Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.33
Деванагари
अम्बा च हतपुत्रार्ता पितृव्य: क्व गत: सुहृत् ।
अपि मय्यकृतप्रज्ञे हतबन्धु: स भार्यया ।
आशंसमान: शमलं गङ्गायां दु:खितोऽपतत् ॥ ३३ ॥
अपि मय्यकृतप्रज्ञे हतबन्धु: स भार्यया ।
आशंसमान: शमलं गङ्गायां दु:खितोऽपतत् ॥ ३३ ॥
Стих
амба̄ ча хата-путра̄рта̄
питр̣вях̣ ква гатах̣ сухр̣т
апи майи акр̣та-прагйе
хата-бандхух̣ са бха̄ряя̄
а̄шам̇сама̄нах̣ шамалам̇
ган̇га̄я̄м̇ дух̣кхито 'патат
питр̣вях̣ ква гатах̣ сухр̣т
апи майи акр̣та-прагйе
хата-бандхух̣ са бха̄ряя̄
а̄шам̇сама̄нах̣ шамалам̇
ган̇га̄я̄м̇ дух̣кхито 'патат
Дума по дума
амба̄ — любима леля; ча — и; хата-путра̄ — тази, която е загубила всичките си синове; а̄рта̄ — в тежко положение; питр̣вях̣ — чичо Видура; ква — къде; гатах̣ — отишли; сухр̣т — доброжелател; апи — дали; майи — на мен; акр̣та-прагйе — неблагодарен; хата-бандхух̣ — този, който е загубил всичките си синове; сах̣ — Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; бха̄ряя̄ — със съпругата си; а̄шам̇сама̄нах̣ — в съмнение; шамалам — оскърбления; ган̇га̄я̄м — във водите на Ганг; дух̣кхитах̣ — страдайки; апатат — паднал.
Превод
Къде са доброжелателят ми чичо Видура и майка Га̄ндха̄рӣ, която бе толкова покрусена след смъртта на всичките си синове? Чичо ми Дхр̣тара̄ш̣т̣ра също страдаше след смъртта на всичките си синове и внуци. Аз наистина съм много неблагодарен. Може би оскърбленията ми са го наранили толкова много, че се е хвърлил в Ганг заедно със съпругата си.
Пояснение
Па̄н̣д̣авите, и особено Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, предвиждали последствията от битката при Курукш̣етра; затова Арджуна отказал да участва в сраженията. Войната се състояла по волята на Бога, но както очаквали, тя донесла скръб на цялото семейство. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не можел да забрави тежката мъка на чичо си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и на леля си Га̄ндха̄рӣ и много внимателно се грижел за тях, защото те вече били остарели и много страдали. И когато не ги открил в двореца, той съвсем естествено се усъмнил и предположил, че са се хвърлили във водите на Ганг. Той се мислел за неблагодарник, защото когато Па̄н̣д̣авите останали без баща, Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра ги отгледал в двореца си, в който имало всички удобства, а в отплата на това в битката при Курукш̣етра Юдхиш̣т̣хира убил всичките му синове. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил благочестив – той виждал всичките си неволни прегрешения и никога не мислел за злодеянията на чичо си и на съмишлениците му. По волята на Бога Дхр̣тара̄ш̣т̣ра страдал от последствията на собствените си престъпления, но Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣ира мислел само за своите грешки. Такава е природата на добрия човек, който е предан на Бога. Преданите никога не търсят вината у другите, а се опитват да открият собствените си недостатъци и да ги поправят, доколкото е възможно.