Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.54

Началните дейности в йога са а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дхя̄на, дха̄ран̣а̄ и т.н. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра успешно щял да ги премине, защото се бил установил на свято място, съсредоточен върху една цел – Върховната Божествена Личност (Хари). По този начин всичките му сетива били заети в служене на Бога. Този метод помага на предания веднага да се избави от замърсяванията на трите материални проявления на природата. Дори най-висшето проявление, материалното добро, причинява материално робство, да не говорим за останалите качества – страстта и невежеството. Страстта и невежеството усилват материалните склонности и жаждата за материално наслаждение, а похотта подтиква човека към трупане на богатства и борба за власт. Но дори оня, който е овладял тези две състояния на ума и се е издигнал до равнището на доброто, на което са присъщи знанието и нравствеността, не може да управлява сетивата си – зрението, езика, обонянието, слуха и осезанието. Този обаче, който се е отдал в лотосовите нозе на Бог Хари, може да преодолее въздействието на трите проявления на материалната природа и да се установи в служене на Бога, както казахме по-горе. Следователно процесът на бхакти йога води сетивата право към любовно служене на Бога. То възпира притежателя им от извършване на материални дейности. Насочването на сетивата от материалните привързаности към любовно трансцендентално служене на Бога се нарича пратя̄ха̄ра, а самият процес пра̄н̣а̄я̄ма води най-накрая до постигането на сама̄дхи, състояние, в което човек с цялото си същество мисли единствено как да удовлетвори Върховния Бог Хари.