина му и така престъпи собствените си съзидателни закони. Ако си решил да нарушаваш тези закони, Ти несъмнено си враг на живите същества и не проявяваш никаква милост към тях.
ТЕКСТ 55: Мой Господи, може би ще кажеш, че няма закон, според който бащата трябва да умре, докато е жив синът му, а синът да бъде роден приживе на баща си, защото всеки живее и умира според собствената си карма. Но щом кармата е толкова могъща, че от нея зависят раждането и смъртта, значи няма нужда от господар, от Бог. Ако пък кажеш, че господар трябва да има, защото материалната енергия не може да действа сама, ето как може да ти се отговори – ако кармата разчупва оковите на привързаността, която Ти си създал, никой няма да отглежда деца с любов; напротив, всеки безотговорно ще изоставя децата си. Понеже разсече оковите на привързаността, заставяща родителят да отгледа своето дете, Ти изглежда си неопитен и неразумен.
ТЕКСТ 56: Скъпи сине, аз съм безсилна и дълбоко съкрушена. Не ме напускай. Само погледни скърбящия си баща. Ние сме безпомощни, защото, ако нямаме син, ще трябва да се отправим страдащи към най-тъмните области на ада. Ти си единствената ни надежда за избавление от тези мрачни сфери. Затова те моля да не тръгваш с безмилостния Яма.
ТЕКСТ 57: Скъпо мое момче, вече спа достатъчно. Хайде, събуди се. Твоите приятели те викат да си играете. Сигурно много си изгладнял, моля те, стани! Ела да сучеш от гърдите ми и да потушиш нашите ридания.
ТЕКСТ 58: Сине мой, наистина няма по-злощастна от мене, защото никога вече няма да видя нежната ти усмивка. Ти затвори очите си завинаги. Струва ми се, че си отведен на друга планета, от която няма да се върнеш. Скъпи сине, никога вече няма да чуя сладкото ти гласче.
ТЕКСТ 59: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Заедно със съпругата си, която оплакваше мъртвия им син, покрусеният цар Читракету зарида с цяло гърло.
ТЕКСТ 60: Докато царят и царицата ридаеха, придворните мъже и жени се присъединиха към техните вопли. Внезапното нещастие доведе поданиците на царството почти до несвяст.
ТЕКСТ 61: Когато научи, че царят е в несвяст, потънал в океан от скръб по сина си, великият мъдрец Ан̇гира̄ отиде при него заедно с На̄рада Р̣ш̣и.