ГЛАВА ДЕСЕТА
Битката между полубоговете и Вр̣тра̄сура
От тази глава става ясно, че след като Индра получил тялото на Дадхӣчи и от костите му била изработена мълния, между Вр̣тра̄сура и полубоговете се разразило сражение.
Следвайки повелята на Върховната Божествена Личност, полубоговете се обърнали към Дадхӣчи Муни и го помолили да им даде тялото си. В желанието си да чуе религиозните принципи, изговорени от самите полубогове, Дадхӣчи Муни на шега отказал да изпълни молбата им, но после в името на по-висшата цел приел предложението, защото след смъртта тялото обикновено става храна за кучета, чакали и други низши животни. Най-напред Дадхӣчи Муни слял грубото си тяло, изградено от пет елемента, с изначалното вместилище на тези пет елемента, а след това отдал душата си в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. По този начин той напуснал грубото си тяло. По-късно с помощта на Вишвакарма̄ полубоговете изработили мълния от костите на Дадхӣчи. Въоръжени с мълниеносното оръжие, те се приготвили за бой и възседнали слоновете си.
В края на Сатя и началото на Трета̄ юга между полубоговете и асурите избухнала грандиозна битка. Асурите не могли да понесат сиянието на полубоговете и напуснали бойното поле, като оставили своя главнокомандващ Вр̣тра̄сура да се сражава сам. Когато видял бягството на демоните, Вр̣тра̄сура им обяснил достойнството на това да се сражаваш и да загинеш на бойното поле. Победителите в битката печелят материално благосъстояние, а загиналите незабавно постигат място в небесния рай. И в двата случая воинът печели.
ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: След като предаде наставленията си на Индра, Върховната Божествена Личност Хари, причината за космическото проявление, изведнъж изчезна от очите на полубоговете.
ТЕКСТ 2: О, царю Парӣкш̣ит, следвайки повелята на Бога, полубоговете се обърнаха към Дадхӣчи, сина на Атхарва̄. Великият светец бе много щедър и когато те го помолиха да им даде тялото си, той донякъде се съгласи. Но в желанието си да чуе религиозни наставления от устата на полубоговете той се усмихна и шеговито каза следното.
ТЕКСТ 3: О, възвишени полубогове, в мига на смъртта живите същества, приели материални тела, изгубват съзнание поради остра, непоносима болка. Нима не знаете нищо за тази болка?
ТЕКСТ 4: В материалния свят всяко живо същество е изключително привързано към материалното си тяло. Мъчейки се да запази своето тяло завинаги, всеки се опитва да го защити по всевъзможни начини, дори с жертвата на всичките си притежания. Така че кой би се съгласил да отстъпи тялото си на когото и да било, дори това да е желанието на самия Бог Виш̣н̣у?
ТЕКСТ 5: Полубоговете отговориха: О, благородни бра̄хман̣а, светци като теб, чиито дейности са достойни за прослава, са добросърдечни и отзивчиви към хората. Има ли нещо, което тези благочестиви души не биха дали за благото на другите? Те са готови да дадат всичко, включително и телата си.
ТЕКСТ 6: Хората, които гледат само собствените си интереси, просят от другите, без да се замислят за тяхната болка. Но ако просякът беше наясно със затрудненията на благодетеля си, не би молил за нищо. По същия начин този, който има възможност да даде милостиня, не познава затрудненията на просяка; иначе не би отказал да му даде всичко поискано.
ТЕКСТ 7: Великият мъдрец Дадхӣчи каза: Аз отхвърлих молбата ви да дам тялото си само защото исках да чуя от вас за религиозните принципи. Сега, въпреки че това тяло ми е много скъпо, трябва да се разделя с него в името на по-благородната ви цел. Аз зная, че днес или утре то все едно ще ме напусне.
ТЕКСТ 8: О, полубогове, всеки, който не изпитва съчувствие към страдащото човечество и не жертва тленното си тяло за по-висши каузи, като религиозните принципи или вечната слава, наистина е достоен за съжаление дори от неподвижните създания.
ТЕКСТ 9: Човек, който скърби, когато вижда страданията на другите живи същества, и се радва на тяхното щастие, живее според вечните принципи на религията. Това е мнението на великите души, известни със своята благочестивост и милосърдие.
ТЕКСТ 10: След смъртта това тяло се превръща в храна за чакали и кучета и всъщност не носи нищо добро на самия мен, душата. То може да бъде използвано само за кратко и подлежи на унищожение във всеки миг. Тялото и неговите притежания, неговите богатства и роднини – всички те трябва да се използват за благото на другите, в противен случай ще носят само мъка и нещастия.
ТЕКСТ 11: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: И така Дадхӣчи Муни, синът на Атхарва̄, реши да отдаде своето тяло в служене на полубоговете. Той установи себе си, душата, в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност и по този начин напусна грубото материално тяло, изградено от пет елемента.
ТЕКСТ 12: Дадхӣчи Муни овладя своите сетива, жизнена сила, ум и интелигентност, след което изпадна в транс. Така се освободи от материалните окови. Той не усети как душата му се отдели от материалното тяло.
ТЕКСТОВЕ 13 – 14: После цар Индра решително взе мълнията, която Вишвакарма̄ бе направил от костите на Дадхӣчи. Въоръжен с величествената сила на Дадхӣчи Муни и надарен с могъщество от Върховната Божествена Личност, Индра яздеше на гърба на слона Айра̄вата в обкръжението на всички полубогове, а великите мъдреци го възхваляваха. Така, докато отиваше да убие Вр̣тра̄сура, той сияеше с красотата си и изпълваше с радост трите свята.
ТЕКСТ 15: О, царю Парӣкш̣ит, също както в миналото Рудра, разгневен на Антака (Ямара̄джа), се втурна към него да го убие, така разяреният Индра с огромна сила нападна Вр̣тра̄сура, който бе заобиколен от предводителите на демонските армии.
ТЕКСТ 16: Тогава, в края на Сатя и началото на Трета̄ юга, на брега на река Нармада̄ между полубоговете и демоните избухна ожесточена битка.
ТЕКСТОВЕ 17 – 18: О, царю, когато асурите, предвождани от Вр̣тра̄сура, пристигнаха на бойното поле, те видяха цар Индра да държи мълнията, заобиколен от Рудрите, Васу, А̄дитите, Ашвинӣ-кума̄рите, Питите, Вахните, Марутите, Р̣бху, Са̄дхясите и Вишвадевите. Индра излъчваше такъв блясък, че сиянието му беше нетърпимо за демоните.
ТЕКСТОВЕ 19 – 22: Стотици хиляди демони, полудемони, Якш̣и, Ра̄кш̣аси (човекоядци) и други, предвождани от Сума̄ли и Ма̄ли, отблъскваха армиите на цар Индра, когото дори олицетворението на смъртта трудно може да победи. Сред демоните бяха Намучи, Шамбара, Анарва̄, Двимӯрдха̄, Р̣ш̣абха, Асура, Хаягрӣва, Шан̇кушира̄, Випрачитти, Айомукха, Пулома̄, Вр̣ш̣апарва̄, Прахети, Хети и Уткала. Безстрашно ревящи като лъвове, тези непобедими демони, облечени в златни одежди, нанасяха удари на полубоговете с различни оръжия – боздугани, железни тояги, стрели, копия, чукове и пики.
ТЕКСТ 23: Въоръжени с копия, тризъбци, брадви, мечове и други оръжия, като шатагхнӣ и бхушун̣д̣и, демоните атакуваха от всички страни и разпръснаха военачалниците на полубоговете.
ТЕКСТ 24: Както звездите не се виждат, когато небето е покрито от гъсти облаци, така и полубоговете не се виждаха, покрити с мрежа от падащи една след друга стрели.
ТЕКСТ 25: Потоците от различни оръжия и стрели, изстреляни срещу воините на полубоговете, не ги достигаха, защото полубоговете действаха с такава бързина, че още в небето раздробяваха оръжията на хиляди парчета.
ТЕКСТ 26: Когато силата на оръжията и мантрите им отслабна, демоните започнаха да обсипват воините на полубоговете с планински върхове, дървета и камъни, но полубоговете бяха толкова могъщи и изкусни, че както и преди унищожаваха техните оръжия, разбивайки ги на парчета във въздуха.
ТЕКСТ 27: Щом войниците на демоните, командвани от Вр̣тра̄сура, забелязаха, че воините на цар Индра изглеждат съвсем здрави и нито пороят от оръжия, нито дори дърветата, камъните и планинските върхове не са ги наранили, демоните много се уплашиха.
ТЕКСТ 28: Ако жалки хора с груби думи отправят лъжливи, гневни обвинения срещу някой светец, тези безплодни слова не засягат великата личност. По същия начин всички усилия на демоните бяха напразни, защото полубоговете се намираха под благотворното покровителство на Кр̣ш̣н̣а.
ТЕКСТ 29: Като разбраха, че всичките им усилия са безуспешни, асурите, които никога не са отдадени на Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, загубиха бойното си достойнство. Още в самото начало на сражението те изоставиха своя водач и решиха да избягат, защото врагът беше отнел цялото им мъжество.
ТЕКСТ 30: Виждайки армията си разбита и всички асури, дори знаменитите воини, да бягат от бойното поле в панически страх, Вр̣тра̄сура, който наистина бе велик герой, с усмивка каза следното.
Text 31: Думите на героя сред героите, Вр̣тра̄сура, съответстващи на времето, обстоятелствата и неговото положение, заслужаваха признанието на дълбокомислещите хора. Той призова героите на демоните: „О, Випрачитти! О, Намучи! О, Пулома̄! О Мая, Анарва̄ и Шамбара! Моля ви, изслушайте ме и не бягайте“.
ТЕКСТ 32: Вр̣тра̄сура каза: Всички живи създания, родили се в материалния свят, трябва да умрат. Със сигурност никой на света не е намерил начин да се спаси от смъртта. Дори провидението не е предвидило средство да я избегнем. При положение че смъртта е неизбежна, кой не би приел героичната смърт, ако така ще спечели възможността да се издигне до висшите планетарни системи и да се прослави навеки?
ТЕКСТ 33: Има два начина да срещнеш славна смърт и те се случват много рядко. Единият е да умреш, след като си се занимавал с мистична йога, най-вече бхакти йога, с чиято помощ човек овладява ума и жизнената си сила и умира, потопен в мисли за Върховната Божествена Личност. Вторият начин е да загинеш на бойното поле начело на армия, като никога не обръщаш гръб. Ша̄стрите наричат тези два вида смърт достойни за преклонение.