Шрӣмад Бха̄гаватам 6.10.11

Както разбираме от думите паре бхагавати брахман̣й а̄тма̄нам̇ саннаян – Дадхӣчи установил себе си, душата, в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. В тази връзка можем да споменем как Дхр̣тара̄ш̣т̣ра напуснал тялото си – това е описано в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.13.55). Дхр̣тара̄ш̣т̣ра аналитично разделил грубото си материално тяло на петте му съставни елемента – земя, вода, огън, въздух и етер, след което ги насочил към отделните им първоизточници. Казано другояче, той слял петте елемента с изначалната махат-таттва. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра могъл да разграничи материалистичното си съзнание – така постепенно отделил душата от него и установил себе си в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. В тази връзка се дава следния пример: щом глинената делва се счупи, малкото количество небе в нея се слива с огромното небе извън делвата. Философите ма̄я̄ва̄дӣ разбират неправилно това сравнение на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ето защо Шрӣ Ра̄ма̄нуджа Сва̄мӣ в книгата си Веда̄нта таттва-са̄ра обяснява смисъла на това сливане на душата по следния начин: когато се отдели от материалното тяло, изградено от осем елемента – земя, вода, огън, въздух, етер, фалшиво его, ум и интелигентност, – индивидуалната душа започва да служи на Бога, Върховната Личност, в неговата вечна форма (ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ / ана̄дир а̄дир говиндах̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Материалната причина за материалните елементи поглъща материалното тяло, а душата заема изначалното си положение. Както казва Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху: джӣвера „сва̄рупа“ хая кр̣ш̣н̣ера „нитя-да̄са“ – органично присъщото положение на живото същество е да бъде вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Този, който превъзмогне материалното тяло, като се отдаде на духовно знание и предано служене, може да възроди своето положение и така да се посвети на благотворното служене на Бога.