Шрӣмад Бха̄гаватам 6.10.6
Стих
нӯнам̇ сва̄ртха-паро локо
на веда пара-сан̇кат̣ам
яди веда на я̄чета
нети на̄ха яд ӣшварах̣
на веда пара-сан̇кат̣ам
яди веда на я̄чета
нети на̄ха яд ӣшварах̣
Дума по дума
нӯнам — несъмнено; сва-артха-парах̣ — който се интересува само от сетивно наслаждение в този и в следващия живот; локах̣ — материалистите; на — не; веда — познават; пара-сан̇кат̣ам — страданията; яди — ако; веда — знаят; на — не; я̄чета — биха искали; на — не; ити — така; на а̄ха — не казва; ят — тъй като; ӣшварах̣ — способен да даде подаяние.
Превод
Хората, които гледат само собствените си интереси, просят от другите, без да се замислят за тяхната болка. Но ако просякът беше наясно със затрудненията на благодетеля си, не би молил за нищо. По същия начин този, който има възможност да даде милостиня, не познава затрудненията на просяка; иначе не би отказал да му даде всичко поискано.
Пояснение
Този стих представя двама души – единият дава милостиня, а другият моли за нея. Просякът не бива да иска милостиня от някого в затруднение. Така и човек, който може да даде милостиня, не бива да отказва на просяка. Това са моралните наставления на ша̄стрите. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита казва: сан-нимитте варам̇ тя̄го вина̄ше нияте сати – всичко в материалния свят ще бъде унищожено, затова всичко трябва да се използва за добри цели. Ако е напреднал в знанието, човек трябва с готовност да пожертва всичко за добра кауза. Съвременната безбожна цивилизация е довела целия свят до опасно състояние. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се нуждае от множество възвишени, образовани хора, които биха пожертвали живота си, за да възродят съзнанието за Бога по света. Ето защо приканваме всички просветени мъже и жени да се присъединят към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание и да посветят живота си на великата кауза за възстановяване на съзнанието за Бога в човешкото общество.