Шрӣмад Бха̄гаватам 6.11.21
Стих
ахам̇ сама̄дха̄я мано ятха̄ха нах̣
сан̇карш̣ан̣ас тач-чаран̣а̄равинде
твад-ваджра-рам̇хо-лулита-гра̄мя-па̄шо
гатим̇ мунер я̄мй апавиддха-локах̣
сан̇карш̣ан̣ас тач-чаран̣а̄равинде
твад-ваджра-рам̇хо-лулита-гра̄мя-па̄шо
гатим̇ мунер я̄мй апавиддха-локах̣
Дума по дума
ахам — аз; сама̄дха̄я — като неотклонно съсредоточа; манах̣ — ума; ятха̄ — както; а̄ха — каза; нах̣ — нашият; сан̇карш̣ан̣ах̣ — Бог Сан̇карш̣ан̣а; тат-чаран̣а-аравинде — в лотосовите му нозе; тват-ваджра — на твоята мълния; рам̇хах̣ — чрез силата; лулита — разкъсано; гра̄мя — на материалната привързаност; па̄шах̣ — въжето; гатим — местоназначението; мунех̣ — на На̄рада Муни и други предани; я̄ми — ще достигна; апавиддха — като се разделя; локах̣ — този материален свят (където човек се стреми към какви ли не преходни неща).
Превод
Чрез силата на твоята мълния аз ще се избавя от материалното робство, ще се разделя с това тяло и с този свят на материални желания. Съсредоточен върху лотосовите нозе на Бог Сан̇карш̣ан̣а, аз ще достигна местоназначението на велики мъдреци като На̄рада Муни. Това бе предсказанието и на самия Бог Сан̇карш̣ан̣а.
Пояснение
Думите ахам̇ сама̄дха̄я манах̣ посочват, че най-важното задължение в мига на смъртта е човек да съсредоточи ума си. Ако се съсредоточим върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣у, Сан̇карш̣ан̣а или което и да е мӯрти на Виш̣н̣у, животът ни ще бъде успешен. В желанието си да посрещне смъртта, докато е погълнат от мисли за лотосовите нозе на Сан̇карш̣ан̣а, Вр̣тра̄сура искал Индра да хвърли своята ваджра, мълния. Съдбата му била да загине от удара на мълнията, която Бог Виш̣н̣у дал на Индра, и това оръжие не можело да се провали. Ето защо Вр̣тра̄сура се приготвил, съсредоточил ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и помолил Индра незабавно да хвърли мълнията. Преданият винаги е готов да се раздели с материалното си тяло, наречено тук гра̄мя па̄ша, въжето на материалната привързаност. Тялото не е нещо добро; то е просто причина за заробването ни в материалния свят. За съжаление, макар тялото да е обречено на разруха, глупаците и негодниците се уповават само на тялото и не изпитват никакво желание да се завърнат у дома, при Бога.