Шрӣмад Бха̄гаватам 6.11.24
Стих
ахам̇ харе тава па̄даика-мӯла-
да̄са̄нуда̄со бхавита̄сми бхӯях̣
манах̣ смарета̄су-патер гун̣а̄м̇с те
гр̣н̣ӣта ва̄к карма кароту ка̄ях̣
да̄са̄нуда̄со бхавита̄сми бхӯях̣
манах̣ смарета̄су-патер гун̣а̄м̇с те
гр̣н̣ӣта ва̄к карма кароту ка̄ях̣
Дума по дума
ахам — аз; харе — о, мой Господи; тава — твоите; па̄да-ека-мӯла — чийто единствен подслон са лотосовите нозе; да̄са-ануда̄сах̣ — слуга на твоя слуга; бхавита̄сми — ще стана ли; бхӯях̣ — отново; манах̣ — умът ми; смарета — позволи ми да помня; асу-патех̣ — на Господаря на моя живот; гун̣а̄н — атрибутите; те — твои; гр̣н̣ӣта — нека възхваляват; ва̄к — думите ми; карма — дейностите в служене на теб; кароту — нека извършва; ка̄ях̣ — тялото ми.
Превод
О, мой Господи, Върховна Божествена Личност, дали ще мога отново да съм слуга на твоите вечни слуги, приели подслон единствено в лотосовите ти нозе? Господарю на моя живот, позволи ми отново да стана техен слуга, така че умът ми постоянно да мисли за трансценденталните ти качества, думите ми постоянно да възхваляват тези качества, а тялото ми постоянно да ти служи с любов.
Пояснение
Този стих разкрива самата същност на предания живот. Преди всичко човек трябва да стане слуга на слугата на слугата на Бога (да̄са̄нуда̄са). Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни съветва, а и с личния си пример е показал, че живото същество винаги трябва да се стреми да бъде слуга на слугата на слугата на Кр̣ш̣н̣а, покровителя на гопӣте (гопӣ-бхартух̣ пада-камалайор да̄са-да̄са̄нуда̄сах̣). Това означава, че трябва да приемем духовен учител, който продължава ученическата приемственост и е слуга на слугата на Бога. После под негово ръководство да отдадем трите си притежания – своето тяло, ум и думи. Тялото трябва се използва във физическа работа, зададена от учителя, умът да бъде изцяло погълнат от мисли за Кр̣ш̣н̣а, а думите да служат за проповядване славата на Бога. Ако по този начин се посветим на любовно предано служене на Бога, животът ни ще бъде успешен.