ТЕКСТ 42
ВІРШ 42
Текст
Текст
тантя̄м̇ баддха̄ш ча да̄мабхих̣
ва̄к-тантя̄м̇ на̄мабхир баддха̄
ваханти балим ӣшитух̣
тантйа̄м̇ баддга̄ш́ ча да̄мабгіх̣
ва̄к-тантйа̄м̇ на̄мабгір баддга̄
ваханті балім іш́ітух̣
Дума по дума
Послівний переклад
ятха̄ – както; га̄вах̣ – крава; наси – през ноздрите; прота̄х̣ – завързана; тантя̄м – с шнур; баддха̄х̣ – обвързани от; ча – също; да̄мабхих̣ – с въжета; ва̄к-тантя̄м – в мрежата на ведическите химни; на̄мабхих̣ – с имената; баддха̄х̣ – обусловени; ваханти – изпълняват; балим – заповеди; ӣшитух̣ – под властта на Върховния Бог.
йатга̄ — так само, як; ґа̄вах̣ — корову; насі — через ніздрі; прота̄х̣ — просмикнутою; тантйа̄м — шнурком; баддга̄х̣ — зв’язана; ча—також; да̄мабгіх̣—мотузками; ва̄к-тантйа̄м — у сіті ведичних гімнів; на̄мабгіх̣ — позначеннями; баддга̄х̣ — умови; ваханті — виконують; балім — накази; іш́ітух̣ — бо підкорені владі Верховного Господа.
Превод
Переклад
Както кравата, вързана с дългото въже, промушено през ноздрите ѝ, не е независима, така човешките същества са обвързани от различните ведически наставления и са принудени да се подчиняват на волята на Върховния.
Як корова з простромленою через ніздрі довгою мотузкою змушена коритись хазяїну, так і люди, зв’язані різноманітними настановами Вед, змушені коритися наказам Усевишнього.
Пояснение
Коментар
Всяко живо същество, независимо дали е човек, животно или птица, мисли, че е свободно, но всъщност никой не е независим от суровите закони на Бога. Законите на Бога са сурови, защото не могат да се престъпват при никакви обстоятелства. Ловките престъпници могат да заобикалят законите, създадени от хората, но не съществува и най-малка възможност да се заобикалят законите на върховния законодател. И най-малкото отклонение от следването на законите на Бога носи на нарушителя страшни беди. Законите на Върховния са известни още като религиозни правила, съответстващи на различните условия, но същината на всички религиозни принципи е една – изпълняване заповедите на Бога, т.е. спазване на религиозните закони. Такава е обусловеността на материалното съществувание. Живите същества в материалния свят по собствен избор са поели рисковете на обусловения живот и са попаднали в плена на законите на материалната природа. Единственият начин човек да се освободи от тази клопка е да се съгласи да се подчинява на Върховния. Но вместо да се измъкнат от ръцете на ма̄я̄ (илюзията), глупавите човешки същества се обвързват с различни обозначения – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра, индус, мохамеданин, индиец, европеец, американец, китаец и пр. – и по този начин се принуждават да изпълняват заповедите на Върховния Бог според указанията на съответните писания. Писаните закони на държавата са несъвършена имитация на религиозните закони. Светската, атеистичната държава разрешава на гражданите да нарушават Божиите закони, а им забранява да нарушават писаните закони на държавата, но хората страдат много повече, когато нарушават законите на Бога, а се подчиняват на несъвършените закони, създадени от човека. В условията на материалното съществуване всички хора са несъвършени и затова дори и най-напредналият в материално отношение човек не може да създаде съвършено законодателство. Законите на Бога обаче са съвършени. Ако управляващите познаваха законите на Бога, нямаше да има нужда да свикват временни законодателни събрания от безполезни хора. Временните човешки закони трябва да се променят, а законите на Бога не се изменят, защото са създадени по съвършен начин от всесъвършената Божествена Личност. Религиозните правила и наставленията на писанията са създадени от освободените представители на Бога в съответствие с различните условия на живот. Като изпълняват волята на Бога, обусловените живи същества постепенно се освобождават от плена в материалното битие. Истинското положение на живото същество е положението му на вечен слуга на Върховния Бог. В освободеното си състояние то служи на Бога с трансцендентална любов и се наслаждава на пълна свобода наравно с Бога, а понякога дори и повече от него. А в обусловения материален живот всяко живо същество иска да бъде Бог за другите живи същества. Под въздействието на илюзията на ма̄я̄ този стремеж към господство става причина за продължаването на обусловения живот. И така, в материалния свят живото същество става все по-обусловено и по-обусловено, докато не се отдаде на Бога, като съживи първоначалното си състояние на вечно служене. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣта̄ и на останалите признати писания в света.
Кожна жива істота — людина, тварина чи птах — вважає себе за вільну, але насправді ніхто не вільний від суворих законів Господа. Суворість законів Господа в тому, що їм неможливо не підкоритися. Хитрі шахраї знаходять способи обійти людські закони, які створюють законодавці, але не коритися законам найвищого законодавця просто неможливо. Навіть незначне порушення даного від Бога закону наражає порушника на велику небезпеку. Закони Бога існують здебільшого у формі приписів релігії, що за різних обставин можуть мати певні відмінності. Проте є основа, спільна для всіх релігій: слід коритися наказам Верховного Бога, тобто жити за заповідями релігії. Такі умови існування у матеріальному світі. Кожна жива істота матеріального світу сама пішла на риск — вона обрала зрадливе зумовлене життя і так потрапила у пастку законів матеріальної природи. Єдиний спосіб звільнитися зі стану зумовлености — це добровільно підкоритися Всевишньому. Та замість того, щоб звільнитися з лабет майі, ілюзії, нерозумні люди самі зв’язують себе всілякими позначеннями, називають себе брахманами, кшатріями, вайш’ями, шудрами, індусами, мусульманами, індійцями, європейцями, американцями, китайцями тощо і коряться наказам Верховного Господа в обмежених рамках тих чи інших заповідей та законодавств. Державне законодавство є недосконалою копією з релігійних заповідей. Світська, тобто атеїстична держава, забороняє громадянам порушувати державні закони, але дозволяє порушувати закони Бога. Внаслідок того люди, порушуючи закони Бога, страждають більше, ніж якби вони порушували недосконалі закони, які створила людина. В умовах матеріального світу кожна людина з самої своєї природи недосконала, і тому навіть найрозвинутіша з матеріального погляду людина ніколи не здолає створити досконалого законодавства. Натомість у Бога недосконалих законів немає. Якби проводарі суспільства вивчили закони Бога, то відпала б потреба в органах безпринципних законодавців, що видають паліативні закони.
Тимчасові закони, що їх створюють люди, потребують змін, натомість закони, дані від Бога, ніколи не змінюються, тому що вседосконалий Бог-Особа склав їх досконало. Закони релігії, настанови писань, укладають звільнені істоти, представники Бога, враховуючи конкретні умови життя. Додержуючи Божих наказів, зумовлені істоти поступово звільняються з тенет матеріального існування. Насправді за своїм істинним становищем жива істота є вічний слуга Верховного Господа. У звільненому стані вона служить Господеві з трансцендентною любов’ю і так насолоджується життям, повним свободи, іноді навіть нарівні з Господом, а часом і більше, ніж Він. Однак у матеріальному світі кожна істота прагне бути Господом над іншими живими істотами, і під впливом ілюзії майі вона з цим прагненням панувати, подовжує собі зумовлене існування. Так у матеріальному світі жива істота стає чимдалі більше зумовлена, аж доки, віддавшись Господеві, відродить свій первинний статус вічного слуги. Така заключна настанова «Бгаґавад-ґіти» й усіх загальновизнаних писань світу.