Шрӣмад Бха̄гаватам 6.11.18
Стих
атхо харе ме кулишена вӣра
харта̄ праматхяива широ ядӣха
татра̄нр̣н̣о бхӯта-балим̇ видха̄я
манасвина̄м̇ па̄да-раджах̣ прапатсйе
харта̄ праматхяива широ ядӣха
татра̄нр̣н̣о бхӯта-балим̇ видха̄я
манасвина̄м̇ па̄да-раджах̣ прапатсйе
Дума по дума
атхо — иначе; харе — о, царю Индра; ме — на мен; кулишена — с мълнията си; вӣра — о, велики храбрецо; харта̄ — отрежеш; праматхя — унищожиш войската ми; ева — безусловно; ширах̣ — глава; яди — ако; иха — в това сражение; татра — в такъв случай; анр̣н̣ах̣ — освободен от всички задължения в материалния свят; бхӯта-балим — дар за живите същества; видха̄я — като направя; манасвина̄м — на велики мъдреци като На̄рада Муни; па̄да-раджах̣ — праха от лотосовите нозе; прапатсйе — ще получа.
Превод
Ако обаче в това сражение ти отрежеш главата ми с мълнията си и унищожиш моите войници, тогава, о, Индра, славни храбрецо, с най-голямо удоволствие ще предоставя тялото си на другите живи същества (чакали и лешояди). Така ще се отърся от отговорността към кармичните си последици и ще бъда истински щастлив да получа праха от лотосовите нозе на такива велики предани като На̄рада Муни.
Пояснение
Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее:
еи чхая госа̄н̃и я̄ра, муи та̄ра да̄са
та̄н̇' саба̄ра пада-рен̣у мора пан̃ча-гра̄са
та̄н̇' саба̄ра пада-рен̣у мора пан̃ча-гра̄са
„Аз съм слуга на шестимата Госва̄мӣ, а прахът от техните лотосови нозе ми дава петте вида храна“. Всеки ваиш̣н̣ава желае праха от лотосовите нозе на предшестващите го а̄ча̄рии и ваиш̣н̣ави. Вр̣тра̄сура не се и съмнявал, че ще бъде убит в битката с Индра, понеже такава била волята на Бог Виш̣н̣у. Той бил готов да умре, защото знаел, че след смъртта си е предопределен да се завърне у дома, при Бога. Това върховно местоназначение се постига по милостта на ваиш̣н̣ава. Чха̄д̣ия̄ ваиш̣н̣ава-сева̄ ниста̄ра па̄йечхе кеба̄ – никой никога не се е върнал при Бога без благословията на ваиш̣н̣ава. Ето защо в този стих откриваме думите манасвина̄м̇ па̄да-раджах̣ прапатсйе: „Ще получа праха от лотосовите нозе на великите предани“. Думата манасвина̄м се отнася за възвишените предани, които постоянно мислят за Кр̣ш̣н̣а. С мисълта за Кр̣ш̣н̣а те винаги остават умиротворени, затова са наречени дхӣра. На̄рада Муни е съвършен пример за такъв предан. Ако някой се докосне до праха от лотосовите нозе на един манасвӣ, велик предан, непременно се завръща у дома, при Бога.