Шрӣмад бха̄гаватам 1.13.42

Всяко живо същество, независимо дали е човек, животно или птица, мисли, че е свободно, но всъщност никой не е независим от суровите закони на Бога. Законите на Бога са сурови, защото не могат да се престъпват при никакви обстоятелства. Ловките престъпници могат да заобикалят законите, създадени от хората, но не съществува и най-малка възможност да се заобикалят законите на върховния законодател. И най-малкото отклонение от следването на законите на Бога носи на нарушителя страшни беди. Законите на Върховния са известни още като религиозни правила, съответстващи на различните условия, но същината на всички религиозни принципи е една – изпълняване заповедите на Бога, т.е. спазване на религиозните закони. Такава е обусловеността на материалното съществувание. Живите същества в материалния свят по собствен избор са поели рисковете на обусловения живот и са попаднали в плена на законите на материалната природа. Единственият начин човек да се освободи от тази клопка е да се съгласи да се подчинява на Върховния. Но вместо да се измъкнат от ръцете на ма̄я̄ (илюзията), глупавите човешки същества се обвързват с различни обозначения – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра, индус, мохамеданин, индиец, европеец, американец, китаец и пр. – и по този начин се принуждават да изпълняват заповедите на Върховния Бог според указанията на съответните писания. Писаните закони на държавата са несъвършена имитация на религиозните закони. Светската, атеистичната държава разрешава на гражданите да нарушават Божиите закони, а им забранява да нарушават писаните закони на държавата, но хората страдат много повече, когато нарушават законите на Бога, а се подчиняват на несъвършените закони, създадени от човека. В условията на материалното съществуване всички хора са несъвършени и затова дори и най-напредналият в материално отношение човек не може да създаде съвършено законодателство. Законите на Бога обаче са съвършени. Ако управляващите познаваха законите на Бога, нямаше да има нужда да свикват временни законодателни събрания от безполезни хора. Временните човешки закони трябва да се променят, а законите на Бога не се изменят, защото са създадени по съвършен начин от всесъвършената Божествена Личност. Религиозните правила и наставленията на писанията са създадени от освободените представители на Бога в съответствие с различните условия на живот. Като изпълняват волята на Бога, обусловените живи същества постепенно се освобождават от плена в материалното битие. Истинското положение на живото същество е положението му на вечен слуга на Върховния Бог. В освободеното си състояние то служи на Бога с трансцендентална любов и се наслаждава на пълна свобода наравно с Бога, а понякога дори и повече от него. А в обусловения материален живот всяко живо същество иска да бъде Бог за другите живи същества. Под въздействието на илюзията на ма̄я̄ този стремеж към господство става причина за продължаването на обусловения живот. И така, в материалния свят живото същество става все по-обусловено и по-обусловено, докато не се отдаде на Бога, като съживи първоначалното си състояние на вечно служене. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣта̄ и на останалите признати писания в света.