Шрӣмад Бха̄гаватам 6.10.2
Стих
татха̄бхия̄чито деваир
р̣ш̣ир а̄тхарван̣о маха̄н
модама̄на ува̄чедам̇
прахасанн ива бха̄рата
р̣ш̣ир а̄тхарван̣о маха̄н
модама̄на ува̄чедам̇
прахасанн ива бха̄рата
Дума по дума
татха̄ — по този начин; абхия̄читах̣ — помолен; деваих̣ — от полубоговете; р̣ш̣их̣ — великият светец; а̄тхарван̣ах̣ — Дадхӣчи, синът на Атхарва̄; маха̄н — великият; модама̄нах̣ — весел; ува̄ча — каза; идам — това; прахасан — с усмивка; ива — нещо като; бха̄рата — о, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.
Превод
О, царю Парӣкш̣ит, следвайки повелята на Бога, полубоговете се обърнаха към Дадхӣчи, сина на Атхарва̄. Великият светец бе много щедър и когато те го помолиха да им даде тялото си, той донякъде се съгласи. Но в желанието си да чуе религиозни наставления от устата на полубоговете той се усмихна и шеговито каза следното.