Шрӣмад Бха̄гаватам 6.10.4
Стих
джиджӣвиш̣ӯн̣а̄м̇ джӣва̄на̄м
а̄тма̄ преш̣т̣ха ихепситах̣
ка утсахета там̇ да̄тум̇
бхикш̣ама̄н̣а̄я виш̣н̣аве
а̄тма̄ преш̣т̣ха ихепситах̣
ка утсахета там̇ да̄тум̇
бхикш̣ама̄н̣а̄я виш̣н̣аве
Дума по дума
джиджӣвиш̣ӯн̣а̄м — стремейки се да запазят живота си; джӣва̄на̄м — на живите същества; а̄тма̄ — тялото; преш̣т̣хах̣ — много скъпо; иха — тук; ӣпситах̣ — желаното; ках̣ — които; утсахета — могат да допуснат; там — това тяло; да̄тум — да дадат; бхикш̣ама̄н̣а̄я — гореща молба; виш̣н̣аве — дори на Бог Виш̣н̣у.
Превод
В материалния свят всяко живо същество е изключително привързано към материалното си тяло. Мъчейки се да запази своето тяло завинаги, всеки се опитва да го защити по всевъзможни начини, дори с жертвата на всичките си притежания. Така че кой би се съгласил да отстъпи тялото си на когото и да било, дори това да е желанието на самия Бог Виш̣н̣у?
Пояснение
Казано е: а̄тма̄нам̇ сарвато ракш̣ет тато дхармам̇ тато дханам – човек трябва да защити своето тяло на всяка цена; след това може да защитава религиозните си принципи, а накрая и имуществото си. Това е естествената нагласа на живите същества. Никой не иска да се раздели с тялото си, докато не му бъде отнето насила. Макар полубоговете да обяснили, че искат тялото на Дадхӣчи според повелята на Бог Виш̣н̣у, мъдрецът привидно отказал да изпълни молбата им.