ТЕКСТ 42
VERSO 42
Текст
Texto
тантя̄м̇ баддха̄ш ча да̄мабхих̣
ва̄к-тантя̄м̇ на̄мабхир баддха̄
ваханти балим ӣшитух̣
tantyāṁ baddhāś ca dāmabhiḥ
vāk-tantyāṁ nāmabhir baddhā
vahanti balim īśituḥ
Дума по дума
Sinônimos
ятха̄ – както; га̄вах̣ – крава; наси – през ноздрите; прота̄х̣ – завързана; тантя̄м – с шнур; баддха̄х̣ – обвързани от; ча – също; да̄мабхих̣ – с въжета; ва̄к-тантя̄м – в мрежата на ведическите химни; на̄мабхих̣ – с имената; баддха̄х̣ – обусловени; ваханти – изпълняват; балим – заповеди; ӣшитух̣ – под властта на Върховния Бог.
yathā — assim como; gāvaḥ — vaca; nasi — pelo nariz; protāḥ — amarrada; tantyām — pela corda; baddhāḥ — atados por; ca — também; dāmabhiḥ — pelas cordas; vāk-tantyām — na rede dos hinos védicos; nāmabhiḥ — pelas nomenclaturas; baddhāḥ — condicionados; vahanti — executam; balim — ordens; īśituḥ — por serem controlados pelo Senhor Supremo.
Превод
Tradução
Както кравата, вързана с дългото въже, промушено през ноздрите ѝ, не е независима, така човешките същества са обвързани от различните ведически наставления и са принудени да се подчиняват на волята на Върховния.
Assim como uma vaca, amarrada pelo nariz com uma longa corda, está condicionada, da mesma forma, os seres humanos estão atados pelos diferentes preceitos védicos e são condicionados a obedecer às ordens do Supremo.
Пояснение
Comentário
Всяко живо същество, независимо дали е човек, животно или птица, мисли, че е свободно, но всъщност никой не е независим от суровите закони на Бога. Законите на Бога са сурови, защото не могат да се престъпват при никакви обстоятелства. Ловките престъпници могат да заобикалят законите, създадени от хората, но не съществува и най-малка възможност да се заобикалят законите на върховния законодател. И най-малкото отклонение от следването на законите на Бога носи на нарушителя страшни беди. Законите на Върховния са известни още като религиозни правила, съответстващи на различните условия, но същината на всички религиозни принципи е една – изпълняване заповедите на Бога, т.е. спазване на религиозните закони. Такава е обусловеността на материалното съществувание. Живите същества в материалния свят по собствен избор са поели рисковете на обусловения живот и са попаднали в плена на законите на материалната природа. Единственият начин човек да се освободи от тази клопка е да се съгласи да се подчинява на Върховния. Но вместо да се измъкнат от ръцете на ма̄я̄ (илюзията), глупавите човешки същества се обвързват с различни обозначения – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра, индус, мохамеданин, индиец, европеец, американец, китаец и пр. – и по този начин се принуждават да изпълняват заповедите на Върховния Бог според указанията на съответните писания. Писаните закони на държавата са несъвършена имитация на религиозните закони. Светската, атеистичната държава разрешава на гражданите да нарушават Божиите закони, а им забранява да нарушават писаните закони на държавата, но хората страдат много повече, когато нарушават законите на Бога, а се подчиняват на несъвършените закони, създадени от човека. В условията на материалното съществуване всички хора са несъвършени и затова дори и най-напредналият в материално отношение човек не може да създаде съвършено законодателство. Законите на Бога обаче са съвършени. Ако управляващите познаваха законите на Бога, нямаше да има нужда да свикват временни законодателни събрания от безполезни хора. Временните човешки закони трябва да се променят, а законите на Бога не се изменят, защото са създадени по съвършен начин от всесъвършената Божествена Личност. Религиозните правила и наставленията на писанията са създадени от освободените представители на Бога в съответствие с различните условия на живот. Като изпълняват волята на Бога, обусловените живи същества постепенно се освобождават от плена в материалното битие. Истинското положение на живото същество е положението му на вечен слуга на Върховния Бог. В освободеното си състояние то служи на Бога с трансцендентална любов и се наслаждава на пълна свобода наравно с Бога, а понякога дори и повече от него. А в обусловения материален живот всяко живо същество иска да бъде Бог за другите живи същества. Под въздействието на илюзията на ма̄я̄ този стремеж към господство става причина за продължаването на обусловения живот. И така, в материалния свят живото същество става все по-обусловено и по-обусловено, докато не се отдаде на Бога, като съживи първоначалното си състояние на вечно служене. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣта̄ и на останалите признати писания в света.
SIGNIFICADO—Todo ser vivo, seja homem, animal ou pássaro, pensa que é livre por si mesmo, mas, na verdade, ninguém está livre das rigorosas leis do Senhor. As leis do Senhor são rigorosas porque não podem ser desobedecidas em nenhuma circunstância. As leis feitas pelo homem podem ser burladas por astuciosos fora-da-lei, mas, nos códigos do legislador supremo, não existe a menor possibilidade de negligenciar as leis. Uma leve mudança no curso da lei feita por Deus pode dar origem a um grave perigo a ser defrontado pelo violador da lei. Essas leis do Supremo são geralmente conhecidas como os códigos da religião, sob diferentes condições, mas o princípio da religião é o mesmo em toda parte, ou seja, obedecer às ordens do Deus Supremo, aos códigos da religião. Essa é a condição da existência material. Todos os seres vivos no mundo material têm aceitado o risco da vida condicionada por sua própria escolha e estão, deste modo, apanhados na armadilha das leis da natureza material. O único caminho para sair do enredamento é concordar em obedecer ao Supremo. Porém, em vez de se livrarem das garras de māyā, ou ilusão, os seres humanos tolos se deixam atar por diferentes nomenclaturas, sendo designados como brāhmaṇas, kṣatriyas, vaiśyas, śūdras, hindus, maometanos, indianos, europeus, americanos, chineses e muitas outras, e, assim, eles executam as ordens do Senhor Supremo sob a influência dos respectivos preceitos legislativos ou escriturais. As leis estatutárias do estado são imperfeitas imitações e réplicas dos códigos religiosos. O estado secular, ou o estado sem Deus, permite aos cidadãos romperem as leis de Deus, mas os pune por desobedecerem às leis do estado; o resultado é que as pessoas em geral sofrem mais por romperem as leis de Deus que por obedecerem às leis imperfeitas fabricadas pelo homem. Todo homem é imperfeito por constituição, sob condições de existência material, e não existe a menor possibilidade de que até o homem mais avançado materialmente possa promulgar uma legislação perfeita. Por outro lado, não há tal imperfeição nas leis de Deus. Se os líderes são educados nas leis de Deus, não há necessidade de transitórias câmaras legislativas de homens sem objetivo. Há necessidade de mudanças nas leis transitórias do homem, mas não há mudanças nas leis feitas por Deus porque a todo-perfeita Personalidade de Deus as faz perfeitas. Os códigos da religião, ou preceitos escriturais, são feitos por representantes liberados de Deus, considerando diferentes condições de vida, e, por cumprirem as ordens do Senhor, os seres vivos condicionados gradualmente se livram das garras da existência material. A posição verdadeira do ser vivo é, contudo, a de servo eterno do Senhor Supremo. Em seu estado liberado, ele presta serviço ao Senhor com amor transcendental e, assim, desfruta de uma vida de plena liberdade, às vezes mesmo em nível de igualdade com o Senhor, ou às vezes mais que o Senhor. Todavia, no mundo material condicionado, todo ser vivo quer ser o Senhor de outros seres vivos, e assim, pela ilusão de māyā, essa mentalidade de assenhorear-se passa a ser a causa da extensão da vida condicional no futuro. Desse modo, no mundo material, o ser vivo fica ainda mais condicionado, até que se renda ao Senhor, revivendo seu estado original de servidão eterna. Essa é a instrução final da Bhagavad-gītā e de todas as outras escrituras reconhecidas do mundo.