Шрӣмад Бха̄гаватам 6.12.3
Стих
кха а̄патат тад вичалад грахолкаван
нирӣкш̣я душ̣прекш̣ям аджа̄та-виклавах̣
ваджрен̣а ваджрӣ шата-парван̣а̄ччхинад
бхуджам̇ ча тасьорага-ра̄джа-бхогам
нирӣкш̣я душ̣прекш̣ям аджа̄та-виклавах̣
ваджрен̣а ваджрӣ шата-парван̣а̄ччхинад
бхуджам̇ ча тасьорага-ра̄джа-бхогам
Дума по дума
кхе — в небето; а̄патат — летейки срещу него; тат — този тризъбец; вичалат — въртейки се; граха-улка-ват — като падаща звезда; нирӣкш̣я — наблюдавайки; душ̣прекш̣ям — непоносима гледка; аджа̄та-виклавах̣ — неустрашим; ваджрен̣а — с мълнията; ваджрӣ — Индра, този, който държи мълния; шата-парван̣а̄ — която имаше сто стави; а̄ччхинат — отсече; бхуджам — ръката; ча — и; тася — неговата (на Вр̣тра̄сура); урага-ра̄джа — на огромната змия Ва̄суки; бхогам — като тялото.
Превод
Докато летеше в небето, тризъбецът на Вр̣тра̄сура приличаше на сияйна падаща звезда. Ослепителното оръжие беше плашеща гледка, но неустрашимият цар Индра го разби на парчета с мълнията си. Едновременно с това той отсече и една от ръцете на Вр̣тра̄сура, дебела колкото тялото на змийския цар Ва̄суки.