Шрӣмад бха̄гаватам 1.13.25
Текст
кр̣пан̣ася джиджӣвиш̣ох̣
параитй аниччхато джӣрн̣о
джарая̄ ва̄сасӣ ива
Дума по дума
тася – на това; апи – въпреки; тава – твоето; дехах̣ – тяло; аям – това; кр̣пан̣ася – на този, който е скъперник; джиджӣвиш̣ох̣ – на този, който желае да живее; параити – ще се смали; аниччхатах̣ – въпреки неохотата; джӣрн̣ах̣ – разпаднало се; джарая̄ – стари; ва̄сасӣ – дрехи; ива – като.
Превод
Въпреки нежеланието ти да умреш и желанието ти да живееш дори с цената на честта и на достойнството си, тялото ти на скъперник неизбежно ще увехне, ще се смали и ще се разпадне като стара дреха.
Пояснение
Тук вниманието ни заслужават думите кр̣пан̣ася джиджӣвиш̣ох̣. Има два вида хора: едните се наричат кр̣пан̣а, а другите – бра̄хман̣а. Кр̣пан̣а, скъперниците, нямат вярна представа за материалното си тяло, а бра̄хман̣ите правилно разбират какво са те и какво е материалното им тяло. Водени от погрешните си схващания за материалното си тяло, кр̣пан̣ите искат да се наслаждават на сетивно удоволствие колкото могат повече и дори когато остаряват, с помощта на медицината и на други средства се опитват отново да станат млади. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тук е наречен кр̣пан̣а, защото искал да живее на всяка цена, без да се замисля каква е стойността на материалното му тяло. Видура се опитва да го накара да прогледне за истината, че не може да живее повече, отколкото му е предопределено, и че трябва да се приготви за смъртта. Щом смъртта е неизбежна, защо той трябва да приема такъв унизителен живот? По-добре да поеме по верния път, макар и с риск за живота си. Животът е даден на човека, за да може той да сложи край на всичките си страдания в материалното битие. Затова трябва да бъде изживян така, че да се постигне тази цел. Поради заблудите си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра вече бил пропилял осемдесет процента от енергията, която притежавал, и било редно да използва дните, останали от жалкия му скъпернически живот, с цел да постигне висшето благо. Такъв живот е живот на скъперник, който не е в състояние да използва правилно предимствата на човешката форма. Само щастливият случай събира такъв скъперник със себепознала се душа като Видура. Слушайки наставленията ѝ, скъперникът може да се освободи от невежеството на материалното битие.