Шрӣмад Бха̄гаватам 1.13.44
Деванагари
यन्मन्यसे ध्रुवं लोकमध्रुवं वा न चोभयम् ।
सर्वथा न हि शोच्यास्ते स्नेहादन्यत्र मोहजात् ॥ ४४ ॥
सर्वथा न हि शोच्यास्ते स्नेहादन्यत्र मोहजात् ॥ ४४ ॥
Стих
ян манясе дхрувам̇ локам
адхрувам̇ ва̄ на чобхаям
сарватха̄ на хи шочя̄с те
снеха̄д анятра мохаджа̄т
адхрувам̇ ва̄ на чобхаям
сарватха̄ на хи шочя̄с те
снеха̄д анятра мохаджа̄т
Дума по дума
ят — въпреки че; манясе — мислиш; дхрувам — Абсолютната Истина; локам — личности; адхрувам — нереалност; ва̄ — или; на — или не; ча — също; убхаям — или и двете; сарватха̄ — при всички обстоятелства; на — никога; хи — несъмнено; шочя̄х̣ — причина за скръб; те — те; снеха̄т — поради привързаността; анятра — или иначе; моха-джа̄т — поради заблуждението.
Превод
О, царю, независимо дали смяташ душата за вечната движеща сила, а материалното тяло за тленно, или мислиш, че всичко съществува в безличностната Абсолютна Истина, или пък че всичко е необяснимо съчетание от материя и дух, при всички обстоятелства усещането за раздяла се дължи единствено на илюзорната привързаност и на нищо повече.
Пояснение
Всяко живо същество е индивидуална частица, неотделима от Върховното същество, и естественото му положение е доброволно да отдава служене. Това е несъмнен факт. Живото същество винаги се намира под властта на Върховния Бог, независимо дали е обусловено в материалното битие или е в освободеното си състояние на пълно знание и вечност. Но тези, които не притежават истинско знание, измислят всякакви безпочвени предположения за истинската позиция на живото същество. Всички философски школи обаче признават, че живото същество е вечно, а тялото, съставено от петте материални елемента, е тленна и временна обвивка. По силата на закона на кармата вечното живо същество се мести от тяло в тяло, а материалните тела по своята природа са временни. Следователно няма нищо тъжно, когато душата се премества в друго тяло или когато материалното тяло умира, щом му дойде времето. Има хора, които вярват в сливането на душата с Върховния Дух след освобождаването ѝ от затворничеството на материята; други не вярват в съществуването на духа, или на душата, но вярват в осезаемата материя. В ежедневието си виждаме толкова много преобразувания на материята от една форма в друга, но това не ни кара да страдаме. Във всеки от споменатите случаи силата на божествената енергия не може да бъде спряна – това не е по силите на никого и затова е излишно да се скърби.