Видура е едно от главните действащи лица в историческия епос Маха̄бха̄рата. Той бил заченат от Вя̄садева в утробата на слугинята на Амбика̄ (майката на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у). Видура е инкарнация на Ямара̄джа. Заради проклятието на Ман̣д̣ӯка Муни той трябвало да стане шӯдра. Историята е следната.

Веднъж царските стражари заловили няколко крадци, които се укривали в отшелническата обител на Ман̣д̣ӯка Муни. Както е редът, стражарите пленили всички крадци, а също и Ман̣д̣ӯка Муни. За него съдията издал смъртна присъда: да бъде пронизан с копие. Малко преди да бъде изпълнена присъдата, вестта за нея стигнала до царя и той веднага отменил наказанието, защото Ман̣д̣ӯка Муни бил много велик мъдрец. Царят сам го помолил да извини грешката на хората му и светецът веднага отишъл при Ямара̄джа, който определя съдбата на живите същества. На въпроса на Ман̣д̣ӯка Муни Ямара̄джа отвърнал, че в детството си този муни бил пробол със заострена сламка една мравка и заради това трябвало да преживее тези неволи. Ман̣д̣ӯка Муни смятал, че не е никак мъдро Ямара̄джа да го наказва заради детската му глупост, затова го проклел да стане шӯдра. Точно тази инкарнация на Ямара̄джа като шӯдра се нарича Видура. Видура се родил като брат на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у. Но Бхӣш̣мадева се отнасял към този шӯдра, потомък на династията Куру, както и към останалите си племенници. След известно време Видура се оженил за момиче, което също било заченато от бра̄хман̣а в утробата на шӯдра̄нӣ. Макар че Видура не наследил имуществото на баща си (брат на Бхӣш̣мадева), той получил достатъчно средства от по-големия си брат Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Видура бил много привързан към него и постоянно се опитвал да го насочва към верния път. По време на братоубийствената война при Курукш̣етра Видура много пъти съветвал брат си да бъде справедлив към синовете на Па̄н̣д̣у, но Дурьодхана се възпротивявал срещу намесата на чичо си и веднъж дори го оскърбил. Тогава Видура напуснал дома си и тръгнал на поклонение, където и получил наставленията на Маитрея.

Видура престанал да задава въпроси на Маитрея Муни, когато се убедил, че висшето благо на живота (сумум бонум) е да се установиш окончателно в трансцендентално любовно служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е Говинда, този, който напълно удовлетворява преданите си. Обусловената душа, живото същество в материалния свят, търси щастие, като въвлича сетивата си в различни материални дейности. Но по този начин тя не може да постигне удовлетворение. След това обусловената душа започва да търси Върховната Истина чрез методите на умозрителната емпирична философия и чрез интелектуалните постижения. Ако не успее да открие висшата цел, тя отново пропада и започва да се занимава с материални благотворителни и алтруистични дейности. Но те също не могат да ѝ дадат пълно удовлетворение. И така, нито плодоносните дейности, нито безплодните философски разсъждения могат да донесат удовлетворение на живото същество, защото по природа то е вечен слуга на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Цялата ведическа литература го води към това заключение. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (15.15).

Търсещата обусловена душа трябва да се обърне към истински духовен учител като Маитрея и с разумните си въпроси да се опита да узнае всичко за карма (плодоносните дейности), гя̄на (философското търсене на Върховната Истина) и йога (свързващия процес на духовното познание) – така, както направил Видура. Този, който сериозно се стреми да пита духовен учител, не трябва да приема за такъв някой псевдогуру. От друга страна, човекът, когото другите приемат за духовен учител, не трябва да се представя за такъв, ако не може да изведе учениците си до трансценденталното любовно служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Видура имал щастието да се обърне към духовен учител като Маитрея и постигнал крайната цел на живота – бхакти (преданост) към Говинда. По този начин той научил всичко, което може да се узнае за духовния напредък.

Га̄ндха̄рӣ е образец в световната история за съвършена и добродетелна жена. Дъщеря на Маха̄ра̄джа Субала, царя на Га̄ндха̄ра (в днешно време Кандахар в Афганистан), в моминството си тя обожавала Шива. Обикновено момичетата от индуските семейства обожават Шива, за да получат добър съпруг. Тя удовлетворила Шива и получила от него благословията да има сто сина. Затова Га̄ндха̄рӣ била омъжена за Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, макар че той бил сляп по рождение. Когато научила, че бъдещият ѝ съпруг е сляп, тя решила да последва своя спътник в живота и доброволно да ослепее. Тя сложила на очите си плътна копринена превръзка и големият ѝ брат Шакуни я омъжил за Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Га̄ндха̄рӣ била най-красивата девойка на своето време и с женските си добродетели спечелила любовта на целия царски двор на Кауравите. Но въпреки всичките си добри качества дори тя притежавала присъщите на жените слабости и завидяла на Кунтӣ, когато тя родила момче. И двете царици били бременни, но Кунтӣ първа родила момче. Га̄ндха̄рӣ много се ядосала и ударила с юмрук утробата си. Заради това родила само един къс плът, но понеже била предана на Вя̄садева, по негово указание тази плът била разделена на сто части и всяка част постепенно се превърнала в дете от мъжки пол. Така се изпълнило желанието на Га̄ндха̄рӣ да стане майка на сто сина и тя започнала да ги възпитава в съответствие с високото си положение. В интригите, предшестващи битката при Курукш̣етра, тя се обявила против войната срещу Па̄н̣д̣авите, нещо повече, тя укорявала съпруга си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра заради тази братоубийствена война. Га̄ндха̄рӣ искала царството да бъде разделено на две части – едната за синовете на Па̄н̣д̣у, а другата за собствените ѝ деца. Тя била съсипана, когато в битката при Курукш̣етра загинали всичките ѝ синове, и поискала да прокълне Бхӣмасена и Юдхиш̣т̣хира, но Вя̄садева я възпрял. Га̄ндха̄рӣ жално оплаквала смъртта на Дурьодхана и Дух̣ша̄сана пред Бог Кр̣ш̣н̣а и Той я успокоил с трансценденталните си слова. Не по-малка скръб предизвикала у нея смъртта на Карн̣а и тя описала пред Бог Кр̣ш̣н̣а болката на съпругата му. Шрӣла Вя̄садева я успокоил, като ѝ показал как мъртвите ѝ синове се издигат до небесното царство. Га̄ндха̄рӣ умряла заедно с мъжа си в хималайските джунгли близо до извора на Ганг, изгаряйки в един горски пожар. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира извършил погребалната церемония за тях.

Пр̣тха̄ е дъщеря на Маха̄ра̄джа Шӯрасена и сестра на Васудева, бащата на Бог Кр̣ш̣н̣а. По-късно била осиновена от Маха̄ра̄джа Кунтибходжа и оттогава започнали да я наричат Кунтӣ. Тя е инкарнация на енергията на успеха на Божествената Личност. Небесните обитатели от висшите планети посещавали двореца на цар Кунтибходжа и Кунтӣ се грижела за посрещането им. Тя служела и на великия мъдрец и мистик Дурва̄са̄ Муни. Той бил удовлетворен от вярното ѝ служене и ѝ дал мантра, с която да може да повика всеки полубог. От любопитство тя незабавно повикала слънчевия бог, който пожелал да се съедини с нея, но тя отказала. Но слънчевият бог ѝ обещал, че ще ѝ запази девствеността и Кунтӣ се съгласила. От тази връзка се родил Карн̣а. По милостта на Слънцето Кунтӣ отново се превърнала в девица, но се бояла от родителите си и изоставила новороденото си дете. След това, когато трябвало да си избере истински съпруг, тя предпочела Па̄н̣д̣у. По-късно Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у пожелал да се оттегли от семейството и да заживее в отречение. Кунтӣ не била съгласна мъжът ѝ да води такъв живот, затова накрая Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у ѝ разрешил да зачене синове от други достойни личности. Отначало Кунтӣ не искала да приеме това предложение, но когато Па̄н̣д̣у ѝ посочил различни ярки примери, тя се съгласила. С мантрата, която ѝ бил дал Дурва̄са̄ Муни, тя повикала Дхармара̄джа – така се родил Юдхиш̣т̣хира. После повикала Ва̄ю (полубога на въздуха) и от него родила Бхӣма, а Арджуна се родил от Индра, небесния цар. Останалите двама сина, Накула и Сахадева, били заченати от самия Па̄н̣д̣у в утробата на Ма̄дрӣ. Преждевременната смърт на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у така потресла Кунтӣ, че тя изгубила съзнание. Двете съпруги решили Кунтӣ да остане да живее, за да се грижи за петимата Па̄н̣д̣ави, които били невръстни деца, а Ма̄дрӣ да извърши обреда сатӣ (да приеме доброволна смърт заедно със съпруга си). Това споразумение било одобрено от Шатаср̣н̇га и от други велики мъдреци, които се били събрали там.

По-късно, когато заради интригите на Дурьодхана Па̄н̣д̣авите били изпратени в изгнание, Кунтӣ последвала синовете си и наравно с тях посрещала всички трудности и изпитания, които им поднасяла съдбата. Докато живеели в гората, една демоница на име Хид̣имба̄ поискала да се омъжи за Бхӣма. Бхӣма отказал, но демоницата отишла при Кунтӣ и Юдхиш̣т̣хира и те му наредили да приеме предложението ѝ и да я дари със син. Така се родил Гхат̣откача, който безстрашно се сражавал заедно с баща си срещу Кауравите. В гората Па̄н̣д̣авите живеели с едно семейство бра̄хман̣и, които търпели много злини от един демон на име Бака̄сура. Кунтӣ казала на Бхӣма да убие демона, за да спаси семейството от издевателствата му. Тя посъветвала Юдхиш̣т̣хира всички заедно да заминат за Па̄н̃ча̄ладеша. Там Арджуна спечелил Драупадӣ, но по волята на Кунтӣ всичките петима братя Па̄н̣д̣ави станали равностойни съпрузи на Па̄н̃ча̄лӣ (Драупадӣ) и тя се омъжила за тях пред Вя̄садева. Кунтӣдевӣ никога не забравила първото си дете Карн̣а и след смъртта му в битката при Курукш̣етра много тъгувала. Тя признала на синовете си, че Карн̣а е най-големият ѝ син, когото родила преди да се омъжи за Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у. Молитвите ѝ към Бога след битката при Курукш̣етра, когато Той се готвел да се върне у дома си, бяха вече подробно обяснени. По-късно Кунтӣ се оттеглила в горите заедно с Га̄ндха̄рӣ, за да се подложи на сурови отречения. Тя ядяла само веднъж на трийсет дни. Накрая седнала, потопила се в дълбоко съзерцание и изгоряла в един горски пожар.

Драупадӣ е най-добродетелната дъщеря на Маха̄ра̄джа Друпада и частична инкарнация на богинята Шачӣ, съпругата на Индра. Под ръководството на мъдреца Яджа Маха̄ра̄джа Друпада извършил велико жертвоприношение. След първото предлагане се родил Дхр̣ш̣т̣адюмна, а след второто – Драупадӣ. Така че Драупадӣ е сестра на Дхр̣ш̣т̣адюмна, а освен това носела и името Па̄н̃ча̄лӣ. Тя била обща съпруга на петимата Па̄н̣д̣ави и на всеки от тях родила по един син. От Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира Драупадӣ родила Пратибхит, от Бхӣмасена родила Сутасома, от Арджуна – Шрутакӣрти, от Накула – Шата̄нӣка, а от Сахадева – Шрутакарма̄. За Драупадӣ се говорело като за най-красивата жена, по хубост равна на свекърва си Кунтӣ. Когато се родила, от небето се чул глас, който оповестил, че трябва да я наричат Кр̣ш̣н̣а̄ и че тя се е родила, за да погуби много кш̣атрии. Благодарение на благословията на Шан̇кара Драупадӣ получила петима съпрузи, които притежавали равни достойнства. Когато пожелала да си избере съпруг, от всички краища на света били поканени много принцове и царе. Драупадӣ се омъжила за Па̄н̣д̣авите по време на изгнанието им в гората, но когато се завърнали у дома си, Маха̄ра̄джа Друпада им дал в зестра несметни богатства. Всички снахи на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра много сърдечно посрещнали Драупадӣ. Тя била проиграна в една хазартна игра и била зявлечена в тронната зала, където Дух̣ша̄сана се опитал да я разсъблече в присъствието на Бхӣш̣ма, Дрон̣а и други старейшини. Драупадӣ била велика предана на Бог Кр̣ш̣н̣а и в отговор на молитвите ѝ, за да я спаси от това оскърбление, самият Бог се превърнал в дреха, която нямала край. Един демон на име Джат̣а̄сура отвлякъл Драупадӣ, но вторият ѝ съпруг Бхӣмасена го убил и я спасил. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а тя спасила Па̄н̣д̣авите от проклятието на Махарши Дурва̄са̄. Когато Па̄н̣д̣авите живеели инкогнито в двореца на Вира̄т̣а, Кӣчака бил привлечен от изключителната ѝ красота, но Бхӣма се погрижил това чудовище да бъде убито и я спасил. Драупадӣ много страдала, когато Ашваттха̄ма̄ убил петимата ѝ синове. В последните дни от живота си тя съпровождала Юдхиш̣т̣хира и останалите си съпрузи, но паднала по пътя. Юдхиш̣т̣хира обяснил причината за падането ѝ, но когато се издигнал до райските планети, видял там Драупадӣ в цялото ѝ великолепие като величествената богиня на щастието.

Субхадра̄ е дъщеря на Васудева и сестра на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тя била не само любимата дъщеря на Васудева, но и любима сестра на Кр̣ш̣н̣а и Баладева. В прочутия храм на Джаганна̄тха в Пурӣ, посещаван и до ден-днешен от десетки хиляди поклонници, се намират изображения на двамата братя и сестра им. Този храм е издигнат в чест на посещението на Бога в Курукш̣етра по време на едно слънчево затъмнение и на последвалата среща между него и жителите на Вр̣нда̄вана. Тогава се състояла особено трогателната среща между Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а. Бог Шрӣ Чайтаня, който бил потопен в екстаза на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, постоянно копнеел по Бог Кр̣ш̣н̣а в Джаганна̄тха Пурӣ. Докато бил в Два̄рака̄, Арджуна поискал да направи Субхадра̄ своя царица и казал на Бог Кр̣ш̣н̣а за желанието си. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а знаел, че по-големият му брат Бог Баладева урежда женитбата на Субхадра̄ с някого другиго, и посъветвал Арджуна да я отвлече, защото не се осмелявал да се опълчи срещу решението на Баладева. Когато всички били излезли на разходка в планината Раивата, точно според плана на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Арджуна успял да отвлече Субхадра̄. Това много разгневило Шрӣ Баладева и Той вече се канел да убие Арджуна, когато Бог Кр̣ш̣н̣а го помолил да му прости. След това Субхадра̄ се омъжила за Арджуна както бил редът и му родила син, когото нарекли Абхиманю. Субхадра̄ много се измъчвала от преждевременната смърт на Абхиманю, но раждането на Парӣкш̣ит я успокоило и отново я направило щастлива.

При загуба на съзнание крайниците на тялото не могат да действат, но когато съзнанието се върне, всички телесни части и сетивата отново възобновяват дейностите си и самият факт на съществуванието носи радост. Видура бил толкова скъп на потомците на рода Куру, че дългото му отсъствие от двореца тук се сравнява с бездействието на сетивата. Всички много дълбоко страдали от раздялата с него, затова завръщането му в двореца зарадвало всички.

Цар Юдхиш̣т̣хира умеел да посреща добре, включително и собствените си роднини. Всички близки поздравили Видура и разменили с него прегръдки и поклони. След това той се изкъпал, в негова чест бил даден великолепен обяд, а после го отвели да си почине. След това царят му предложил удобно място за сядане и заговорил с него за всичко, което се било случило в семейството и по света въобще. Така трябва да се посреща любимият приятел, дори и врагът. Според нравствените норми, следвани в Индия, човек трябва да посреща добре дори врага си, ако той дойде в дома му. Докато е гост, врагът не трябва да чувства никаква заплаха за живота си. Врагът винаги се бои от противника си, но когато отива в дома му, не трябва да чувства страх. Това означава, че всеки, който е дошъл като гост, трябва да бъде смятан за роднина. А това се отнася с още по-голяма сила за такъв близък като Видура, който бил доброжелател на целия род. И така, Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа заговорил пред всички роднини.

След ранната смърт на Па̄н̣д̣у по-възрастните членове на рода, най-вече Бхӣш̣мадева и Маха̄тма̄ Видура, с любов се грижели за невръстните му деца и за вдовицата му. Видура бил много благосклонен към Па̄н̣д̣авите, защото те се намирали в особено политическо положение. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра също полагал грижи за малките деца на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у, но бил замесен в интригите, които целели отстраняването на потомците на Па̄н̣д̣у, и искал да издигне на трона собствените си синове. Маха̄тма̄ Видура научил за кроежите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и съмишлениците му и макар че бил верен слуга на по-големия си брат (Дхр̣тара̄ш̣т̣ра), не харесал политическите му амбиции, които защитавали интересите само на неговите синове. Видура с голямо внимание се грижел за закрилата на Па̄н̣д̣авите и на овдовялата им майка. Затова той бил някак си пристрастен към Па̄н̣д̣авите и ги предпочитал пред синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, макар че самият не виждал разлика в отношението си към тях. Той обичал по равно и двата враждуващи лагера, на които се били разделили племенниците му; той винаги упреквал Дурьодхана за интригите, които плетял зад гърба на братовчедите си. Видура постоянно укорявал по-големия си брат, че поощрява синовете си, но в същото време самият той винаги бил готов да защити Па̄н̣д̣авите. Тези действия на Видура на фона на дворцовите интриги го утвърдили като благодетел на Па̄н̣д̣авите. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира споменавал точно тези минали събития, случили се преди Видура да напусне дома си и да поеме дългото пътуване из местата на поклонение. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира припомнил, че Видура продължил да бъде мил и благосклонен към порасналите си племенници дори след голямото нещастие за рода – битката при Курукш̣етра.

Преди битката при Курукш̣етра Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тихомълком се стремял да унищожи племенниците си, затова поръчал на Пурочана да построи къща във Ва̄ран̣а̄вата. Щом строежът бил завършен, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра изразил желание да изпрати за известно време там семейството на брат си. Когато в присъствието на всички членове на рода Па̄н̣д̣авите се готвели да заминат, Видура съумял да им разкрие зловещите намерения на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Това е описано в Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 114). Той им намекнал: „Оръжието, което не е направено от стомана или от друг материал, също може да бъде толкова остро, че да убива врагове. Този, който знае това, никога няма да бъде убит“. Така той дал да се разбере, че във Ва̄ран̣а̄вата се готви покушение срещу Па̄н̣д̣авите, и предупредил Юдхиш̣т̣хира да бъдат много предпазливи в новия си дворец. Освен това Видура загатнал за пожар, като казал, че огънят не може да унищожи душата, обаче може да изпепели материалното тяло. Но този, който защити душата, ще оживее. Кунтӣ не разбрала този неясен, пълен с недомлъвки разговор между Видура и Юдхиш̣т̣хира и когато помолила сина си да ѝ открие смисъла на казаното, той отговорил, че от думите на Видура става ясно, че в къщата, в която ще живеят, ги заплашва пожар. По-късно Видура дошъл при Па̄н̣д̣авите с изменена до неузнаваемост външност и им казал, че човекът, който отговаря за домакинството, ще запали къщата на четиринайсетия ден след пълнолуние. Това било замислено от Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; Па̄н̣д̣авите лесно можели да загинат заедно с майка си. След предупреждението на Видура Па̄н̣д̣авите избягали през един подземен проход, така че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не могъл да научи за бягството им. След пожара Кауравите били толкова сигурни в смъртта на Па̄н̣д̣авите, че Дхр̣тара̄шт̣ра със задоволство извършил посмъртните обреди. По време на траура всички в двореца били съкрушени, с изключение на Видура, който знаел, че Па̄н̣д̣авите са се укрили някъде здрави и читави. Изпитанията от този вид били безброй и всеки път Видура защитавал Па̄н̣д̣авите и се опитвал да осуети подлите кроежи на брат си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той винаги бил загрижен за Па̄н̣д̣авите, както птицата пази с криле малките си.

Видура напуснал двореца, за да се откъсне от семейните работи, и най-вече от дворцовите интриги. Както вече се каза, Дурьодхана го оскърбил с това, че го нарекъл син на шӯдра̄н̣ӣ, макар че подобна волност е донякъде позволена, щом става дума за собствената баба. Въпреки че била шӯдра̄н̣ӣ, майката на Видура все пак била баба на Дурьодхана, а между бабите и внуците е допустимо понякога да се разменят шеговити думи. Но понеже тази забележка се основавала на истината, тя накарала Видура да се почувства неудобно и той я приел като преднамерена обида. Затова решил да напусне родния си дом и да се приготви за живот в отречение. Тази подготвителна степен се нарича ва̄напрастха-а̄шрама, оттегляне от светския живот и пътуване из святите места по земята. В святите места на Индия, такива като Вр̣нда̄вана, Хардвар, Джаганна̄тха Пурӣ и Прая̄га, живеят велики предани и за тези, които искат да се издигнат духовно, там все още има безплатни кухни. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира искал да узнае дали Видура е получавал храна от тези безплатни кухни (чхатри).

Божествената Личност е вездесъща благодарение на многообразните си енергии, които са разпространени навсякъде подобно на електричеството, което прониква в цялото пространство. Както електричеството се проявява в електрическата крушка, така всепроникващото присъствие на Бога се проявява в чистите предани като Видура. Само те могат да усетят Бога. Чистите предани като Видура усещат присъствието на Бога навсякъде. Те виждат Бога и енергиите му във всичко. С атмосферата си, пропита от присъствието на чистите предани на Бога, святите места по цялата земя са предназначени да пречистват замърсеното съзнание на хората. Ако човек посети някое свято място, трябва да потърси там чисти предани, да се поучи от тях и да се опита да приложи наставленията им в живота си, защото по този начин постепенно се подготвя за окончателното освобождение – връщането при Бога. Посещаването на местата за поклонение не означава човек само да се изкъпе в Ганг или в Ямуна̄ или да посети тамошните храмове. Човек трябва да открие представителите на Видура, които нямат никакви други желания, освен да служат на Божествената Личност. Върховният Бог никога не се разделя с тези чисти предани заради безкористното им служене, в което няма никакви примеси от плодоносни дейности или философски разсъждения. Те отдават истинско служене на Бога, особено чрез процесите на слушане и възпяване. Чистите предани слушат авторитетни личности и повтарят разказите им за величието на Бога, възпяват и описват Бога. Маха̄муни Вя̄садева слушал На̄рада и след това повторил словата му в писанията си; Шукадева Госва̄мӣ изучил словата на баща си и ги предал на Парӣкш̣ит. По този начин се предавал Шрӣмад Бха̄гаватам. И така, с действията си чистите предани на Бога превръщат всяко място в място за поклонение; само благодарение на тях святите места заслужават да бъдат наричани святи. Такива чисти предани могат да пречистят замърсената атмосфера на всяко място, да не говорим за местата, загубили светостта си заради съмнителните дейности на спекуланти, които се опитват да търгуват със славата на святото място.

Тук заслужава внимание думата кр̣ш̣н̣а-девата̄х̣, която означава „тези, които винаги са потопени в служене на Бог Кр̣ш̣н̣а“. Я̄давите и Па̄н̣д̣авите, които винаги са погълнати от мисли за Бог Кр̣ш̣н̣а и за разнообразните му трансцендентални дейности, били чисти предани на Бога като Видура. Видура напуснал дома си, за да се посвети изцяло на служене на Бога, но Па̄н̣д̣авите и Я̄давите винаги били потопени в мисли за Бог Кр̣ш̣н̣а. Така че между качествата им на чисти предани нямало разлика. Независимо дали живеят у дома си или напускат родното си място, истинските, чистите предани винаги се стремят да мислят с благоговение за Кр̣ш̣н̣а, т.е. да осъзнават, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Абсолютната Божествена Личност. Кам̇са, Джара̄сандха, Шишупа̄ла и останалите демони също постоянно мислели за Бог Кр̣ш̣н̣а, но по различен начин. Те изпитвали към него ненавист и го смятали просто за един по-могъщ човек. Затова Кам̇са и Шишупа̄ла не са на равнището на чистите предани като Видура, Па̄н̣д̣авите и Я̄давите.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира също постоянно мислел за Бог Кр̣ш̣н̣а и за спътниците му в Два̄рака̄. В противен случай той нямаше да пита Видура за тях. И така, в преданото служене Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил на едно ниво с Видура, въпреки че се занимавал с държавните дела на световната си империя.

Според Нӣти ша̄стра (гражданските закони) човек не трябва да разкрива суровата истина с цел да причинява болка на другите. По законите на природата страданията сами връхлетяват човека, така че не си струва да им съдействаме, като разпространяваме лошите вести. Видура бил състрадателен, особено към любимите си племенници, Па̄н̣д̣авите, затова за него било почти невъзможно да им съобщи тъжната новина за унищожението на династията Яду. И така, той умишлено премълчал този факт.

Към святите личности като Видура човек трябва да се отнася така, като че ли са обитатели на рая. В онези дни обитателите на райските планети често посещавали домовете на хора като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, а понякога Арджуна и други като него на свой ред посещавали висшите планети. На̄рада е „космически пътешественик“, който може да пътува безпрепятствено не само из материалните вселени, но и из духовните. Дори На̄рада посещавал двореца на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, да не говорим за останалите небесни полубогове. Само благодарение на духовната култура могат да се осъществяват междупланетни пътешествия, докато човек е в материално тяло. Затова Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира посрещнал Видура така, както трябва да бъдат посрещани полубоговете.

Маха̄тма̄ Видура вече бил приел живот в отречение от света, така че се завърнал в родния си дом не за да се наслаждава на материални удобства. Той милостиво приел всичко, което му предложил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но целта на посещението му в двореца била да освободи по-големия си брат Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който бил твърде привързан към материалното. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил загубил цялото си царство и всичките си потомци във войната с Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, но се чувствал напълно безпомощен и не се срамувал да приеме гостоприемството и подаянията на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Съвсем естествено било Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да се грижи добре за чичо си, но не било редно Дхр̣тара̄ш̣т̣ра да приема това великодушно отношение. Той го бил приел, защото мислел, че няма друг избор. Видура дошъл, за да просветли Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и да му даде възможност да се издигне по-високо в духовното познание. Дълг на просветените души е да освобождават падналите. Видура бил дошъл само с тази цел. Но разговорите за духовното просветление действат толкова освежаващо, че наставленията му, насочени към Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, привлекли вниманието на всички роднини и те ги изслушали с удоволствие и търпение. Такъв е пътят за придобиване на духовни познания. Човек трябва да слуша посланието внимателно и ако то идва от душа, постигнала себепознание, със сигурност ще окаже въздействие върху сърцето на обусловената душа. А редовното слушане може да доведе човека до съвършеното равнище на себепознанието.

Видура се родил от утробата на жена, която била шӯдра, и за разлика от братята си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Па̄н̣д̣у не получил дори и част от царското наследство. Тогава с какво право влизал в ролята на проповедник и давал наставления на такива учени царе и кш̣атрии като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира? – Първо, макар че бил смятан за шӯдра по произход, в името на духовното просветление, което получил от Р̣ш̣и Маитрея, Видура се отрекъл от всички светски дейности и постигнал пълно съвършенство в трансценденталното знание. Затова бил достоен да бъде а̄ча̄ря, духовен учител. Според Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху всеки, който владее трансценденталното знание, науката за Бога, е достоен да стане духовен учител, независимо дали е бра̄хман̣а или шӯдра, семеен или сання̄сӣ. Дори според общоприетите нравствени норми (поддържани от Ча̄н̣акя Па̄н̣д̣ита, великия политик и моралист) няма нищо лошо в това, човек да приема съвети от някой, който по произход е по-низш и от шӯдра. Това е първата част на отговора. Другата се състои във факта, че всъщност Видура не бил истински шӯдра. Той трябвало да действа като шӯдра в продължение на сто години заради проклятието на Ман̣д̣ӯка Муни. Видура бил инкарнация на Ямара̄джа, един от дванайсетте маха̄джани, и се намирал на едно равнище с такива издигнати личности като Брахма̄, На̄рада, Шива, Капила, Бхӣш̣ма, Прахла̄да и т.н. Като маха̄джана, Ямара̄джа е длъжен да проповядва на хората по света преданото служене, както правят На̄рада, Брахма̄ и другите маха̄джани. Но Ямара̄джа постоянно е зает да наказва грешниците в царството си в ада. Богът го е изпратил на планета, намираща се на няколко стотици хиляди километра от Земята, на която да отвежда покварените души след смъртта им и да им отсъжда съответно наказание за греховните им дейности. Затова Ямара̄джа, който е зает с отговорната дейност да наказва грешниците, има съвсем малко свободно време. Грешниците са повече от благочестивите хора. Затова Ямара̄джа има повече работа от останалите полубогове, които също като него са упълномощени представители на Върховния Бог. Но Ямара̄джа искал да проповядва за Божието величие, затова по волята на Бога бил прокълнат от Ман̣д̣ӯка Муни да се появи на Земята в инкарнацията Видура и неуморно да се труди като велик предан. Такъв предан не е нито шӯдра, нито бра̄хман̣а. Той стои над тези обществени разделения, както Божествената Личност идва в образа на дива свиня, но не е нито дива свиня, нито Брахма̄. Богът е над всички материални създания. Понякога Богът и преданите, които Той упълномощава, трябва да приемат ролята на различни низши създания, за да призовават обусловените души обратно в царството му, но и Той, и чистите му предани винаги запазват трансценденталната си позиция. Когато Ямара̄джа дошъл като Видура, поста му поел Аряма̄, един от многобройните синове на Кашяпа и Адити. Дванайсетте А̄дити са синове на Адити. Аряма̄ е един от тях и затова бил в състояние да поеме службата на Ямара̄джа по време на стогодишното му отсъствие като Видура. Заключението е, че Видура всъщност никога не е бил шӯдра; той бил по-велик и от най-чистите бра̄хман̣и.

В началото на битката при Курукш̣етра и Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, и Арджуна били нещастни, но макар че не искали да убият в сражението своите близки, били длъжни да направят това по върховната воля на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. След битката Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил потресен, като видял колко много животи са били погубени. Практически нямало кой да продължи династията Куру след Па̄н̣д̣авите. Единствената надежда било детето в утробата на Уттара̄, снахата на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Но и то било нападнато от Ашваттха̄ма̄. По милостта на Бога детето било спасено. И така, след като отстранил всички безпокойства и възстановил мира в царството, след като видял оживялото дете Парӣкш̣ит, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се чувствал удовлетворен и като всеки човек изпитал облекчение, макар че ни най-малко не бил привързан към материалното щастие, илюзорно и преходно.

„Сега съм щастлив, всичко е наред, банковата ми сметка е съвсем прилична, мога да оставя на децата си достатъчно имущество. Постигнах успех. Горките бедни сання̄сӣ се уповават на Бога, но идват да просят от мен; следователно аз съм по-висш от Върховния Бог“. Такива мисли обземат хората, които са привързани до полуда към семействата си и са слепи за хода на вечното време. Продължителността на живота ни е предопределена и никой не може да прибави дори една секунда към времето, което му е предоставено по върховната воля. Човешките същества трябва да използват времето си много разумно, защото нито една отлетяла секунда не може да бъде върната, дори и да заплатим за нея с хиляди златни монети, спечелени с тежък труд. Всяка секунда от човешкия живот трябва да се използва, за да се постигне окончателно разрешение на проблемите в живота, т.е. да се преустановят повтарящите се раждания и смърти и да се излезе от цикъла на осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Материалното тяло, което е подложено на раждане и смърт, болести и старост, е причината за всички страдания на живото същество, но живото същество е вечно, то никога не се ражда, нито умира. Глупавите хора забравят за съществуването на този проблем. Те изобщо не знаят как да разрешат проблемите на живота си и се омотават в тленни семейни дела, не разбирайки, че вечното време незабелязано лети и с всяка измината секунда отреденото им време за живот намалява, а те още не са успели да разрешат главния проблем: повтарянето на раждането и смъртта, болестите и старостта. Това се нарича илюзия.

Но тази илюзия няма сила над ония, които са се пробудили за предано служене на Бога. Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа и братята му, Па̄н̣д̣авите, се били посветили на служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и не изпитвали никакво влечение към илюзорното щастие на материалния свят. Както вече казахме, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира отдавал служене на Бог Мукунда (Богът като този, който дава освобождение) и затова не изпитвал влечение дори към житейските удобства, достъпни в небесното царство. Защото дори това щастие, което човек може да получи на планетата Брахмалока, е временно и измамно. Тъй като живото същество е вечно, то може да бъде щастливо само във вечната обител, царството на Бога (паравьома), откъдето никой не се връща във владенията на повтарящите се раждания и смърти, на болестите и старостта. Следователно всички удобства в живота и всички видове материално щастие, които не обещават вечен живот, за вечното живо същество са просто една илюзия. Оня, който разбира това, притежава истинско знание. За да постигне желаната цел, брахма-сукхам (абсолютното щастие), такъв знаещ човек може да пожертва всяко материално щастие. Истинските трансценденталисти жадуват за това абсолютно щастие и не могат да се задоволят с никакво материално щастие, както гладният човек не може да бъде щастлив, ако притежава всякакви други удобства, но няма храна. Следователно наставленията на тази шлока се отнасят не до Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира или до братята му и майка му. Те са насочени към хората като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, а Видура дошъл, за да предаде тези уроци.

Жестоката смърт не се съобразява с никого – нито с Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, нито дори с Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Затова духовните наставления, предназначени за възрастния Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, се отнасяли със същата сила и до младия Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Всъщност всички в двореца, в това число и царят, братята му и майка им, много внимателно слушали поучителните слова. Но Видура знаел, че наставленията му са насочени най-вече към Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който бил прекалено голям материалист. Думата ра̄джан тук се отнася именно до Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той бил най-големият син и по закон трябвало да наследи престола на Хастина̄пура. Но вродената слепота му попречила да влезе в законното си право. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра обаче не могъл да се примири с тази загуба. Смъртта на Па̄н̣д̣у, по-младия му брат, до известна степен му помогнала да забрави загубата. Брат му оставил няколко невръстни деца и съвсем естествено, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра им станал настойник, но в сърцето си той желаел сам да бъде цар и да предаде царството на своите синове начело с Дурьодхана. Воден от такива властолюбиви стремежи, заедно с шурея си Шакуни Дхр̣тара̄ш̣т̣ра плетял всякакви интриги, за да се домогне някак до царския престол. Но по волята на Бога всичките им кроежи се проваляли. Накрая, след като загубил всичко – хората си и богатството си, – Дхр̣тара̄ш̣т̣ра все още желаел да остане цар, защото бил най-стар вуйчо на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. От чувство на дълг Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира се разпоредил на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра да се оказват царски почести; така той щастливо прекарвал броените си дни със заблуждението, че е цар, защото е вуйчо на цар Юдхиш̣т̣хира. Видура бил истински светец и се чувствал отговорен за големия си брат, когото обичал. Затова той искал да го събуди от съня на болестите и старостта. Видура иронично нарекъл Дхр̣тара̄ш̣т̣ра цар, макар че това не отговаряло на истината. Всеки е слуга на вечното време и никой в материалния свят не може да бъде цар. Цар означава някой, който дава заповеди. Известният английски цар искал да заповядва на времето, но то не се подчинило на волята му. Никой в материалния свят не е истински цар и Видура напомнил на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра за тази заблуда и за истинската опасност, която вече го била сполетяла. Видура го помолил веднага да замине, ако иска да се спаси от бъдещите опасности. Той не се обърнал с такава молба към Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, защото знаел, че цар Юдхиш̣т̣хира съзнава всички превратности на този нетраен свят и когато дойде време, ще може да се погрижи за себе си дори ако Видура не е там.

Няма такава висша сила, която може да възпре жестоките ръце на смъртта. Никой не иска да умира, колкото и мъчителни да са страданията на тялото. Дори в дните на така шумно рекламирания научен прогрес няма лекарство нито против старостта, нито против смъртта. Старостта е признак за идването на смъртта, която се управлява от неумолимото време. Никой не може да избегне нито предизвестието, нито върховната присъда на вечното време. Видура обяснявал това на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, защото иначе той можел да му нареди да открие средство срещу неизбежната опасност, както бил правил много пъти преди това. Изпреварвайки тази възможност, Видура му казал, че никъде и никой в материалния свят не може да даде такъв лек. Тъй като в материалния свят няма такова средство, смъртта е тъждествена с Върховната Божествена Личност, както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.34).

Никой в материалния свят не може да направи нищо, за да спре смъртта. Хиран̣якашипу искал да стане безсмъртен и поел сурови отречения, от които потреперила цялата вселена. При него дошъл самият Брахма̄, за да го убеди да спре тези самоизтезания. Хиран̣якашипу помолил Брахма̄ да го благослови с безсмъртие, но Брахма̄ отвърнал, че самият той е смъртен, въпреки че живее на най-висшата планета – как тогава би могъл да го дари с безсмъртие? Дори на най-висшата планета във вселената има смърт, да не говорим за останалите планети, които в качествено отношение стоят много по-ниско от Брахмалока, жилището на Брахма̄. Навсякъде, където се простира влиянието на вечното време, съществуват тези четири страдания: раждане, болести, старост и смърт, и никой не може да ги избегне.

Един велик индийски учен, много опитен в съставянето на планове, внезапно бе призован от непобедимото вечно време, когато се готвеше да отиде на едно много важно заседание на плановата комисия. Така той трябваше да се раздели с живота си, със съпругата си, с децата, дома, земята, богатството си и пр. По време на политическите вълнения в Индия и разделянето ѝ на Пакистан и Хиндустан, по волята на времето мнозина богати и влиятелни индийци трябваше да се разделят с живота си, с имуществото си и с почестите си. По целия свят, в цялата вселена, ще се намерят стотици хиляди подобни примери за проявлението на влиянието на времето. Нито едно живо същество във вселената не е толкова могъщо, че да е в състояние да преодолее властта на времето. Много поети в стиховете си оплакват неумолимия ход на времето. Под влиянието на времето във вселените са се случвали безброй опустошителни бедствия и никой не е можел да ги предотврати по никакъв начин. Дори във всекидневния ни живот идват и си отиват толкова много неща, които не можем да управляваме, и сме принудени да търпим и да страдаме, без да можем да направим нищо. Всичко това е следствие от действието на времето.

Видура напомня на царя за несигурността на положението му, подвластно на силата на безмилостното време. Той очаква миналият опит да даде на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра достатъчно интелигентност, за да предвиди сам какво му предстои. Баща му Вичитравӣря бил починал отдавна, когато Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и по-младите му братя били невръстни деца. Само благодарение на добротата и грижите на Бхӣш̣мадева те били възпитани както трябва. След това умрял брат му Па̄н̣д̣у. После в битката при Курукш̣етра загинали всичките му сто сина, внуците му, доброжелателите му Бхӣш̣мадева, Дрон̣а̄ча̄ря и Карн̣а и много други царе и приятели. Така Дхр̣тара̄ш̣т̣ра загубил всичките си близки и цялото си богатство и живеел от милостта на племенника си, на когото бил причинил толкова много нещастия. И въпреки всички тези обрати на съдбата той мислел, че ще живее вечно. Видура искал да му внуши, че всеки сам трябва да се защитава – с постъпките си и с милостта на Бога. Човек трябва да изпълнява дълга си с вяра, а за резултатите да се уповава на висшата власт. Нито приятелите, нито децата, нито бащата, нито братът, нито държавата, нито нещо друго могат да защитят човека, който не е под закрилата на Върховния Бог. Всеки трябва да търси защита от Върховния Бог, защото в това е предназначението на човешката форма на живот. В следващите стихове Видура продължава да предупреждава Дхр̣тара̄ш̣т̣ра за несигурността на положението му.

Видура посочил на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра всички признаци на старостта, които вече се били появили у него като предупреждение за скорошното идване на смъртта. А той въпреки това глупаво продължавал да не се грижи за бъдещето си. Признаците, които Видура забелязвал в тялото на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, били признаци на апакш̣ая, смаляването на материалното тяло преди смъртта да нанесе последния удар. Тялото се ражда, развива се, за известно време остава непроменено, създава други тела, смалява се и накрая изчезва. Но глупавите хора искат да се установят в тленното тяло завинаги и мислят, че имуществото им, децата, обществото, държавата и пр. ще им осигурят закрила. Обладани от тези глупави представи, те се отдават на тленни дейности и напълно забравят, че някога ще трябва да изоставят това временно тяло и да получат ново, в което отново ще трябва да търсят място в обществото, приятели и любов и накрая пак да умрат. Те забравят вечната си същност и от глупост се отдават на преходни дейности, пропускайки най-важното си задължение. Святите личности и мъдреци като Видура отиват при такива ограничени хора, за да ги пробудят за истински живот. Но те приемат тези святи личности за паразити в обществото и почти никога не се вслушват в думите им, макар че в същото време с радост посрещат мнимите са̄дху и светци, които могат да удовлетворят сетивата им. Видура не бил от тези са̄дху, които биха поощрявали лошите склонности на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той правилно му обрисувал истинското състояние на нещата и как царят можел да се спаси от катастрофата.

Един са̄дху никога не трябва да ласкае царете и богатите хора, за да живее лесно на тяхна сметка. Един са̄дху трябва да казва на семейните пълната истина за живота, за да могат те да се опомнят и да осъзнаят колко несигурен е животът в материалното съществуване. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра е типичен пример за старец, привързан към семейния живот. Той се бил превърнал в истински просяк и въпреки това искал да живее уютно в дома на Па̄н̣д̣авите. Тук нарочно се споменава Бхӣма, защото той лично убил двамата прославени сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра – Дурьодхана и Дух̣ша̄сана. Тези синове били много скъпи на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра заради лошата слава, която си спечелили с престъпните си дела. Бхӣма е споменат нарочно, защото той бил убиец на двамата любими сина на Дхр̣тара̄шт̣ра. Защо Дхр̣тара̄ш̣т̣ра живеел в дома на Па̄н̣д̣авите? Защото искал да продължи да живее удобно дори с цената на достойнството си. Видура бил удивен колко силен е стремежът да се удължи животът. Този стремеж да се живее вечно показва, че живото същество е вечно по природа и не иска да сменя тялото, което обитава. Глупавите хора не знаят, че срокът на съществуване, отреден на тялото, е срок на затворничество в материалния свят и човешкото тяло се получава след много, много раждания и смърти като възможност живото същество да осъзнае духовната си същност и да се върне у дома си, обратно при Бога. Личностите като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не виждат нещата такива, каквито са, затова се опитват да уредят добре живота си и се интересуват само от ползата, която биха могли да извлекат. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил сляп и въпреки превратностите на съдбата продължавал да се надява, че ще заживее спокойно и блажено. Един са̄дху като Видура трябва да буди тези слепи хора и да им помага да се върнат при Бога, където животът е вечен. Щом веднъж отиде там, живото същество повече не желае да се връща обратно в изпълнения със страдания материален свят. Трудно е дори да си представим колко отговорна е задачата на святите хора като Маха̄тма̄ Видура.

В религиозната система на варн̣а̄шрама определен период от живота трябва да се посвети изключително на себепознанието и на постигането на освобождение в човешката форма на живот. Това е обичайна практика, но хората като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и в преклонната си възраст искат да останат у дома си, дори ако за това трябва да се унизят дотам, че да приемат подаяния от враговете си. Видура искал да подчертае това и да внуши на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, че е по-добре да умре като синовете си, отколкото да приема тази унизителна милостиня. Преди пет хиляди години Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил само един, но в днешно време подобни Дхр̣тара̄ш̣т̣ра има във всеки дом. Това важи с особена сила за политиците – те не се оттеглят от длъжността си, докато не ги сграбчи грубата ръка на смъртта или не ги убие някой противник. Привързаността към семейния живот до самия край на живота е най-голямото падение за човешкото същество, затова в днешно време са необходими много личности като Видура, които да просвещават съвременните Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.

Тук вниманието ни заслужават думите кр̣пан̣ася джиджӣвиш̣ох̣. Има два вида хора: едните се наричат кр̣пан̣а, а другите – бра̄хман̣а. Кр̣пан̣а, скъперниците, нямат вярна представа за материалното си тяло, а бра̄хман̣ите правилно разбират какво са те и какво е материалното им тяло. Водени от погрешните си схващания за материалното си тяло, кр̣пан̣ите искат да се наслаждават на сетивно удоволствие колкото могат повече и дори когато остаряват, с помощта на медицината и на други средства се опитват отново да станат млади. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тук е наречен кр̣пан̣а, защото искал да живее на всяка цена, без да се замисля каква е стойността на материалното му тяло. Видура се опитва да го накара да прогледне за истината, че не може да живее повече, отколкото му е предопределено, и че трябва да се приготви за смъртта. Щом смъртта е неизбежна, защо той трябва да приема такъв унизителен живот? По-добре да поеме по верния път, макар и с риск за живота си. Животът е даден на човека, за да може той да сложи край на всичките си страдания в материалното битие. Затова трябва да бъде изживян така, че да се постигне тази цел. Поради заблудите си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра вече бил пропилял осемдесет процента от енергията, която притежавал, и било редно да използва дните, останали от жалкия му скъпернически живот, с цел да постигне висшето благо. Такъв живот е живот на скъперник, който не е в състояние да използва правилно предимствата на човешката форма. Само щастливият случай събира такъв скъперник със себепознала се душа като Видура. Слушайки наставленията ѝ, скъперникът може да се освободи от невежеството на материалното битие.

В една от песните си Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик предан и а̄ча̄ря от школата на гауд̣ӣя ваиш̣н̣авите, казва: „О, Господи, напразно пропилях живота си. Въпреки че получих човешкото тяло, аз не Те обожавах и доброволно пиех отрова“. Иначе казано, особеното предназначение на човешкото тяло е да се развива знание за преданото служене на Бога, без което животът се изпълва с тревоги и страдания. А на оня, който е пропилял живота си и не е постигнал това знание, се препоръчва да напусне дома си, без да предупреждава приятелите и роднините си, и като се освободи по този начин от всички задължения към семейството, обществото, родината и пр., да напусне тялото си в някое неизвестно място, така че другите да не знаят къде и как е срещнал смъртта си. Дхӣра означава човек, който остава спокоен сред всички предизвикателства. Заради нежните взаимоотношения със съпругата и с децата си човек не може да изостави уютния семеен живот. Тази прекалено силна привързаност към семейството е препятствие по пътя към себепознанието. Ако някой въпреки всичко успее да се откъсне от нея, той се нарича уравновесен, дхӣра. Това пътят на отречението за тези, които са се разочаровали от живота, но непоколебимост в това отречение може да се постигне само чрез общуване с истински святи личности и души, постигнали себепознание, защото с тяхна помощ човек може да започне да служи на Бога с любов и преданост. Искреното отдаване в лотосовите нозе на Бога е възможно само когато в общуване с чистите предани на Бога се пробуди трансценденталното желание за служене. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил щастливец, защото имал брат, в общуване с когото можел да постигне освобождение от страданията и разочарованията в живота.

Има три вида трансценденталисти: 1) дхӣра, или този, който не се безпокои, когато е далеч от близките си, 2) този, който е приел живот в отречение и е станал сання̄сӣ, защото се е разочаровал от материалния живот и 3) искреният предан на Бога, който чрез слушане и възпяване пробужда съзнанието си за Бога и напуска дома си, изцяло уповавайки се на Върховния Бог в сърцето си. Иначе казано, приемането на живот в отречение след разочарованията от сетивното наслаждение в материалния свят може да е крачка напред по пътя към себепознанието, но истинското съвършенство по пътя към освобождението се постига, когато човек изцяло се предаде на Върховната Божествена Личност, намираща се във всяко сърце като Парама̄тма̄. Човек може да живее напълно самотен, в най-затънтените джунгли, но устойчивият предан много добре знае, че не е сам. С него е Върховната Божествена Личност, която може да защити искрените си предани при всички трудни обстоятелства. Следователно човек трябва да се занимава с предано служене у дома си, като сред чисти предани слуша за святото име, качествата, формата, забавленията, обкръжението на Бога и за всичко, свързано с него, и ги възпява; това ще му помогне да пробуди съзнанието си за Бога според искреността на намеренията си. Оня, който желае материална полза от дейностите в преданото служене, никога не може да се отдаде на Върховната Божествена Личност, въпреки че Богът се намира във всяко сърце. От своя страна Богът също не дава наставления на тези, които го обожават с цел да постигнат някаква материална полза. Богът може да благослови с материални блага тези предани-материалисти, но те няма да постигнат това съвършенство на човешкия живот, за което се говори тук. В световната история, и особено в историята на Индия, има много примери за искрени предани, които ни водят по пътя към себепознанието. Един от тези велики предани на Бога е Маха̄тма̄ Видура и ние всички трябва да се опитаме да следваме лотосовите му стъпки, за да напреднем по пътя към осъзнаването на истинската си същност.

Човек може да изпита облекчение от разочарованията в живота, като стане дхӣра, т.е. завинаги напусне дома си и не общува с роднините си. Видура посъветвал най-големия си брат да поеме този път, без да отлага, защото епохата на Кали неудържимо приближавала. Заради съприкосновението си с материята обусловената душа вече е деградирала сама по себе си, но в Кали-юга всички добри човешки качества окончателно се израждат. Видура посъветвал Дхр̣тара̄ш̣т̣ра да напусне дома си, преди да е настъпила Кали юга, защото атмосферата, която Видура създавал с безценните си наставления за живота, щяла да изчезне под влиянието на стремително приближаващата епоха. Обикновеният човек не може да стане нароттама, съвършено човешко същество, което се уповава изцяло на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (7.28) се казва, че само човек, който окончателно се е освободил от всички замърсявания на греховните дейности, може да се уповава на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Видура посъветвал Дхр̣тара̄шт̣ра да стане в началото поне дхӣра, ако не е в състояние да бъде сання̄сӣ или нароттама. Постоянството и упоритостта по пътя на себепознанието помагат на човек да се издигне от равнището на дхӣра до равнището на нароттама. За да може да стане дхӣра, човек трябва дълго време да следва системата на йога. Но по милостта на Видура той може веднага да се издигне до това равнище – просто като се съгласи да приеме степента дхӣра, която е подготвителен етап по пътя към сання̄са. Сання̄са е подготовка за приемане на парамахам̇са, равнището на съвършения предан на Бога.

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, великият проповедник на принципите на Шрӣмад Бха̄гаватам, подчертавал важността на общуването със са̄дху, чисти предани на Бога. Той казвал, че дори само един миг общуване с чистите предани на Бога може да доведе човека до постигането на съвършенство. Аз не се срамувам да призная, че съм се убедил в това от собствен опит. Ако не беше благоволението, което прояви негова Божествена Милост Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа при първата ни среща, продължила само няколко минути, никога нямаше да мога да се заема с непосилната задача да представя Шрӣмад Бха̄гаватам на английски. Ако не го бях срещнал в онзи благословен миг, аз може би щях да стана крупен промишлен магнат, но никога нямаше да мога да поема пътя към освобождението и да се отдам на истинско служене на Бога под наставленията на негова Божествена Милост. В тези стихове виждаме още един пример за подобно въздействие, проявило се в общуването на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра с Видура. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил здраво омотан от мрежата на материалните привързаности в политиката, икономиката и семейството и правел всичко, което било по силите му, за да постигне някакъв успех в начинанията си, но всичките му материални дейности завършвали с провал. И въпреки пропиления си живот, с помощта на убедителните наставления на чист предан на Бога, който бил олицетворение на качествата на са̄дху, той постигнал най-висшия успех в себепознанието. Затова писанията ни препоръчват да общуваме само със са̄дху и да се откажем от всяко друго общуване – тогава ще имаме пълната възможност да слушаме святите личности, които могат да разкъсат оковите на измамната привързаност в материалния свят. Материалният свят е огромна илюзия, защото всичко в него изглежда напълно осезаемо и реално, но още в следващия миг изчезва като шумяща морска пяна или като облак в небето. Облакът в небето изглежда много истински – от него пада дъжд, благодарение на който пониква толкова много временна зеленина. Но в един миг всичко изчезва: и облакът, и дъждът, и зеленината. А небето остава завинаги заедно с цялото многообразие от небесни светила. По същия начин Абсолютната Истина, сравнявана с небето, съществува вечно, а тленната илюзия се появява и изчезва като облак. Глупавите живи същества се стремят към ефимерния облак, а интелигентните хора – към вечното небе с цялото му многообразие.

Саубалинӣ, или Га̄ндха̄рӣ (дъщерята на цар Субала и съпругата на цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра), била идеал за жена, предана на съпруга си. Ведическата цивилизация отделя особено внимание на възпитаването на добродетелни и предани съпруги и Га̄ндха̄рӣ е една от тези, които са останали в историята. Лакш̣мӣджӣ Сӣта̄девӣ също била дъщеря на велик цар и последвала в горите съпруга си Бог Ра̄мачандра. Га̄ндха̄рӣ можела да остане у дома си или в бащината си къща, но като добродетелна и благородна съпруга, тя също последвала съпруга си, без да се поколебае. Докато Видура наставлявал Дхр̣тара̄ш̣т̣ра за живота в отречение, Га̄ндха̄рӣ слушала редом с него. Царят не я помолил да го последва, защото бил обзет от непоколебима решителност като велик воин, който посреща всякакви опасности на бойното поле. Той вече не бил привързан към съпругата и роднините си, но понеже била добродетелна, Га̄ндха̄рӣ решила да следва съпруга си до края. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра приел ва̄напрастха – на тази степен е позволено съпругата да остане при мъжа си и доброволно да му служи, но на степента сання̄са никоя жена не може да продължи да живее с бившия си съпруг. Сання̄сӣте са смятани за мъртви за светския живот, а съпругата официално е приемана за вдовица, защото не поддържа никакви връзки с бившия си съпруг. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не отхвърлил вярната си съпруга и тя го последвала на свой риск.

Сання̄сӣте носят тояга като символ на отречението. Има два вида сання̄сӣ. Тези, които следват философията ма̄я̄ва̄да, възглавявани от Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, носят само една тояга (ека-дан̣д̣а), а тези, които следват философията на ваиш̣н̣авите, носят три съединени заедно тояги (три-дан̣д̣а). Сання̄сӣте-ма̄я̄ва̄дӣ са екадан̣д̣и-сва̄мӣ, а сання̄сӣте, които са ваиш̣н̣ави, са известни като тридан̣д̣и-сва̄мӣ, и по-точно като тридан̣д̣и-госва̄мӣ, за да се подчертае разликата между тях и философите ма̄я̄ва̄дӣ. Екадан̣д̣и-сва̄мӣте обичат най-много Хималаите, а сання̄сӣте-ваиш̣н̣ави – Вр̣нда̄вана и Пурӣ. Сання̄сӣте-ваиш̣н̣ави са нароттама, а сання̄сӣте-ма̄я̄ва̄дӣ са дхӣра. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил посъветван да стане дхӣра, защото от равнището, на което се намирал, за него било трудно да стане нароттама.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил най-благочестивият цар, защото сам следвал всекидневните задължения на благочестивия стопанин. Семейните трябва да стават рано сутрин и след като се изкъпят, да се поклонят на мӯртите у дома си, да им отдадат молитви, да сложат разтопено масло в жертвения огън, да подарят на бра̄хман̣ите земя, крави, зърно, злато и пр. и накрая да отдадат смирените си почитания на възрастните си роднини. Този, който не е готов да следва наставленията на ша̄стрите, не може да стане добър човек само с книжното си знание. Съвременните семейни са привикнали към съвсем различен начин на живот – да стават късно, да пият чай в постелята, без да се грижат за чистотата, и да не извършват нито една от пречистващите церемонии, описани по-горе. Децата им възприемат лошия им пример и по този начин цялото поколение тръгва към ада. От такива хора не може да се очаква нищо добро, докато не започнат да общуват със са̄дху. Подобно на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, материалистите могат да се поучат от са̄дху като Видура и да се спасят от погубващото въздействие на съвременния начин на съществуване.

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не могъл да открие в двореца нито двамата си чичовци – Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Видура, – нито Га̄ндха̄рӣ, дъщерята на цар Субала. Той много искал да ги види и затова се обърнал към Сан̃джая, личния секретар на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.

Па̄н̣д̣авите, и особено Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, предвиждали последствията от битката при Курукш̣етра; затова Арджуна отказал да участва в сраженията. Войната се състояла по волята на Бога, но както очаквали, тя донесла скръб на цялото семейство. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не можел да забрави тежката мъка на чичо си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и на леля си Га̄ндха̄рӣ и много внимателно се грижел за тях, защото те вече били остарели и много страдали. И когато не ги открил в двореца, той съвсем естествено се усъмнил и предположил, че са се хвърлили във водите на Ганг. Той се мислел за неблагодарник, защото когато Па̄н̣д̣авите останали без баща, Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра ги отгледал в двореца си, в който имало всички удобства, а в отплата на това в битката при Курукш̣етра Юдхиш̣т̣хира убил всичките му синове. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил благочестив – той виждал всичките си неволни прегрешения и никога не мислел за злодеянията на чичо си и на съмишлениците му. По волята на Бога Дхр̣тара̄ш̣т̣ра страдал от последствията на собствените си престъпления, но Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣ира мислел само за своите грешки. Такава е природата на добрия човек, който е предан на Бога. Преданите никога не търсят вината у другите, а се опитват да открият собствените си недостатъци и да ги поправят, доколкото е възможно.

Много дълго време Сан̃джая бил личен секретар на Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и имал възможност да опознае живота му. И когато разбрал, че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра е напуснал дома си, без да го предизвести, мъката му нямала граници. Той изпитвал дълбоко състрадание към Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който в битката при Курукш̣етра проиграл всичко – и хората, и богатствата си – и накрая заедно с царицата си трябвало да напусне дома си напълно разбит. Така изглеждала картината през неговите очи, защото той не знаел, че Видура е пробудил вътрешното зрение на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и той е напуснал дома си радостно въодушевен и с надеждата за едно по-добро съществуване след откъсването от тъмния кладенец на семейния живот. Ако човек не е убеден, че след като се отрече от сегашния си живот, го чака по-добро бъдеще, няма да може да изтърпи отреченията само като смени дрехата си или като напусне дома си.

Това, че великите души мамят другите, може да звучи невероятно, но в името на една по-велика цел те наистина правят това. Знае се, че Бог Кр̣ш̣н̣а посъветвал Юдхиш̣т̣хира да излъже Дрон̣а̄ча̄ря и това също било в името на велика цел. Такова било желанието на Бога, значи и целта била велика. За истинския последовател единственият критерий е удовлетворението на Бога, а най-висшето съвършенство е човек да удовлетворява Бога, като изпълнява предписаните си задължения. Това е мнението на Гӣта̄ и на Бха̄гаватам.* Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Видура и последвалата ги Га̄ндха̄рӣ не открили пред Сан̃джая намеренията си, въпреки че той постоянно бил с Дхр̣тара̄ш̣т̣ра като негов личен помощник. Сан̃джая никога не допускал, че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра може да предприеме някакво действие, без да се посъветва с него. Но Дхр̣тара̄ш̣т̣ра напуснал дома си тайно и това не трябвало да се съобщава дори на Сан̃джая. Сана̄тана Госва̄мӣ също измамил пазача на затвора, за да може да отиде да види Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ също излъгал жреца си и завинаги напуснал дома си, за да удовлетвори Бога. Всичко, което се прави, за да бъде удовлетворен Богът, е добро, защото е свързано с Абсолютната Истина. И аз имах същата възможност да измамя семейството си и да напусна дома си, за да се отдам на служене на Шрӣмад Бха̄гаватам. Този вид измами са необходими за постигането на великата цел и от това трансцендентално мошеничество никой не губи.

Тук Деварши На̄рада е наречен бхагава̄н, защото е много близък предан на Бога. Тези, които наистина са се отдали на любовно служене на Бога, се отнасят по един и същ начин към Бога и към най-доверените му предани. Тези близки предани на Бога са му много скъпи, защото пътуват навсякъде, за да разпространяват величието му, и правят всичко възможно, за да превръщат неотдадените в предани на Бога и да ги връщат към нормален живот. В действителност живото същество не може да не изпитва преданост към Бога, защото това противоречи на естественото му положение. Когато човек е неотдаден или атеист, това показва, че е болен. Близките предани на Бога лекуват тези заблудени живи същества, затова са много скъпи на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че никой не му е по-скъп от този, който проповядва славата му, за да превърне неотдадените и невярващите в предани. На личностите като На̄рада трябва да се отдават смирени почитания като на самата Върховна Божествена Личност. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и благородните му братя дали пример как трябва да бъдат посрещани чистите предани на Бога като На̄рада, който няма никакви други занимания, освен да възпява величието на Бога със своята вӣн̣а̄ (струнен музикален инструмент).

Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил добра душа и предан на Бога и затова постоянно мислел за тежката загуба на леля си и за страданията, които тя изтърпявала като истински аскет. Аскетите не могат да бъдат смутени от никакви страдания и това им дава сили и решителност да продължават по пътя на духовното издигане. Царица Га̄ндха̄рӣ била истински аскет, защото проявила изключителен характер сред безбройните трудни изпитания. Тя била съвършена като майка, като съпруга и като силна самоотвержена личност. Трудно може да се намери подобен женски образ в световната история.

Има различни видове философи, но най-великите са тези, които са видели Божествената Личност и са се посветили на трансцендентално любовно служене на Бога. Деварш̣и На̄рада е главният сред всички тези чисти предани на Бога, затова тук е наречен най-велик от всички предани-философи. Докато човек не стане мъдър философ, слушайки философията на Веда̄нта от истински духовен учител, не може да бъде смятан за философ-предан. Той трябва да има много силна вяра, да притежава съвършено знание и да приема сурови отречения, в противен случай не може да бъде чист предан. Чистите предани на Бога могат да ни научат как да се измъкнем от невежеството. Деварш̣и На̄рада често посещавал двореца на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, защото Па̄н̣д̣авите били чисти предани на Бога и той бил готов да им даде добър съвет винаги, когато било необходимо.

Върховният Бог, Божествената Личност, управлява всички живи същества в материалния и в духовния свят. Като се започне от Брахма̄джӣ, водачът на вселената, и се стигне до нищожната мравка, всички са подчинени на волята на Върховния Бог. Затова естественото състояние на живото същество е да се подчинява на властта на Бога. Глупавите живи същества, и особено хората, ненужно въстават срещу законите на Върховния, по този начин се превръщат в асури (нарушители) и получават заслуженото наказание. Живото същество се оказва в определено положение по волята на Върховния Бог и го напуска пак по неговата заповед или на упълномощените му представители. Брахма̄, Шива, Индра, Чандра, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, а в съвременната история Наполеон, Акбар, Александър, Ганди, Шубаш и Неру са слуги на Бога и променят положението си по неговата върховна воля. Никой от тях не е независим. Макар че такива хора, водачи на масите, въстават, не желаейки да признаят върховенството на Бога, те попадат под властта на още по-суровите закони на материалния свят и преживяват различни страдания. Така че само глупаците казват, че няма Бог. На̄рада трябвало да убеждава Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира в тази очевидна истина, защото той бил много потиснат след внезапното заминаване на възрастните си леля и чичо. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил попаднал в това положение заради миналите си деяния. Той вече бил изпитал всички страдания и наслади, следствие от миналите му действия, но, за щастие, имал много добър брат, Видура, и благодарение на наставленията му заминал, за да постигне освобождение, като приключи с всичките си сметки в материалния свят.

Обикновено човек не може да промени предопределеното му щастие и нещастие, каквото и да прави. Щастието и нещастието идват по волята на ка̄ла, неуловимото и непобедимо време, и е безполезно човек да се опитва да ги избегне. Най-добре е той да се опита да постигне освобождение. Само човекът заради развитите си умствени способности и интелект има такова преимущество. Ведическите наставления за постигане на освобождение в човешката форма на съществуване са предназначени само за хората. Този, който не използва правилно възможностите на развития си интелект, наистина е обречен и го очакват страдания или в този живот, или в бъдещите. Така Върховният управлява всички.

Всяко живо същество, независимо дали е човек, животно или птица, мисли, че е свободно, но всъщност никой не е независим от суровите закони на Бога. Законите на Бога са сурови, защото не могат да се престъпват при никакви обстоятелства. Ловките престъпници могат да заобикалят законите, създадени от хората, но не съществува и най-малка възможност да се заобикалят законите на върховния законодател. И най-малкото отклонение от следването на законите на Бога носи на нарушителя страшни беди. Законите на Върховния са известни още като религиозни правила, съответстващи на различните условия, но същината на всички религиозни принципи е една – изпълняване заповедите на Бога, т.е. спазване на религиозните закони. Такава е обусловеността на материалното съществувание. Живите същества в материалния свят по собствен избор са поели рисковете на обусловения живот и са попаднали в плена на законите на материалната природа. Единственият начин човек да се освободи от тази клопка е да се съгласи да се подчинява на Върховния. Но вместо да се измъкнат от ръцете на ма̄я̄ (илюзията), глупавите човешки същества се обвързват с различни обозначения – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра, индус, мохамеданин, индиец, европеец, американец, китаец и пр. – и по този начин се принуждават да изпълняват заповедите на Върховния Бог според указанията на съответните писания. Писаните закони на държавата са несъвършена имитация на религиозните закони. Светската, атеистичната държава разрешава на гражданите да нарушават Божиите закони, а им забранява да нарушават писаните закони на държавата, но хората страдат много повече, когато нарушават законите на Бога, а се подчиняват на несъвършените закони, създадени от човека. В условията на материалното съществуване всички хора са несъвършени и затова дори и най-напредналият в материално отношение човек не може да създаде съвършено законодателство. Законите на Бога обаче са съвършени. Ако управляващите познаваха законите на Бога, нямаше да има нужда да свикват временни законодателни събрания от безполезни хора. Временните човешки закони трябва да се променят, а законите на Бога не се изменят, защото са създадени по съвършен начин от всесъвършената Божествена Личност. Религиозните правила и наставленията на писанията са създадени от освободените представители на Бога в съответствие с различните условия на живот. Като изпълняват волята на Бога, обусловените живи същества постепенно се освобождават от плена в материалното битие. Истинското положение на живото същество е положението му на вечен слуга на Върховния Бог. В освободеното си състояние то служи на Бога с трансцендентална любов и се наслаждава на пълна свобода наравно с Бога, а понякога дори и повече от него. А в обусловения материален живот всяко живо същество иска да бъде Бог за другите живи същества. Под въздействието на илюзията на ма̄я̄ този стремеж към господство става причина за продължаването на обусловения живот. И така, в материалния свят живото същество става все по-обусловено и по-обусловено, докато не се отдаде на Бога, като съживи първоначалното си състояние на вечно служене. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣта̄ и на останалите признати писания в света.

Трябва да знаем, че положението, в което се намираме сега, е създадено за нас по върховната воля на Бога в зависимост от дейностите ни в миналото. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (13.23), Върховният Бог се намира в сърцето на всяко живо същество като локализирана Парама̄тма̄ и знае всички дейности, които извършваме през живота си. Като ни поставя в една или друга позиция, Той ни дава подходящо възнаграждение за делата ни. Синът на богатия човек се ражда под щастлива звезда, но той е заслужил това положение и попада в него по волята на Бога. А когато дойде време детето да напусне това място, това става пак по волята на Върховния, дори и детето или бащата да не искат да прекъснат нежните си взаимоотношения. Същото става и с бедните хора. Нито бедните, нито богатите имат власт над срещите и разделите на живите същества. Сравнението с човека и играчките трябва да се разбере правилно. Някой може да възрази, че щом Богът е длъжен да ни дава последствията от собствените ни дейности, сравнението с човека, който си играе, е неуместно. Но това не е така. Винаги трябва да помним, че волята на Бога е върховна и Той не е обвързан от никакви закони. По закона на кармата човек в повечето случаи получава последиците от собствените си дела, но в особени случаи по волята на Бога тези последици могат да се изменят. Такава промяна може да настъпи само по волята на Бога и по никакъв друг начин. Затова сравнението тук с човек, който се забавлява, е съвсем подходящо – Върховната Воля има абсолютната свобода да прави каквото пожелае и тъй като Богът е съвършен, в дейностите му и в последствията им няма никакви грешки. Богът променя последиците от нечии дейности най-вече ако този човек е чист предан. В Бхагавад-гӣта̄ (9.30 – 31) се потвърждава, че Богът спасява чистия предан от всички последствия на греховните му дейности, и в това не може да има никакво съмнение. В световната история има стотици примери за това, как Богът е променял последиците от нечии действия. Щом Богът може да променя последиците на нечии минали дела, тогава със сигурност Той самият не е обвързан от никакви действия и техни последствия. Той е съвършен и стои над всички закони.

Всяко живо същество е индивидуална частица, неотделима от Върховното същество, и естественото му положение е доброволно да отдава служене. Това е несъмнен факт. Живото същество винаги се намира под властта на Върховния Бог, независимо дали е обусловено в материалното битие или е в освободеното си състояние на пълно знание и вечност. Но тези, които не притежават истинско знание, измислят всякакви безпочвени предположения за истинската позиция на живото същество. Всички философски школи обаче признават, че живото същество е вечно, а тялото, съставено от петте материални елемента, е тленна и временна обвивка. По силата на закона на кармата вечното живо същество се мести от тяло в тяло, а материалните тела по своята природа са временни. Следователно няма нищо тъжно, когато душата се премества в друго тяло или когато материалното тяло умира, щом му дойде времето. Има хора, които вярват в сливането на душата с Върховния Дух след освобождаването ѝ от затворничеството на материята; други не вярват в съществуването на духа, или на душата, но вярват в осезаемата материя. В ежедневието си виждаме толкова много преобразувания на материята от една форма в друга, но това не ни кара да страдаме. Във всеки от споменатите случаи силата на божествената енергия не може да бъде спряна – това не е по силите на никого и затова е излишно да се скърби.

Когато мислим, че нашите близки и роднини са безпомощни и зависят от нас, това е проява на невежество. По волята на Върховния Бог всяко живо същество получава пълна закрила, съответстваща на положението му в този свят. Богът се нарича бхӯта-бхр̣т, този, който защитава всички живи същества. Човек просто трябва да изпълнява собствените си задължения, защото никой, освен Върховния Бог, не може да защити никого. Това се обяснява по-подробно в следващата шлока.

Освободителните движения по света, водещи политическа, икономическа, социална и културна борба, са безсмислени, защото самите те са подчинени на висшата сила. Обусловеното живо същество е напълно подвластно на материалната природа, представена от вечното време и от дейностите, диктувани от различните проявления на природата. Проявленията на материалната природа са три: добро, страст и невежество. Докато човек не се установи в проявлението на доброто, няма да може да вижда нещата такива, каквито са. Тези, които се намират под въздействието на страстта и на невежеството, не могат да виждат нещата в истинската им светлина. Затова те не могат да насочват дейностите си в правилна посока. Само човек, който притежава качествата на доброто, до известна степен е способен на това. Повечето хора се намират в проявленията на страстта и на невежеството, затова плановете и проектите им много трудно могат да донесат някакво добро на другите. Вечното време стои над проявленията на природата и се нарича ка̄ла, защото променя формата на всичко в материалния свят. Дори ако успеем да направим нещо, от което има някаква краткотрайна полза, времето ще се погрижи добрият ни план в съответния срок да отмине в небитието. Единственото, което можем да направим, е да се освободим от вечното време ка̄ла, сравнявано с ка̄ла-сарпа, кобрата, чието ухапване е смъртоносно. Никой не може да оживее след ухапване от тази змия. Най-доброто средство за освобождение от ноктите на тази ка̄ла, подобна на кобра, и на неотделимо свързаните с нея проявления на природата, е бхакти йога, както препоръчва Бхагавад-гӣта̄ (14.26). Най-съвършената благотворителна дейност е да се проповядва бхакти йога по целия свят, защото само това може да спаси хората от властта на ма̄я̄, материалната природа, която се проявява като ка̄ла, карма и гун̣а, както вече описахме. Бхагавад-гӣта̄ (14.26) потвърждава това недвусмислено.

Законът за оцеляване в борбата за съществуване е установен от върховната воля и никой не може да го избегне, колкото и да се старае. Живите същества, които против волята на Върховното същество са дошли в материалния свят, са управлявани от висшата сила, наречена ма̄я̄-шакти. Тя е упълномощен представител на Бога. Тази даивӣ ма̄я̄ е призвана да причинява на живите същества три вида страдания. Тук се обяснява единият от тях – слабите служат за храна на силните. Никой не е достатъчно силен, за да се защити от нападенията на по-силните от него. По волята на Бога съществува разделение между живите същества на слаби, силни и най-силни. Няма смисъл да се тъгува, ако тигърът е изял някое по-слабо животно, дори и човек, защото такъв е законът на Върховния Бог. Но освен този закон, според който човешките същества трябва да живеят за сметка на други живи същества, съществува и законът на здравия разум, според който човек трябва да се подчинява на законите на писанията. Останалите животни не са в състояние да правят това. Целта на човешкия живот е да се постигне себепознание, затова хората не трябва да ядат нищо, което не е било предложено първо на Бога. Богът приема от преданите си всякакви ястия, приготвени от зеленчуци, плодове, зеленина и зърно. На Бога могат да се предлагат плодове, зеленина и мляко в различни съчетания. След като Той приеме храната, преданите могат да опитат праса̄да, благодарение на който постепенно намаляват страданията в борбата за съществуване. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.26). Дори тези, които ядат месо, могат да предлагат храната си, но не на самия Бог, а на някой от представителите му с определени религиозни ритуали. Наставленията на писанията са дадени не за да поощряват месоядството, а за да го ограничават с помощта на регулиращи принципи.

Всяко живо същество служи за храна на други, по-силни от него живи същества. Няма смисъл човек да се тревожи за препитанието си – навсякъде има живи същества и на нито едно от тях не му липсва храна. На̄рада посъветвал Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да не се безпокои, че чичовците му ще гладуват, защото те биха могли да се хранят с растенията, които растат в джунглите като праса̄да на Бога, и така да поемат пътя на освобождението.

Експлоатацията на слабите живи същества от по-силните е естествен закон на съществуването. Във всички царства на живите същества е налице този опит да бъдат погълнати по-слабите. Тази тенденция в условията на материалния свят не може да се ограничи с никакви изкуствени средства. Това може да се постигне, когато у човешкото същество се пробудят духовни усещания чрез следването на духовни правила. Духовните регулиращи принципи не позволяват на хората да убиват по-слабите животни и същевременно да учат другите на мирно съвместно съществуване. Ако хората не искат да живеят в мир с животните, как могат да очакват мир в човешкото общество? Затова слепите предводители на човешката общност трябва да разберат Върховното същество и след това да пренесат в живота идеята за царството на Бога. Божието царство, Ра̄ма-ра̄джя, не може да се достигне, ако в умовете на хората по целия свят не се пробуди съзнанието за Бога.

Върховният Бог, Божествената Личност, е единствен и неповторим, но се проявява чрез различни енергии, защото по природа е изпълнен с блаженство. Живите същества също са проявления на междинната му енергия и по качество са равни на Бога. Във вътрешната и във външната енергия на Бога, а също и извън тях са намират безброй живи същества. Тъй като духовният свят е проявление на вътрешната енергия на Бога, живите същества, които са в тази вътрешна енергия, притежават качества, еднакви с качествата на Бога, и не са замърсени от външната енергия. Макар че по качество са равни на Бога, поради замърсяванията на материалния свят живите същества приемат един изкривен облик, затова изпитват в този свят така наречените щастие и нещастие. Тези преживявания са мимолетни и не се докосват до душата. Живото същество усеща това временно щастие или нещастие само защото е забравило качествата си, еднакви с качествата на Бога. Но Богът сам постоянно въздейства върху живото същество отвътре и отвън, за да го изведе от низшата му позиция. Като локализирана Парама̄тма̄, отвътре Той дава указания на изпълнените с безброй желания живи същества, а отвън действа чрез свещените писания и духовния учител, които са негови проявления. Човек трябва да обърне взор към Бога. Човек не трябва да се тревожи заради появата на „щастието“ и „нещастието“, а да се опита да действа еднопосочно с Бога във външните му дейности, насочени към издигането на падналите души. Човек може да подпомага Бога в дейностите му и да стане духовен учител само по неговата воля, а не заради лична изгода, за материално облагодетелстване, за да прави бизнес от това или просто да си изкарва прехраната. Истинските духовни учители, които обръщат взор към Бога и му помагат, в качествено отношение наистина са равни на него, а учителите, които забравят, са само изкривено тяхно отражение. Затова На̄рада съветва Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа да не се тревожи за „щастието“ и „нещастието“, а да обърне взор единствено към Бога, за да изпълни мисията, заради която Богът е дошъл. Това било пръв дълг на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.

Има два вида човешки същества: зли и покорни. Тъй като Върховният Бог е един и е баща на всички живи същества, злите също са негови синове, но се наричат асури. Живите същества, които се подчиняват на върховния баща, се наричат деватӣ, или полубогове, защото не са замърсени с материални схващания за живота. Асурите толкова ненавиждат Бога, че отричат дори съществуването му. Но те ненавиждат и другите живи същества. От време на време Богът освобождава света от господството на асурите и установява управлението на деватӣте, каквито били Па̄н̣д̣авите. Тук е важно да се отбележи, че Богът е наречен „приел облика на ка̄ла“. Той не е страшен, защото е трансценденталната вечна форма на блаженство и знание. Тази истинска форма се разкрива на преданите, а пред неотдадените Той се явява като причинната форма ка̄ла-рӯпа. Тази форма на Бога всява ужас в сърцата на асурите и за да се окуражат сами, че Той няма да ги унищожи, те заявяват, че Богът няма форма.

Когато асурите, завиждащи не само на Бога, но и на преданите му, започнат да причиняват на управляващите полубогове големи неприятности, Богът слиза в материалния свят от Кр̣ш̣н̣алока, своята обител, най-висшата планета в духовното небе, за да помогне на полубоговете. Както се каза по-горе, обусловените живи същества влизат в контакт с материята по собствен избор, водени от силното си желание да господстват над богатствата на материалния свят и да бъдат господари на всичко, което съзират. Всеки се опитва да подражава на Бога. Между тези мними богове, наречени асури, съществува жестоко съперничество. Когато асурите станат прекалено много, светът се превръща в ад за преданите на Бога. Заради постоянното нарастване на броя на асурите хората, по-голямата част от които по природа са покорни на Бога, и чистите предани на Бога заедно с полубоговете от висшите планети молят Бога за избавление. Богът лично идва от обителта си или упълномощава някой от преданите си да помогне на деградиралото човешко или дори животинско общество. Такава разруха може да се наблюдава не само в човешкото общество, но и сред животните, птиците и другите живи същества, включително и полубоговете от висшите планети. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а лично дошъл да убие асурите Кам̇са, Джара̄сандха и Шишупа̄ла и по време на царуването на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира вече бил убил почти всички такива асури. Сега Той изчаквал унищожението на собствената си династия, наречена Яду-вам̇ша, която се появила на света по негова воля. Богът искал всички да напуснат Земята, преди да отпътува за вечната си обител. И На̄рада, подобно на Видура, не споменал наближаващата гибел на династията Яду, но намекнал на царя и на братята му, че трябва да изчакат мига, в който това ще се случи и Богът ще напусне Земята.

За да успокои опечаления Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, На̄рада най-напред му обяснил нещата от философска гледна точка, а след това му открил какво щял да направи чичо му в бъдеще. На̄рада имал способността да предвиди това. Той започнал да го описва по следния начин.

Йога системата е технически начин за овладяване на сетивата и на ума и за пренасочването им от материята към духа. Подготвителните процеси включват различни седящи пози, съзерцание, духовни размишления, управляване на въздуха, който се движи в тялото, постепенно потъване в транс и обръщане към Абсолютната Личност, Парама̄тма̄. Този механически процес за издигане до духовно равнище изисква да се следват някои регулиращи принципи, такива като къпане три пъти дневно, колкото се може повече постене, седене и съсредоточаване на ума върху духовните въпроси и пр. По този начин човек постепенно се освобождава от виш̣ая, материалните стремежи. В материалното битие съзнанието на живото същество е погълнато от материални стремежи, които са просто една илюзия. Дом, родина, семейство, общество, деца, имущество, професия – това са някои от материалните наслоения върху духа, а̄тма̄. Йога системата помага на човека да се освободи от тези илюзорни мисли и постепенно да се обърне към Абсолютната Личност, Парама̄тма̄. Материалното обкръжение и образование ни учат само на едно: как да се съсредоточим върху преходните неща, а йога е процес, с помощта на който можем напълно да ги забравим. Съвременните йогӣ и йога системи показват разни „вълшебства“ и „постижения“ и привличат с тях невежите или приемат йога системата като евтин начин за лекуване болестите на грубото тяло. Но истинската йога система представлява процес, който ни учи как да забравим това, което сме придобили в дългата си борба за съществуване. През целия си живот Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се занимавал с увеличаване на семейното благосъстояние, като издигал жизненото равнище на синовете си или си присвоявал заради тях имуществото на Па̄н̣д̣авите. Този вид дейности са типични за хората с материалистически схващания, хората, лишени от знание за духовната сила. Те не разбират, че това може да ги свали от рая в ада. По милостта на по-малкия си брат Видура Дхр̣тара̄ш̣т̣ра получил знание, с чиято помощ могъл да осъзнае цялата илюзорност на заниманията си, и напуснал дома си, за да се посвети на опознаването на духовната си същност. Шрӣ На̄рададева предсказвал хода на духовния му напредък, който той щял да постигне на мястото, осветено от водите на божествената Ганг. Да се пие само вода, без да се приема твърда храна, също се смята за постене и този вид постене е необходим за развиването на духовно знание. Наивниците искат да станат йогӣ, без да следват регулиращи принципи. Но за да стане йогӣ, човек най-напред трябва да овладее езика си. Йогӣ и бхогӣ са противоположни понятия. Бхогӣ, или човекът, който обича да се весели, да пие и да яде, не може да бъде йогӣ. На йогӣте не е позволено да ядат и пият неограничено. Трябва да обърнем внимание на това, как Дхр̣тара̄ш̣т̣ра започнал да следва йога системата: той пиел само вода, седял на тихо място, където атмосферата била духовна, и бил погълнат от мисли за Бог Хари, Божествената Личност.

Началните дейности в йога са а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дхя̄на, дха̄ран̣а̄ и т.н. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра успешно щял да ги премине, защото се бил установил на свято място, съсредоточен върху една цел – Върховната Божествена Личност (Хари). По този начин всичките му сетива били заети в служене на Бога. Този метод помага на предания веднага да се избави от замърсяванията на трите материални проявления на природата. Дори най-висшето проявление, материалното добро, причинява материално робство, да не говорим за останалите качества – страстта и невежеството. Страстта и невежеството усилват материалните склонности и жаждата за материално наслаждение, а похотта подтиква човека към трупане на богатства и борба за власт. Но дори оня, който е овладял тези две състояния на ума и се е издигнал до равнището на доброто, на което са присъщи знанието и нравствеността, не може да управлява сетивата си – зрението, езика, обонянието, слуха и осезанието. Този обаче, който се е отдал в лотосовите нозе на Бог Хари, може да преодолее въздействието на трите проявления на материалната природа и да се установи в служене на Бога, както казахме по-горе. Следователно процесът на бхакти йога води сетивата право към любовно служене на Бога. То възпира притежателя им от извършване на материални дейности. Насочването на сетивата от материалните привързаности към любовно трансцендентално служене на Бога се нарича пратя̄ха̄ра, а самият процес пра̄н̣а̄я̄ма води най-накрая до постигането на сама̄дхи, състояние, в което човек с цялото си същество мисли единствено как да удовлетвори Върховния Бог Хари.

Заради желанието си да господства в материалния свят и да не действа еднопосочно с Върховния Бог, живото същество влиза в контакт със съвкупната енергия на материалния свят, махат-таттва, под чието въздействие погрешно се отъждествява с материалния свят, с интелигентността, ума и сетивата си. Това покрива чистата му духовна същност. Чрез процеса на йога човек постига себепознание и осъзнава чистата си същност. Тогава той трябва да възстанови изначалната си позиция, като съедини отново петте груби елемента и фините елементи (ума и интелигентността) с махат-таттва. Щом се освободи от плена на махат-таттва, живото същество трябва да се слее с битието на Свръхдушата. Иначе казано, то трябва да осъзнае, че в качествено отношение е равно на Свръхдушата. По този начин чрез чистата си същностна интелигентност то се издига отвъд материалното небе и започва с любов да отдава на Бога трансцендентално служене. Това е висшата степен на съвършенство в развиването на духовната същност и Дхр̣тара̄ш̣т̣ра я постигнал по милостта на Видура и на Бога. Давайки му възможност да общува с Видура, Богът го дарил с милостта си, а когато Дхр̣тара̄ш̣т̣ра започнал да изпълнява наставленията на Видура, Богът му помогнал да постигне най-висшето съвършенство.

Чистите предани на Бога не живеят на планетите в материалното небе и не чувстват съприкосновението с материалните елементи. Така наречените им „материални тела“ не съществуват, защото са заредени с волята на Бога като с духовно електричество и по този начин са вечно освободени от замърсяванията на съвкупната махат-таттва. Чистите предани винаги са в духовното небе. Те го достигат, защото чрез преданото служене се издигат отвъд седемте материални обвивки. Обусловените души са затворени в тези обвивки, но освободените души са далеч над тях.

Чрез процеса на йога Дхр̣тара̄ш̣т̣ра щял да постигне равнището, на което се унищожават всички последици от материалните дейности. Под влияние на материалните проявления на природата живото същество става жертва на неизчерпаемите си желания за наслаждаване на материята, но то може да избегне това неистинско наслаждение чрез метода на йога. Всички сетива непрекъснато търсят „храната“, която ги удовлетворява; по този начин обусловената душа постоянно е изложена на атаки от всички страни и не може да следва устойчиво никакви дейности. На̄рада посъветвал Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да не безпокои чичо си, опитвайки се да го върне вкъщи, защото той вече бил преодолял влечението си към всичко материално. Материалните проявления на природата (гун̣ите) имат определен начин на действие, а отвъд тях се намира абсолютното духовно проявление. Ниргун̣а означава „лишен от последици“. Духовната гун̣а е тъждествена със следствията си, затова е наречена ниргун̣а, за да бъде разграничена от материалните си двойници. След пълното освобождение от въздействието на материалните проявления на природата живото същество получава достъп до духовните владения, а дейностите, управлявани от духовните гун̣и, се наричат предано служене, или бхакти. Следователно бхакти е ниргун̣а, която се постига чрез непосредственото общуване с Абсолюта.

С предсказанието си На̄рада Муни предупредил Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа да не отива на мястото, където се бил установил чичо му, защото след като напуснел тялото си с помощта на собствените си мистични сили, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра нямал да има нужда от никакви погребални церемонии. На̄рада Муни казал, че тялото на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра само ще се изпепели. Мистичните сили позволяват да се постигне това съвършенство в йога. Йогӣте могат да напуснат тялото си, когато пожелаят, и да отидат на всяка една планета, превръщайки го в пепел чрез огъня, който запалват в себе си.

Га̄ндха̄рӣ била жена, която притежавала съвършени добродетели и следвала съпруга си през целия му живот, затова когато видяла как той изгаря заедно със сламената колиба в огъня на мистичната йога, тя изпаднала в отчаяние. Га̄ндха̄рӣ напуснала дома си след смъртта на стоте си сина, а сега в гората гледала как в пламъците гори обичният ѝ съпруг. Тя се почувствала съвсем самотна, затова влязла в огъня и последвала съпруга си в смъртта му. Церемонията, при която добродетелната жена влиза в огъня, в който гори мъртвото тяло на съпруга ѝ, се нарича сатӣ. Смята се, че по този начин жената постига съвършенство. По-късно вече този обред се превърна в недостойно престъпление, защото жените бяха насилвани да го извършват въпреки нежеланието си. В тази епоха на деградация никоя жена не може да извърши тази церемония така съвършено, както достойната Га̄ндха̄рӣ и другите жени от отминалите епохи. За такава достойна съпруга като Га̄ндха̄рӣ болката от раздялата със съпруга е много по-изгаряща от истинския огън. Такива жени са способни да извършат церемонията сатӣ доброволно; за това не е нужно престъпно насилие. Когато церемонията се превърна във формалност и жените бяха насилвани да я изпълняват, тя стана наистина престъпление и трябваше да бъде забранена със закон. Предсказанието на На̄рада Муни накарало Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да се откаже от намерението си да търси овдовялата си леля.

Видура с удивление наблюдавал как брат му Дхр̣тара̄ш̣т̣ра напуска този свят по толкова необикновен начин, като освободен йогӣ, въпреки че през целия си живот е бил материалист. Естествено Дхр̣тара̄ш̣т̣ра постигнал желаната цел в живота само благодарение на Видура, затова Видура много се зарадвал, когато узнал всичко това. Но той същевременно съжалявал, че не успял да превърне брат си в чист предан. Това не станало заради враждебното отношение на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра към Па̄н̣д̣авите, които били предани на Бога. Оскърбленията, нанесени в нозете на ваиш̣н̣авите, са по-опасни от оскърбленията в лотосовите нозе на Бога. Несъмнено Видура много щедро дарил с милостта си брат си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който живеел като заклет материалист. Но плодовете, които донесла тази милост, зависели в крайна сметка от волята на Върховния Бог, изразена в живота на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Затова Дхр̣тара̄ш̣т̣ра постигнал само освобождение; до преданото служене може да се издигне само този, който многократно е достигал тази позиция. Видура, разбира се, много скърбял за смъртта на брат си и на съпругата му и единственият лек за това страдание било да отиде на поклонение. Така че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не можел да върне и Видура, единствения си останал жив чичо.

Дарен по милостта на Бога с духовно тяло, Шрӣ На̄рададжӣ вечно странства из космоса. Той може да пътува неограничено из материалните и духовните светове и в един миг да стигне до всяка планета из безкрайния космос. Вече описахме предишния му живот, в който бил син на прислужница. Благодарение на общуването си с чистите предани той достигнал положението на вечен космически пътешественик и пълната свобода да отива навсякъде, където пожелае. Ето защо човек трябва да се опита да следва примера на На̄рада Муни, а не да полага напразни усилия да достига другите планети с механични средства. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил благочестив цар, затова от време на време можел да вижда На̄рада Муни. Всеки, който желае да види На̄рада Муни, най-напред трябва да стане благочестив и да следва примера му.