Шрӣмад бха̄гаватам 1.13.55
Текст
кш̣етрагйе правила̄пя там
брахман̣й а̄тма̄нам а̄дха̄ре
гхат̣а̄мбарам ива̄мбаре
Дума по дума
вигя̄на – пречистена същност; а̄тмани – в интелигентността; сам̇ьоджя – съвършено установен; кш̣етра-гйе – в живото същество; правила̄пя – сливане; там – него; брахман̣и – във Върховния; а̄тма̄нам – чисто живо същество; а̄дха̄ре – в източника; гхат̣а-амбарам – небето в ограниченото пространство; ива – като; амбаре – във върховното небе.
Превод
Дхр̣тара̄ш̣т̣ра ще трябва да съедини чистото си аз с интелигентността си и след това да се слее с Върховното същество, осъзнавайки качественото единство на живото същество с Върховния Брахман. Освободен от ограничената небесна твърд, той ще се възнесе в духовното небе.
Пояснение
Заради желанието си да господства в материалния свят и да не действа еднопосочно с Върховния Бог, живото същество влиза в контакт със съвкупната енергия на материалния свят, махат-таттва, под чието въздействие погрешно се отъждествява с материалния свят, с интелигентността, ума и сетивата си. Това покрива чистата му духовна същност. Чрез процеса на йога човек постига себепознание и осъзнава чистата си същност. Тогава той трябва да възстанови изначалната си позиция, като съедини отново петте груби елемента и фините елементи (ума и интелигентността) с махат-таттва. Щом се освободи от плена на махат-таттва, живото същество трябва да се слее с битието на Свръхдушата. Иначе казано, то трябва да осъзнае, че в качествено отношение е равно на Свръхдушата. По този начин чрез чистата си същностна интелигентност то се издига отвъд материалното небе и започва с любов да отдава на Бога трансцендентално служене. Това е висшата степен на съвършенство в развиването на духовната същност и Дхр̣тара̄ш̣т̣ра я постигнал по милостта на Видура и на Бога. Давайки му възможност да общува с Видура, Богът го дарил с милостта си, а когато Дхр̣тара̄ш̣т̣ра започнал да изпълнява наставленията на Видура, Богът му помогнал да постигне най-висшето съвършенство.
Чистите предани на Бога не живеят на планетите в материалното небе и не чувстват съприкосновението с материалните елементи. Така наречените им „материални тела“ не съществуват, защото са заредени с волята на Бога като с духовно електричество и по този начин са вечно освободени от замърсяванията на съвкупната махат-таттва. Чистите предани винаги са в духовното небе. Те го достигат, защото чрез преданото служене се издигат отвъд седемте материални обвивки. Обусловените души са затворени в тези обвивки, но освободените души са далеч над тях.