ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Цар Индра понася наказанието за греха
Тази глава описва опасенията на Индра след убийството на бра̄хман̣а (Вр̣тра̄сура) и как той избягал, а после бил спасен по милостта на Бог Виш̣н̣у.
Когато полубоговете помолили Индра да унищожи Вр̣тра̄сура, той отказал, понеже Вр̣тра̄сура бил бра̄хман̣а. Полубоговете обаче го окуражили и му казали да не се страхува, защото е закрилян от На̄ра̄ян̣а-кавача, т.е. от самия Бог На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Дори неволно да произнесе името На̄ра̄ян̣а, човек се освобождава от греховните последици при убийството на жена, крава или бра̄хман̣а. Полубоговете посъветвали Индра да извърши жертвоприношението ашвамедха, чрез което би спечелил благосклонността на На̄ра̄ян̣а, понеже извършителят на такова жертвоприношение не получава греховни последици, дори да погуби цялата вселена.
Следвайки съвета на полубоговете, цар Индра се сражавал с Вр̣тра̄сура. След смъртта на демона всички били доволни с изключение на Индра, защото той знаел кой всъщност бил Вр̣тра̄сура. Такава е природата на великите личности – дори да се сдобият с богатство, те се срамуват и разкайват, ако са го спечелили незаконно. Индра осъзнавал, че несъмнено го очакват греховни последици от убийството на бра̄хман̣а. Нещо повече, той видял въплъщението на греха да го преследва и от страх се впуснал в бягство, мислейки как да намери изкупление. Той достигнал езерото Ма̄наса-саровара, където под покровителството на богинята на щастието медитирал в продължение на хиляда години. През това време наместникът на Индра – Нахуш̣а, управлявал райските планети. За зла участ той бил съблазнен от красотата на Шачӣдевӣ, съпругата на Индра, и заради това греховно желание в следващия си живот трябвало да се роди като змия. По-късно Индра извършил внушително жертвоприношение с помощта на възвишени бра̄хман̣и и светци. По този начин се освободил от греховните последици от убийството на бра̄хман̣а.
ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: О, великодушни царю Парӣкш̣ит, след смъртта на Вр̣тра̄сура управляващите полубогове и всички в трите планетарни системи изпитаха радост и въздъхнаха с облекчение – всички, с изключение на Индра.
ТЕКСТ 2: След това полубоговете, великите светци, обитателите на Питр̣лока и Бхӯталока, демоните, последователите на полубоговете, а също Брахма̄, Шива и подчинените на Индра полубогове – всички се разотидоха по домовете си. Но на тръгване никой от тях не проговори на Индра.
ТЕКСТ 3: Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Велики мъдрецо, каква беше причината за унинието на Индра? Бих искал да разбера това. Когато той погуби Вр̣тра̄сура, всички полубогове ликуваха от щастие. Защо той самият беше посърнал?
ТЕКСТ 4: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ отговори: Великите мъдреци и полубогове, обезпокоени от необикновеното могъщество на Вр̣тра̄сура, се събраха и помолиха Индра да го убие. Но тъй като се страхуваше да погуби бра̄хман̣а, Индра отказа да изпълни молбата им.
ТЕКСТ 5: Цар Индра каза: Когато убих Вишварӯпа, аз си навлякох тежки греховни последици, но жените, земята, дърветата и водата проявиха своята благосклонност към мен и така можах да разделя греха между тях. Но сега, ако убия още един бра̄хман̣а – Вр̣тра̄сура, как ще се избавя от греховните последици?
ТЕКСТ 6: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Като чуха тези думи, великите мъдреци отговориха на цар Индра – „О, царю на небесата, желаем ти сполука. Не се бой. Ние ще извършим жертвоприношението ашвамедха, за да те освободим от всеки грях, който би си навлякъл с убийството на бра̄хман̣а“.
ТЕКСТ 7: О, царю Индра – продължиха р̣ш̣ите, – чрез жертвоприношението ашвамедха човек може да спечели благосклонността на Върховната Божествена Личност, който е Свръхдушата, Бог На̄ра̄ян̣а, върховният повелител, и така да се избави даже от греховните последици за унищожаването на целия свят, да не говорим за убийството на демон като Вр̣тра̄сура.
ТЕКСТОВЕ 8 – 9: Този, който е убил бра̄хман̣а, този, който е заколил крава, този, който е погубил баща си, майка си или духовния си учител, може незабавно да се освободи от греховните последици просто като повтаря святото име на Бог На̄ра̄ян̣а. Кучеядците, чан̣д̣а̄лите и другите грешници, по-низши и от шӯдри, също могат да постигнат освобождение. Но ти си предан и ние ще ти помогнем, като извършим величественото жертвоприношение на кон. Нима трябва да се страхуваш, щом по този начин ще умилостивиш Бог На̄ра̄ян̣а? Ти ще бъдеш спасен, дори да унищожиш цялата вселена заедно с всички бра̄хман̣и, да не говорим за убийството на един размирен демон като Вр̣тра̄сура.
ТЕКСТ 10: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Окуражен от думите на мъдреците, Индра срази Вр̣тра̄сура, но след смъртта на демона възмездието от убийството на бра̄хман̣а (брахма хатя̄) застигна Индра.
ТЕКСТ 11: Следвайки съвета на полубоговете, Индра уби Вр̣тра̄сура, но след това страдаше заради греховното убийство. Въпреки че останалите полубогове бяха доволни, той не изпитваше щастие от убийството на Вр̣тра̄сура. Търпимостта, богатството и останалите му добродетели не можеха да потушат неговата скръб.
ТЕКСТОВЕ 12 – 13: Индра видя олицетворението на греховната последица да върви по петите му – тя приличаше на чан̣д̣а̄ла, жена от най-низше потекло: много стара и с треперещи крайници. Понеже страдаше от туберкулоза, тялото и дрехите ѝ бяха облени в кръв. Издишвайки непоносим дъх на риба, който се носеше по улицата, тя викаше след Индра: „Чакай! Чакай!“.
ТЕКСТ 14: О, царю, най-напред Индра побягна в небето, но и там видя, че жената, олицетворение на греха, го преследва. Тази вещица вървеше подир него навсякъде. Накрая той много бързо се отправи на североизток и се гмурна в езерото Ма̄наса-саровара.
ТЕКСТ 15: Погълнат от мисли за това как да избегне греховната последица от убийството на бра̄хман̣а, цар Индра, невидим за хорските очи, живя хиляда години в езерото между влакната в стъблото на един лотос. Полубогът на огъня му носеше неговия дял от всички яги, но понеже се страхуваше да влезе във водата, на практика Индра гладуваше.
ТЕКСТ 16: Докато цар Индра живееше във водата, обвит от стъблото на лотоса, Нахуш̣а благодарение на своето знание, аскетизъм и мистична сила получи възможността да управлява райското царство. Но заслепен и обезумял от властта и разкоша, той се опита да прелъсти съпругата на Индра. Затова бе прокълнат от един бра̄хман̣а и по-късно се превърна в змия.
ТЕКСТ 17: Греховете на Индра намаляха от влиянието на Рудра, полубога на всички посоки. Под покровителството на богинята на щастието, съпругата на Бог Виш̣н̣у, която обитава лотосовите цветове на езерото Ма̄наса-саровара, Индра оставаше незасегнат от своите прегрешения. Най-накрая той се освободи от всички последици на греховните си дела, като неотклонно обожаваше Бог Виш̣н̣у. Тогава бра̄хман̣ите го повикаха да се върне на райските планети и да възстанови предишното си положение.
ТЕКСТ 18: О, царю, когато Индра достигна райските планети, святите бра̄хман̣и го посветиха в правилата и предписанията за жертвоприношението (ашвамедха ягя), предназначено за удовлетворение на Върховния Бог.
ТЕКСТОВЕ 19 – 20: Жертвоприношението на кон, извършено от святите бра̄хман̣и, освободи Индра от последиците на всичките му грехове, защото чрез него той обожаваше Върховната Божествена Личност. О, царю, макар Индра да бе извършил тежък грях, това жертвоприношение незабавно го неутрализира, както яркото слънце разсейва мъглата.
ТЕКСТ 21: Цар Индра спечели благосклонността на Марӣчи и другите велики мъдреци. Те извършиха жертвоприношението по всички правила, обожавайки Върховната Божествена Личност, Свръхдушата, изначалната личност. Така Индра възвърна издигнатото си положение и отново заслужи уважението на всички.
ТЕКСТОВЕ 22 – 23: Този удивителен разказ възхвалява Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а; той съдържа изложение за величието на преданото служене; тук са представени преданите Индра и Вр̣тра̄сура и се описва как Индра се освободил от греховния живот и победил в битката с демоните. Като разбере същността на тази история, човек ще се избави от всички греховни последици. Ето защо на просветените хора се препоръчва да четат този разказ – така те ще усъвършенстват сетивата си, ще увеличат богатството си, а славата им ще се разнесе надлъж и нашир. Освен това читателят ще се предпази от грехове, ще победи враговете си и ще удължи своя живот. Това повествование е благотворно във всяко отношение, затова мъдреците редовно го слушат и разказват на всеки голям празник.