Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.8

След ранната смърт на Па̄н̣д̣у по-възрастните членове на рода, най-вече Бхӣш̣мадева и Маха̄тма̄ Видура, с любов се грижели за невръстните му деца и за вдовицата му. Видура бил много благосклонен към Па̄н̣д̣авите, защото те се намирали в особено политическо положение. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра също полагал грижи за малките деца на Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у, но бил замесен в интригите, които целели отстраняването на потомците на Па̄н̣д̣у, и искал да издигне на трона собствените си синове. Маха̄тма̄ Видура научил за кроежите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и съмишлениците му и макар че бил верен слуга на по-големия си брат (Дхр̣тара̄ш̣т̣ра), не харесал политическите му амбиции, които защитавали интересите само на неговите синове. Видура с голямо внимание се грижел за закрилата на Па̄н̣д̣авите и на овдовялата им майка. Затова той бил някак си пристрастен към Па̄н̣д̣авите и ги предпочитал пред синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, макар че самият не виждал разлика в отношението си към тях. Той обичал по равно и двата враждуващи лагера, на които се били разделили племенниците му; той винаги упреквал Дурьодхана за интригите, които плетял зад гърба на братовчедите си. Видура постоянно укорявал по-големия си брат, че поощрява синовете си, но в същото време самият той винаги бил готов да защити Па̄н̣д̣авите. Тези действия на Видура на фона на дворцовите интриги го утвърдили като благодетел на Па̄н̣д̣авите. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира споменавал точно тези минали събития, случили се преди Видура да напусне дома си и да поеме дългото пътуване из местата на поклонение. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира припомнил, че Видура продължил да бъде мил и благосклонен към порасналите си племенници дори след голямото нещастие за рода – битката при Курукш̣етра.

Преди битката при Курукш̣етра Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тихомълком се стремял да унищожи племенниците си, затова поръчал на Пурочана да построи къща във Ва̄ран̣а̄вата. Щом строежът бил завършен, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра изразил желание да изпрати за известно време там семейството на брат си. Когато в присъствието на всички членове на рода Па̄н̣д̣авите се готвели да заминат, Видура съумял да им разкрие зловещите намерения на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Това е описано в Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 114). Той им намекнал: „Оръжието, което не е направено от стомана или от друг материал, също може да бъде толкова остро, че да убива врагове. Този, който знае това, никога няма да бъде убит“. Така той дал да се разбере, че във Ва̄ран̣а̄вата се готви покушение срещу Па̄н̣д̣авите, и предупредил Юдхиш̣т̣хира да бъдат много предпазливи в новия си дворец. Освен това Видура загатнал за пожар, като казал, че огънят не може да унищожи душата, обаче може да изпепели материалното тяло. Но този, който защити душата, ще оживее. Кунтӣ не разбрала този неясен, пълен с недомлъвки разговор между Видура и Юдхиш̣т̣хира и когато помолила сина си да ѝ открие смисъла на казаното, той отговорил, че от думите на Видура става ясно, че в къщата, в която ще живеят, ги заплашва пожар. По-късно Видура дошъл при Па̄н̣д̣авите с изменена до неузнаваемост външност и им казал, че човекът, който отговаря за домакинството, ще запали къщата на четиринайсетия ден след пълнолуние. Това било замислено от Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; Па̄н̣д̣авите лесно можели да загинат заедно с майка си. След предупреждението на Видура Па̄н̣д̣авите избягали през един подземен проход, така че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не могъл да научи за бягството им. След пожара Кауравите били толкова сигурни в смъртта на Па̄н̣д̣авите, че Дхр̣тара̄шт̣ра със задоволство извършил посмъртните обреди. По време на траура всички в двореца били съкрушени, с изключение на Видура, който знаел, че Па̄н̣д̣авите са се укрили някъде здрави и читави. Изпитанията от този вид били безброй и всеки път Видура защитавал Па̄н̣д̣авите и се опитвал да осуети подлите кроежи на брат си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той винаги бил загрижен за Па̄н̣д̣авите, както птицата пази с криле малките си.