Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.48
Деванагари
तदिदं भगवान् राजन्नेक आत्मात्मनां स्वदृक् ।
अन्तरोऽनन्तरो भाति पश्य तं माययोरुधा ॥ ४८ ॥
अन्तरोऽनन्तरो भाति पश्य तं माययोरुधा ॥ ४८ ॥
Стих
тад идам̇ бхагава̄н ра̄джанн
ека а̄тма̄тмана̄м̇ сва-др̣к
антаро 'нантаро бха̄ти
пашя там̇ ма̄яйорудха̄
ека а̄тма̄тмана̄м̇ сва-др̣к
антаро 'нантаро бха̄ти
пашя там̇ ма̄яйорудха̄
Дума по дума
тат — следователно; идам — това проявление; бхагава̄н — Божествената Личност; ра̄джан — о, царю; еках̣ — единствен и неповторим; а̄тма̄ — Свръхдушата; а̄тмана̄м — чрез енергиите си; сва-др̣к — по качество като него; антарах̣ — отвън; анантарах̣ — вътре и сам; бха̄ти — така проявява; пашя — погледни; там — само него; ма̄яя̄ — чрез проявленията на различните енергии; урудха̄ — изглежда като множество.
Превод
Затова о, царю, трябва да обърнеш взор към Върховния Бог. Той е единствен и неповторим. Той се проявява чрез различните си енергии и присъства както вътре, така и вън от всичко.
Пояснение
Върховният Бог, Божествената Личност, е единствен и неповторим, но се проявява чрез различни енергии, защото по природа е изпълнен с блаженство. Живите същества също са проявления на междинната му енергия и по качество са равни на Бога. Във вътрешната и във външната енергия на Бога, а също и извън тях са намират безброй живи същества. Тъй като духовният свят е проявление на вътрешната енергия на Бога, живите същества, които са в тази вътрешна енергия, притежават качества, еднакви с качествата на Бога, и не са замърсени от външната енергия. Макар че по качество са равни на Бога, поради замърсяванията на материалния свят живите същества приемат един изкривен облик, затова изпитват в този свят така наречените щастие и нещастие. Тези преживявания са мимолетни и не се докосват до душата. Живото същество усеща това временно щастие или нещастие само защото е забравило качествата си, еднакви с качествата на Бога. Но Богът сам постоянно въздейства върху живото същество отвътре и отвън, за да го изведе от низшата му позиция. Като локализирана Парама̄тма̄, отвътре Той дава указания на изпълнените с безброй желания живи същества, а отвън действа чрез свещените писания и духовния учител, които са негови проявления. Човек трябва да обърне взор към Бога. Човек не трябва да се тревожи заради появата на „щастието“ и „нещастието“, а да се опита да действа еднопосочно с Бога във външните му дейности, насочени към издигането на падналите души. Човек може да подпомага Бога в дейностите му и да стане духовен учител само по неговата воля, а не заради лична изгода, за материално облагодетелстване, за да прави бизнес от това или просто да си изкарва прехраната. Истинските духовни учители, които обръщат взор към Бога и му помагат, в качествено отношение наистина са равни на него, а учителите, които забравят, са само изкривено тяхно отражение. Затова На̄рада съветва Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа да не се тревожи за „щастието“ и „нещастието“, а да обърне взор единствено към Бога, за да изпълни мисията, заради която Богът е дошъл. Това било пръв дълг на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.