Шрӣмад Бха̄гаватам 6.10.12
Стих
ята̄кш̣а̄су-мано-буддхис
таттва-др̣г дхваста-бандханах̣
а̄стхитах̣ парамам̇ йогам̇
на дехам̇ бубудхе гатам
таттва-др̣г дхваста-бандханах̣
а̄стхитах̣ парамам̇ йогам̇
на дехам̇ бубудхе гатам
Дума по дума
ята — овладя; акш̣а — сетива; асу — жизнения дъх; манах̣ — ума; буддхих̣ — интелигентност; таттва-др̣к — този, който познава таттвите, материалните и духовни енергии; дхваста-бандханах̣ — освободен от робство; а̄стхитах̣ — установен във; парамам — върховния; йогам — вглъбеност, транс; на — не; дехам — материалното тяло; бубудхе — усети; гатам — напусна.
Превод
Дадхӣчи Муни овладя своите сетива, жизнена сила, ум и интелигентност, след което изпадна в транс. Така се освободи от материалните окови. Той не усети как душата му се отдели от материалното тяло.
Пояснение
Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.5):
анта-ка̄ле ча ма̄м ева
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄стй атра сам̇шаях̣
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄стй атра сам̇шаях̣
„Когато в края на живота човек напусне тялото си, като помни единствено мен, той веднага достига моята природа. В това няма съмнение“. Естествено, човек трябва да се подготви за това, преди да е настъпил последният му час. Но съвършеният йогӣ, преданият, умира в транс, мислейки за Кр̣ш̣н̣а. Той не усеща как душата му се отделя от тялото и мигновено се пренася в духовния свят. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети – душата не попада отново в утробата на майка от материалния свят, а бива пренесена обратно у дома, при Бога. Тази йога, бхакти йога, е най-висшата йога система. Това утвърждава и самият Бог в Бхагавад-гӣта̄ (6.47):
йогина̄м апи сарвеш̣а̄м̇
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
„А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение“. Един бхакти йогӣ постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, затова, когато настъпи последният му час, той много лесно се пренася на Кр̣ш̣н̣алока, без дори да усети мъките на смъртта.