Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.21
Деванагари
पितृभ्रातृसुहृत्पुत्रा हतास्ते विगतं वयम् ।
आत्मा च जरया ग्रस्त: परगेहमुपाससे ॥ २१ ॥
आत्मा च जरया ग्रस्त: परगेहमुपाससे ॥ २१ ॥
Стих
питр̣-бхра̄тр̣-сухр̣т-путра̄
хата̄с те вигатам̇ ваям
а̄тма̄ ча джарая̄ грастах̣
пара-гехам упа̄сасе
хата̄с те вигатам̇ ваям
а̄тма̄ ча джарая̄ грастах̣
пара-гехам упа̄сасе
Дума по дума
Превод
Баща ти, брат ти, доброжелателите ти и синовете ти са вече мъртви. Собственият ти живот вече е към своя край, тялото ти е немощно и ти живееш в чужд дом.
Пояснение
Видура напомня на царя за несигурността на положението му, подвластно на силата на безмилостното време. Той очаква миналият опит да даде на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра достатъчно интелигентност, за да предвиди сам какво му предстои. Баща му Вичитравӣря бил починал отдавна, когато Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и по-младите му братя били невръстни деца. Само благодарение на добротата и грижите на Бхӣш̣мадева те били възпитани както трябва. След това умрял брат му Па̄н̣д̣у. После в битката при Курукш̣етра загинали всичките му сто сина, внуците му, доброжелателите му Бхӣш̣мадева, Дрон̣а̄ча̄ря и Карн̣а и много други царе и приятели. Така Дхр̣тара̄ш̣т̣ра загубил всичките си близки и цялото си богатство и живеел от милостта на племенника си, на когото бил причинил толкова много нещастия. И въпреки всички тези обрати на съдбата той мислел, че ще живее вечно. Видура искал да му внуши, че всеки сам трябва да се защитава – с постъпките си и с милостта на Бога. Човек трябва да изпълнява дълга си с вяра, а за резултатите да се уповава на висшата власт. Нито приятелите, нито децата, нито бащата, нито братът, нито държавата, нито нещо друго могат да защитят човека, който не е под закрилата на Върховния Бог. Всеки трябва да търси защита от Върховния Бог, защото в това е предназначението на човешката форма на живот. В следващите стихове Видура продължава да предупреждава Дхр̣тара̄ш̣т̣ра за несигурността на положението му.