Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.2
Деванагари
यावत: कृतवान् प्रश्नान् क्षत्ता कौषारवाग्रत: ।
जातैकभक्तिर्गोविन्दे तेभ्यश्चोपरराम ह ॥ २ ॥
जातैकभक्तिर्गोविन्दे तेभ्यश्चोपरराम ह ॥ २ ॥
Стих
я̄ватах̣ кр̣тава̄н прашна̄н
кш̣атта̄ кауша̄рава̄гратах̣
джа̄таика-бхактир говинде
тебхяш чопарара̄ма ха
кш̣атта̄ кауша̄рава̄гратах̣
джа̄таика-бхактир говинде
тебхяш чопарара̄ма ха
Дума по дума
я̄ватах̣ — всичко това; кр̣тава̄н — той постави; прашна̄н — въпроси; кш̣атта̄ — име на Видура; кауша̄рава — име на Маитрея; агратах̣ — в присъствието на; джа̄та — израснал; ека — едно; бхактих̣ — трансцендентално любовно служене; говинде — на Бог Кр̣ш̣н̣а; тебхях̣ — относно по-нататъшните въпроси; ча — и; упарара̄ма — се оттегли от; ха — в миналото.
Превод
След като зададе най-различни въпроси и се установи в трансцендентално любовно служене на Бог Кр̣ш̣н̣а, Видура престана да разпитва Маитрея Муни.
Пояснение
Видура престанал да задава въпроси на Маитрея Муни, когато се убедил, че висшето благо на живота (сумум бонум) е да се установиш окончателно в трансцендентално любовно служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е Говинда, този, който напълно удовлетворява преданите си. Обусловената душа, живото същество в материалния свят, търси щастие, като въвлича сетивата си в различни материални дейности. Но по този начин тя не може да постигне удовлетворение. След това обусловената душа започва да търси Върховната Истина чрез методите на умозрителната емпирична философия и чрез интелектуалните постижения. Ако не успее да открие висшата цел, тя отново пропада и започва да се занимава с материални благотворителни и алтруистични дейности. Но те също не могат да ѝ дадат пълно удовлетворение. И така, нито плодоносните дейности, нито безплодните философски разсъждения могат да донесат удовлетворение на живото същество, защото по природа то е вечен слуга на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Цялата ведическа литература го води към това заключение. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (15.15).
Търсещата обусловена душа трябва да се обърне към истински духовен учител като Маитрея и с разумните си въпроси да се опита да узнае всичко за карма (плодоносните дейности), гя̄на (философското търсене на Върховната Истина) и йога (свързващия процес на духовното познание) – така, както направил Видура. Този, който сериозно се стреми да пита духовен учител, не трябва да приема за такъв някой псевдогуру. От друга страна, човекът, когото другите приемат за духовен учител, не трябва да се представя за такъв, ако не може да изведе учениците си до трансценденталното любовно служене на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Видура имал щастието да се обърне към духовен учител като Маитрея и постигнал крайната цел на живота – бхакти (преданост) към Говинда. По този начин той научил всичко, което може да се узнае за духовния напредък.