Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.29

एवं राजा विदुरेणानुजेन
प्रज्ञाचक्षुर्बोधित आजमीढ: ।
छित्त्वा स्वेषु स्‍नेहपाशान्द्रढिम्नो
निश्चक्राम भ्रातृसन्दर्शिताध्वा ॥ २९ ॥
евам̇ ра̄джа̄ видурен̣а̄нуджена
прагя̄-чакш̣ур бодхита а̄джамӣд̣хах̣
чхиттва̄ свеш̣у снеха-па̄ша̄н драд̣химно
нишчакра̄ма бхра̄тр̣-сандаршита̄дхва̄

Дума по дума

евамтака; ра̄джа̄цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; видурен̣а анудженаот по-младия си брат Видура; прагя̄интроспективно знание; чакш̣ух̣очи; бодхитах̣разбрал; а̄джамӣд̣хах̣Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъкът на Аджамӣд̣ха; чхиттва̄прекъсвайки; свеш̣упо отношение на роднините си; снеха-па̄ша̄нздравата мрежа на привързаността; драд̣химнах̣благодарение на твърдостта си; нишчакра̄мазаминал; бхра̄тр̣от брат си; сандаршитанасочен към; адхва̄пътя на освобождението.

Превод

Така Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъкът на рода на Аджамӣд̣ха, бе убеден от интроспективното знание (прагя̄) и обладан от непоколебима решителност, изведнъж разкъса здравата мрежа на семейната привързаност. Той незабавно напусна дома си, за да поеме пътя на освобождението, към който го бе насочил по-младият му брат Видура.

Пояснение

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, великият проповедник на принципите на Шрӣмад Бха̄гаватам, подчертавал важността на общуването със са̄дху, чисти предани на Бога. Той казвал, че дори само един миг общуване с чистите предани на Бога може да доведе човека до постигането на съвършенство. Аз не се срамувам да призная, че съм се убедил в това от собствен опит. Ако не беше благоволението, което прояви негова Божествена Милост Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа при първата ни среща, продължила само няколко минути, никога нямаше да мога да се заема с непосилната задача да представя Шрӣмад Бха̄гаватам на английски. Ако не го бях срещнал в онзи благословен миг, аз може би щях да стана крупен промишлен магнат, но никога нямаше да мога да поема пътя към освобождението и да се отдам на истинско служене на Бога под наставленията на негова Божествена Милост. В тези стихове виждаме още един пример за подобно въздействие, проявило се в общуването на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра с Видура. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил здраво омотан от мрежата на материалните привързаности в политиката, икономиката и семейството и правел всичко, което било по силите му, за да постигне някакъв успех в начинанията си, но всичките му материални дейности завършвали с провал. И въпреки пропиления си живот, с помощта на убедителните наставления на чист предан на Бога, който бил олицетворение на качествата на са̄дху, той постигнал най-висшия успех в себепознанието. Затова писанията ни препоръчват да общуваме само със са̄дху и да се откажем от всяко друго общуване – тогава ще имаме пълната възможност да слушаме святите личности, които могат да разкъсат оковите на измамната привързаност в материалния свят. Материалният свят е огромна илюзия, защото всичко в него изглежда напълно осезаемо и реално, но още в следващия миг изчезва като шумяща морска пяна или като облак в небето. Облакът в небето изглежда много истински – от него пада дъжд, благодарение на който пониква толкова много временна зеленина. Но в един миг всичко изчезва: и облакът, и дъждът, и зеленината. А небето остава завинаги заедно с цялото многообразие от небесни светила. По същия начин Абсолютната Истина, сравнявана с небето, съществува вечно, а тленната илюзия се появява и изчезва като облак. Глупавите живи същества се стремят към ефимерния облак, а интелигентните хора – към вечното небе с цялото му многообразие.