Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.17

„Сега съм щастлив, всичко е наред, банковата ми сметка е съвсем прилична, мога да оставя на децата си достатъчно имущество. Постигнах успех. Горките бедни сання̄сӣ се уповават на Бога, но идват да просят от мен; следователно аз съм по-висш от Върховния Бог“. Такива мисли обземат хората, които са привързани до полуда към семействата си и са слепи за хода на вечното време. Продължителността на живота ни е предопределена и никой не може да прибави дори една секунда към времето, което му е предоставено по върховната воля. Човешките същества трябва да използват времето си много разумно, защото нито една отлетяла секунда не може да бъде върната, дори и да заплатим за нея с хиляди златни монети, спечелени с тежък труд. Всяка секунда от човешкия живот трябва да се използва, за да се постигне окончателно разрешение на проблемите в живота, т.е. да се преустановят повтарящите се раждания и смърти и да се излезе от цикъла на осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Материалното тяло, което е подложено на раждане и смърт, болести и старост, е причината за всички страдания на живото същество, но живото същество е вечно, то никога не се ражда, нито умира. Глупавите хора забравят за съществуването на този проблем. Те изобщо не знаят как да разрешат проблемите на живота си и се омотават в тленни семейни дела, не разбирайки, че вечното време незабелязано лети и с всяка измината секунда отреденото им време за живот намалява, а те още не са успели да разрешат главния проблем: повтарянето на раждането и смъртта, болестите и старостта. Това се нарича илюзия.

Но тази илюзия няма сила над ония, които са се пробудили за предано служене на Бога. Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа и братята му, Па̄н̣д̣авите, се били посветили на служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и не изпитвали никакво влечение към илюзорното щастие на материалния свят. Както вече казахме, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира отдавал служене на Бог Мукунда (Богът като този, който дава освобождение) и затова не изпитвал влечение дори към житейските удобства, достъпни в небесното царство. Защото дори това щастие, което човек може да получи на планетата Брахмалока, е временно и измамно. Тъй като живото същество е вечно, то може да бъде щастливо само във вечната обител, царството на Бога (паравьома), откъдето никой не се връща във владенията на повтарящите се раждания и смърти, на болестите и старостта. Следователно всички удобства в живота и всички видове материално щастие, които не обещават вечен живот, за вечното живо същество са просто една илюзия. Оня, който разбира това, притежава истинско знание. За да постигне желаната цел, брахма-сукхам (абсолютното щастие), такъв знаещ човек може да пожертва всяко материално щастие. Истинските трансценденталисти жадуват за това абсолютно щастие и не могат да се задоволят с никакво материално щастие, както гладният човек не може да бъде щастлив, ако притежава всякакви други удобства, но няма храна. Следователно наставленията на тази шлока се отнасят не до Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира или до братята му и майка му. Те са насочени към хората като Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, а Видура дошъл, за да предаде тези уроци.