ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Славната смърт на Вр̣тра̄сура
В тази глава се разказва как небесният цар Индра убил Вр̣тра̄сура, макар и неохотно.
Щом свършил да говори, разгневеният Вр̣тра̄сура хвърлил тризъбеца си срещу цар Индра. Но с помощта на своята мълния, която била много по-мощна, Индра разбил на парчета тризъбеца и отсякъл едната ръка на Вр̣тра̄сура. С другата си ръка Вр̣тра̄сура грабнал един железен боздуган и отвърнал с такъв удар, че Индра изтървал мълнията. Засрамен, небесният цар не се решавал да я вдигне от земята, но Вр̣тра̄сура го окуражил да грабне оръжието и да продължи битката. Вр̣тра̄сура започнал да поучава Индра със следните думи.
„Върховната Божествена Личност – казал той – стои зад всяка победа или поражение. Без да знаят, че Върховният е причината на всички причини, глупаците и негодниците се опитват да се възползват от победата или поражението, но всъщност всичко се управлява от Бога. Никой освен него не притежава каквато и да е независимост. Пуруш̣а (наслаждаващият се) и пракр̣ти (обектът на наслаждението) се намират във властта на Бога, защото само благодарение на неговия надзор всичко се движи в систематичен ред. Като не вижда ръката на Върховния във всяко едно действие, глупакът си въобразява, че е господар и повелител на всичко. Но щом разбере, че истинският властелин е Върховната Божествена Личност, човек преодолява относителностите на материалния свят – нещастието, щастието, страха и покварата.“ Така Индра и Вр̣тра̄сура не само се сражавали, но и водели философски дискусии.
Когато битката се възобновила, Индра бил по-силният – той отсякъл и другата ръка на противника си. Тогава Вр̣тра̄сура приел гигантска форма и погълнал небесния цар. Но благодарение на щита На̄ра̄ян̣а-кавача Индра останал непокътнат дори в тялото на Вр̣тра̄сура. Той се измъкнал през корема му и обезглавил демона с мощната си мълния. Отсичането на демонската глава отнело цяла година.
ТЕКСТ 1: Шукадева Госва̄мӣ каза: Изпълнен с желание да напусне своето тяло, Вр̣тра̄сура предпочете да издъхне в битката, вместо да победи. Царю Парӣкш̣ит, той сграбчи тризъбеца си и стремително нападна небесния цар Индра, както Каит̣абха се нахвърли върху Върховната Божествена Личност по време на вселенския потоп.
ТЕКСТ 2: Тогава великият герой на демоните Вр̣тра̄сура завъртя своя тризъбец, чиито върхове наподобяваха пламъците на ослепителния огън в края на милениума. Изпълнен с гняв, той с чудовищна сила хвърли оръжието си срещу Индра, надавайки гръмовен рев: „О, грешнико, сега ще те убия!“.
ТЕКСТ 3: Докато летеше в небето, тризъбецът на Вр̣тра̄сура приличаше на сияйна падаща звезда. Ослепителното оръжие беше плашеща гледка, но неустрашимият цар Индра го разби на парчета с мълнията си. Едновременно с това той отсече и една от ръцете на Вр̣тра̄сура, дебела колкото тялото на змийския цар Ва̄суки.
ТЕКСТ 4: Макар едната му ръка да бе отсечена, Вр̣тра̄сура разгневено нападна Индра и го удари в челюстта с железен боздуган. С още един удар той повали и слона, който носеше небесния цар. Така Индра изтърва мълнията от ръката си.
ТЕКСТ 5: Полубоговете, демоните, ча̄ран̣ите, сиддхите и другите обитатели на различните планети възхвалиха действието на Вр̣тра̄сура, но когато видяха, че Индра бе в голяма опасност, те отчаяно възкликнаха: „Горко ни! Горко ни!“.
ТЕКСТ 6: Изпускайки мълнията пред врага си, Индра бе победен и засрамен. Той не се решаваше отново да вдигне своето оръжие, но Вр̣тра̄сура му вдъхна кураж с думите: „Вдигни мълнията и срази своя враг. Сега не е време да оплакваш съдбата си“.
ТЕКСТ 7: О, Индра – продължи Вр̣тра̄сура, – никой освен изначалния наслаждаващ се, Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н, не може винаги да побеждава. Той е причината за сътворението, поддържането и унищожението и знае всичко. Зависими и принудени да приемат различни материални тела, воюващите подчинени понякога са победители, а понякога – победени.
ТЕКСТ 8: Живите същества на всички планети във Вселената, включително управляващите полубогове на тези планети, се намират изцяло във властта на Бога. Те действат подобно на уловените в мрежа птици, които не могат да се движат свободно.
ТЕКСТ 9: Силата на сетивата, на ума и на тялото, жизнената сила, безсмъртието и смъртта се намират под надзора на Върховната Божествена Личност. Понеже не знаят това, глупавите хора смятат безжизненото материално тяло за причина на дейността.
ТЕКСТ 10: Царю Индра, както дървената кукла във форма на жена или направената от слама и листа фигурка на животно не може да се движи и да танцува сама, а изцяло зависи от кукловода си, така всички ние танцуваме по волята на върховния повелител, Личността на Бога. Никой не е независим.
ТЕКСТ 11: Тримата пуруш̣и – Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, материалната природа, съвкупната материална енергия, фалшивото его, петте материални елемента, материалните сетива, умът, интелигентността и съзнанието не могат да сътворят космическото мироздание без ръководството на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 12: Неразумният невеж човек не може да разбере Върховната Божествена Личност. Макар да е постоянно зависим, той се смята за всевишен. Голяма заблуда е, ако той мисли: „В зависимост от миналите кармични дейности материалното тяло бива създадено от баща и майка и същото тяло бива унищожено от друга действаща сила, както тигърът поглъща някое животно“. Бог, Върховната Личност, е този, който създава и поглъща живите същества чрез други живи същества.
ТЕКСТ 13: Както никой не иска да умира, но в мига на смъртта е принуден да се раздели със своето дълголетие, богатство, слава и прочее, така и по милостта на Върховния Бог човек може да придобие всичко това, когато дойде времето за победа.
ТЕКСТ 14: Тъй като всичко зависи от върховната воля на Божествената Личност, човек трябва да бъде безпристрастен към слава и позор, победа и поражение, живот и смърт. А съпътстващите ги щастие и нещастие да посреща уравновесен, без да се тревожи.
ТЕКСТ 15: Този, който знае, че трите качества – добро, страст и невежество – не са качества на душата, а проявления на материалната природа и че чистата душа само наблюдава техните дейности и последици, той е постигнал освобождение. Той не е обвързан от тези качества.
ТЕКСТ 16: О, неприятелю, погледни ме. Вече съм разгромен, защото оръжието и ръката ми са нарязани на парчета. Но макар да си ме победил, в желанието си да те унищожа аз се опитвам да се бия, колкото сили имам. Ни най-малко не съм изгубил присъствие на духа дори в това затруднено положение. Затова трябва да превъзмогнеш своето отчаяние и да продължиш да се сражаваш.
ТЕКСТ 17: О, неприятелю, представи си, че тази битка е хазартна игра, в която всеки от нас залага живота си, стрелите са заровете, а животните, които яздим, са игралното поле. Никой не знае кой ще бъде победен и кой – победител. Всичко е в ръцете на провидението.
ТЕКСТ 18: Шукадева Госва̄мӣ каза: Щом изслуша откровените и поучителни думи на Вр̣тра̄сура, цар Индра го възхвали и отново взе мълнията в ръка. Без объркване и двуличие той се усмихна и каза следното на Вр̣тра̄сура.
ТЕКСТ 19: Индра каза: О, славни демоне, твоето благоразумие и непоколебимост в преданото служене въпреки рискованото ти положение ми разкриват, че си съвършен предан на Бога, Върховната Личност, който е Свръхдуша и приятел на всички.
ТЕКСТ 20: Ти преодоля илюзорната енергия на Бог Виш̣н̣у и благодарение на това освобождение се избави от демоничния си характер и се превърна във възвишен предан.
ТЕКСТ 21: О, Вр̣тра̄сура, обикновено демоните са водени от проявлението на страстта. Чудно е, че ти си демон, но възприе манталитета на предан и съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, който вечно се намира в чистото добро.
ТЕКСТ 22: Този, който е устойчив в преданото служене на Върховния Бог Хари – повелителя на висшето благо, – плува в океан от нектар. За какво му е водата от малките вади?
ТЕКСТ 23: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Вр̣тра̄сура и цар Индра разговаряха за преданото служене дори насред бойното поле, а после, водени от чувство за дълг, продължиха да се сражават. Скъпи царю, и двамата бяха велики бойци и имаха равностойни сили.
ТЕКСТ 24: О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Вр̣тра̄сура, който можеше напълно да разгроми врага си, грабна железния боздуган, завъртя го, прицели се и го хвърли с лявата си ръка към Индра.
ТЕКСТ 25: С мълнията си Шатапарван Индра едновременно разби на парчета боздугана на Вр̣тра̄сура и отряза другата му ръка.
ТЕКСТ 26: Целият облян в кръв, с две напълно отсечени ръце, Вр̣тра̄сура изглеждаше много величествен, като летяща планина, чиито криле са били отрязани от Индра.
ТЕКСТОВЕ 27 – 29: Вр̣тра̄сура притежаваше изключителна сила и мъжество. Той опря долната си челюст на земята, а горната – в небето. Устата му стана бездънна като самото небе, а езикът му приличаше на голяма змия. С ужасяващите си, напомнящи за смъртта зъби, той сякаш се опитваше да унищожи цялата вселена. Приемайки гигантска форма, великият демон Вр̣тра̄сура разтресе дори планините и започна да тъпче с крака лицето на земята, като че ли по нея ходеха самите Хималаи. Той се нахвърли върху Индра и го погълна заедно с носача му Айра̄вата, както огромният питон би погълнал цял слон.
ТЕКСТ 30: Когато полубоговете, Брахма̄, другите праджа̄пати и великите светци видяха, че Индра бе погълнат от демона, те потънаха в скръб. „О!“ – извикаха те – „Каква беда! Каква беда!“
ТЕКСТ 31: Щитът на На̄ра̄ян̣а, който Индра притежаваше, бе идентичен със самия На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Защитен от него и благодарение на мистичната си сила цар Индра, макар и погълнат от Вр̣тра̄сура, не умря в корема на демона.
ТЕКСТ 32: С мълнията си царят, който също бе несравнимо могъщ, проряза корема на Вр̣тра̄сура и излезе навън. След това Индра, унищожителят на демона Бала, отсече главата на Вр̣тра̄сура, приличаща на планински връх.
ТЕКСТ 33: Въпреки че мълнията се завъртя около врата на Вр̣тра̄сура с огромна скорост, докато главата се отдели от тялото му, измина цяла година, 360 дни – времето, за което Слънцето, Луната и другите светила завършват обиколката си на север и на юг. Тогава, в най-подходящия момент за смъртта на Вр̣тра̄сура, главата му падна на земята.
ТЕКСТ 34: Щом Вр̣тра̄сура бе убит, гандхарвите и сиддхите от райските планети забиха тържествуващи тимпани. С ведически химни те прославиха храбростта на Индра, унищожителя на Вр̣тра̄сура, възхваляваха го и изпълнени с радост, го обсипваха с дъжд от цветя.
ТЕКСТ 35: О, царю Парӣкш̣ит, покорителю на враговете, след това жизнената искра излезе от тялото на Вр̣тра̄сура и се завърна у дома, при Бога. Пред погледите на всички полубогове тя проникна в трансценденталния свят, за да стане придружител на Бог Сан̇карш̣ан̣а.