Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.27

य: स्वकात्परतो वेह जातनिर्वेद आत्मवान् ।
हृदि कृत्वा हरिं गेहात्प्रव्रजेत्स नरोत्तम: ॥ २७ ॥
ях̣ свака̄т парато веха
джа̄та-нирведа а̄тмава̄н

хр̣ди кр̣тва̄ харим̇ геха̄т
правраджет са нароттамах̣

Дума по дума

ях̣всеки, който; свака̄тчрез пробуждането си; паратах̣ ва̄или като чуе от някой друг; ихатук, в този свят; джа̄тастава; нирведах̣безразличен към материалните привързаности; а̄тмава̄нсъзнание; хр̣див сърцето; кр̣тва̄приет от; харимБожествената Личност; геха̄тот дома си; правраджетнапуска; сах̣той е; нара-уттамах̣най-висш сред човешките същества.

Превод

Най-висш сред хората е този, който се пробуди и осъзнае сам или с нечия помощ илюзорността на този нещастен материален свят и след това напусне дома си, за да се предостави изцяло на Божествената Личност, която се намира в сърцето му.

Пояснение

Има три вида трансценденталисти: 1) дхӣра, или този, който не се безпокои, когато е далеч от близките си, 2) този, който е приел живот в отречение и е станал сання̄сӣ, защото се е разочаровал от материалния живот и 3) искреният предан на Бога, който чрез слушане и възпяване пробужда съзнанието си за Бога и напуска дома си, изцяло уповавайки се на Върховния Бог в сърцето си. Иначе казано, приемането на живот в отречение след разочарованията от сетивното наслаждение в материалния свят може да е крачка напред по пътя към себепознанието, но истинското съвършенство по пътя към освобождението се постига, когато човек изцяло се предаде на Върховната Божествена Личност, намираща се във всяко сърце като Парама̄тма̄. Човек може да живее напълно самотен, в най-затънтените джунгли, но устойчивият предан много добре знае, че не е сам. С него е Върховната Божествена Личност, която може да защити искрените си предани при всички трудни обстоятелства. Следователно човек трябва да се занимава с предано служене у дома си, като сред чисти предани слуша за святото име, качествата, формата, забавленията, обкръжението на Бога и за всичко, свързано с него, и ги възпява; това ще му помогне да пробуди съзнанието си за Бога според искреността на намеренията си. Оня, който желае материална полза от дейностите в преданото служене, никога не може да се отдаде на Върховната Божествена Личност, въпреки че Богът се намира във всяко сърце. От своя страна Богът също не дава наставления на тези, които го обожават с цел да постигнат някаква материална полза. Богът може да благослови с материални блага тези предани-материалисти, но те няма да постигнат това съвършенство на човешкия живот, за което се говори тук. В световната история, и особено в историята на Индия, има много примери за искрени предани, които ни водят по пътя към себепознанието. Един от тези велики предани на Бога е Маха̄тма̄ Видура и ние всички трябва да се опитаме да следваме лотосовите му стъпки, за да напреднем по пътя към осъзнаването на истинската си същност.