ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Трансценденталните качества на Вр̣тра̄сура
Тази глава разкрива възвишените качества на Вр̣тра̄сура. Когато водачите на демоните избягали, без да се вслушат в съвета му, Вр̣тра̄сура ги заклеймил като страхливци. Той се изправил сам срещу полубоговете и смело заговорил. При вида му полубоговете припаднали от уплаха, а демонът започнал да ги тъпче с крака. Изгубвайки търпение, царят на полубоговете Индра запратил боздугана си срещу него, но Вр̣тра̄сура, като изкусен воин, ловко уловил боздугана с лявата си ръка и ударил слона на Индра. Ударът го отнесъл на цели тринайсет метра и слонът паднал заедно с Индра на гърба си.
Отначало Индра приел Вишварӯпа за свой жрец, а след това го убил. Припомняйки на небесния цар неговите нечестиви дела, Вр̣тра̄сура казал: „Преданият на Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, във всичко се уповава на неговата милост и непременно постига победа, богатство и душевно спокойствие. Такава личност не се стреми към нищо в трите свята. В безкрайната си добрина Върховният Бог проявява особена благосклонност към своя предан и не го обсипва с разкош, който би се оказал пречка за неговото предано служене. Затова искам да изоставя всичко заради служенето на Бога. Искам постоянно да възпявам славата на Бога и да му служа. Нека се отърся от привързаността си към семейството и да бъда приятел с преданите на Бога. Не желая да се издигна до висшите планетарни системи, дори до Дхрувалока или до Брахмалока, не желая да стана непобедим в материалния свят – всичко това няма стойност за мен“.
ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: О, царю, Вр̣тра̄сура, предводителят на демоните, изложи пред своите подчинени основните принципи на религията, но малодушните демонични военачалници, загрижени само как да избягат от битката и обезумели от страх, не можеха да се вслушат в думите му.
ТЕКСТОВЕ 2 – 3: О, царю Парӣкш̣ит, възползвайки се от удобния момент, полубоговете нападнаха в тил войската на демоните и разпръснаха войниците, като ги гонеха във всички посоки, сякаш армията им нямаше предводител. Щом видя окаяното положение на своите воини, Вр̣тра̄сура – най-достойният от асурите, който носеше името Индрашатру, „враг на Индра“ – изпита истинска болка. Неспособен да понесе подобен обрат, той спря полубоговете и ги укори с гневни думи.
ТЕКСТ 4: О, полубогове, тези демонични воини са се родили напразно. Те не са синове, а изпражнения на майките си. Какъв смисъл има да убивате в гръб врагове, които бягат панически? Този, който се мисли за герой, не бива да погубва противник, треперещ от страх за живота си. Подобно убийство не носи слава, нито издигане до райските планети.
ТЕКСТ 5: О, жалки полубогове, ако наистина държите на доблестта си, ако сте запазили твърдост в сърцата си и не сте жадни за сетивни наслади, изправете се пред мен за миг.
ТЕКСТ 6: Шукадева Госва̄мӣ каза: Разяреният Вр̣тра̄сура, най-могъщият сред героите, ужаси полубоговете с исполинското си тяло. Щом той изрева с кънтящ глас, почти всички живи създания припаднаха.
ТЕКСТ 7: Като чуха тътнещия рев на Вр̣тра̄сура, наподобяващ лъвски рев, полубоговете загубиха съзнание и изпопадаха на земята, сякаш бяха сразени от мълния.
ТЕКСТ 8: Полубоговете примижаха от ужас, а Вр̣тра̄сура сграбчи своя тризъбец и като разтърси цялата земя с извънмерната си сила, започна да ги тъпче с крака по бойното поле така, както побеснелият слон тъпче кухите бамбукови пръчки в гората.
ТЕКСТ 9: При тези действия на Вр̣тра̄сура небесният цар Индра се разгневи и запрати към демона един от най-тежките си боздугани, на чийто удар едва ли някой би устоял. Но докато боздуганът летеше към него, Вр̣тра̄сура ловко го улови с лявата си ръка.
ТЕКСТ 10: О, царю Парӣкш̣ит, могъщият Вр̣тра̄сура, врагът на цар Индра, яростно удари с този боздуган слона на Индра по главата, огласяйки бойното поле с гръмовен рев. Тази героична постъпка предизвика възхищение сред войниците и от двете армии.
ТЕКСТ 11: Със силата на мълния, разтърсваща планина, боздуганът на Вр̣тра̄сура запрати слона Айра̄вата на тринайсет метра и той, бълвайки кръв от разбитата си уста и гърчейки се от болка, падна заедно с Индра на земята.
ТЕКСТ 12: Като видя слона на противника си немощен и наранен, а самия Индра съкрушен, понеже носачът му бе пострадал по такъв начин, великата душа Вр̣тра̄сура, следвайки религиозните принципи, се сдържа да нанесе следващ удар с боздугана. Индра се възползва от възможността и докосна слона с ръката си, изливаща нектар. Така той облекчи болките на животното и излекува раните му. След това слонът и Индра мълчаливо се изправиха.
ТЕКСТ 13: О, царю, когато видя врага си Индра да стои пред него с мълния в ръка, готов да се сражава, славният воин Вр̣тра̄сура си спомни как небесният цар жестоко уби брат му. Мисълта за злодеянието на Индра го накара да потъне в скръб и самозабрава. Тогава той заговори със сарказъм.
ТЕКСТ 14: Шрӣ Вр̣тра̄сура каза: Този, който уби един бра̄хман̣а, този, който уби своя духовен учител – всъщност моя брат, – за късмет сега стои пред мен като мой противник. О, негоднико, когато тризъбецът ми прониже каменното ти сърце, аз ще съм изкупил дълга към брат си.
ТЕКСТ 15: Само за да живееш на райските планети, ти погуби по-големия ми брат – безгрешния, благороден, постигнал себепознание бра̄хман̣а, когото ти избра за свой главен жрец. Той бе твой духовен учител и въпреки че му повери изпълнението на жертвоприношенията си, по-късно ти безмилостно отряза главите му, също както касапинът коли животно.
ТЕКСТ 16: Индра, ти си лишен от всякакъв срам, състрадание, величие и сполука. Тези добродетели са ти отнети заради последиците от твоите плодоносни дейности, затова дори човекоядците (ра̄кш̣асите) имат право да те съдят. Сега ще промуша тялото ти с моя тризъбец, а след като умреш в адски мъки, даже огънят няма да те докосне; само лешояди ще глозгат тялото ти.
ТЕКСТ 17: Жестокостта е твоя вродена черта. Ако полубоговете, които не познават моето могъщество, те последват и ме нападнат с вдигнати оръжия, аз ще отрежа главите им с острия си тризъбец. С тези глави ще извърша жертвоприношение в чест на Бхаирава и другите главатари на пълчищата призраци.
ТЕКСТ 18: Ако обаче в това сражение ти отрежеш главата ми с мълнията си и унищожиш моите войници, тогава, о, Индра, славни храбрецо, с най-голямо удоволствие ще предоставя тялото си на другите живи същества (чакали и лешояди). Така ще се отърся от отговорността към кармичните си последици и ще бъда истински щастлив да получа праха от лотосовите нозе на такива велики предани като На̄рада Муни.
ТЕКСТ 19: О, царю на полубоговете, аз, твоят враг, стоя пред теб – защо не хвърлиш мълнията си по мен? Твоят опит да ме сразиш с боздугана бе напълно безуспешен, като да молиш скъперника за пари. Но мълнията, която държиш, няма да те подведе. Не се съмнявай в това.
ТЕКСТ 20: О, Индра, цар на небесата, мълнията, с която искаш да ме унищожиш, е заредена с могъществото на Бог Виш̣н̣у и със силата от аскетизма на Дадхӣчи. Щом си дошъл да ме убиеш, изпълнявайки волята на Бог Виш̣н̣у, несъмнено мълнията ще ме срази. Бог Виш̣н̣у е на твоя страна. Затова със сигурност ще спечелиш победа, богатства и всички добродетели.
ТЕКСТ 21: Чрез силата на твоята мълния аз ще се избавя от материалното робство, ще се разделя с това тяло и с този свят на материални желания. Съсредоточен върху лотосовите нозе на Бог Сан̇карш̣ан̣а, аз ще достигна местоназначението на велики мъдреци като На̄рада Муни. Това бе предсказанието и на самия Бог Сан̇карш̣ан̣а.
ТЕКСТ 22: Тези, които напълно са се отдали в лотосовите нозе на Бога, Върховната Личност, и непрекъснато мислят за лотосовите му нозе, Бог приема за свои лични придружители и слуги. Той никога не ги дарява с бляскавите съкровища на висшите, нисшите и средните планетарни системи. Ако човек притежава материално изобилие в която и да е от тези три области на вселената, притежанията му по естествен начин увеличават неговата враждебност, безпокойство, възбуда на ума, гордост и агресивност. Така той полага огромни усилия да умножава и съхранява състоянието си, а когато го загуби, изпитва непреодолима скръб.
ТЕКСТ 23: Нашият Бог, Върховната Личност, забранява на своите предани напразно да се стремят към религиозност, икономическо развитие и сетивно наслаждение. О, Индра, това за пореден път доказва колко благоразположен е Той. Такава благодат се получава само от чисти предани, а не от хора, стремящи се към материални изгоди.
ТЕКСТ 24: О, мой Господи, Върховна Божествена Личност, дали ще мога отново да съм слуга на твоите вечни слуги, приели подслон единствено в лотосовите ти нозе? Господарю на моя живот, позволи ми отново да стана техен слуга, така че умът ми постоянно да мисли за трансценденталните ти качества, думите ми постоянно да възхваляват тези качества, а тялото ми постоянно да ти служи с любов.
ТЕКСТ 25: О, Господарю мой, източник на неограничени възможности, аз не искам да се наслаждавам на Дхрувалока, на райските планети или на планетата, обитавана от Брахма̄; не се стремя и към върховна власт над земните или по-нисшите планетарни системи. Не са ми нужни могъществата на мистичната йога, нито пък желая освобождение, ако заради това трябва да изоставя лотосовите ти нозе.
ТЕКСТ 26: О, лотосооки Господи, както новородените птички, които все още нямат развити крила, с нетърпение очакват майка им да се върне и да ги нахрани; както вързаните теленца жадно очакват да настъпи часът за доене, когато ще могат да сучат мляко от майките си; или както посърналата жена, чийто съпруг е далеч от дома, изгаря от желание той да се завърне и да я зарадва във всяко отношение – така и аз копнея за възможността да ти отдавам непосредствено служене.
ТЕКСТ 27: О, Господи, господарю мой, аз бродя из този материален свят в резултат на кармичните си дейности. Ето защо сега просто търся приятелството на твоите благочестиви и просветени предани. Омагьосан от външната ти енергия, аз все още храня привързаност към своето тяло, съпруга, деца и дом, но вече не искам да съм привързан към тях. Нека моят ум, съзнанието ми и всичко, което притежавам, да се привърже единствено към тебе.