Шрӣмад Бха̄гаватам 6.10.9

В зависимост от тялото, предоставено им от проявленията на материалната природа, хората изповядват различни религии или изпълняват разнообразни задължения. Но в дадения стих са обяснени истинските принципи на религията. Всеки би трябвало да е нещастен, когато вижда другите да страдат, и да е щастлив, когато другите са щастливи. А̄тмават сарва-бхӯтеш̣у – трябва да приемаме чуждото щастие и нещастие като свое собствено. На този религиозен принцип се основава и будисткото правило за ненасилие – ахим̇сах̣ парама-дхармах̣. Ние изпитваме болка, когато някой ни нарани, следователно самите ние не бива да причиняваме болка на другите живи създания. Мисията на Буда била да прекрати ненужното избиване на животни, затова той проповядвал, че ненасилието е най-висшият религиозен принцип.

Не е възможно човек непрекъснато да убива животни и в същото време да се смята за религиозен. Това е връх на лицемерието. Исус Христос е казал: „Не убивай“, но въпреки това лицемерите поддържат хиляди кланици и се представят за християни. Този стих осъжда подобно лицемерие. Да споделя радостите и скърбите на другите – всеки трябва да следва това правило. За съжаление в наши дни така наречените филантропи и благотворители отстояват щастието на човечеството за сметка на беззащитните животни. Това не се препоръчва в стиха. Тук ясно е казано да се отнасяме със съчувствие към всяко едно живо създание. Независимо дали са хора, дървета, животни или растения – всички са деца на Върховната Божествена Личност. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.4):

„О, сине на Кунтӣ, всички форми на живот се появяват чрез раждане в тази материална природа и Аз съм бащата, даващ семето“. Различните форми на тези създания са само връхни дрехи. Всяко живо същество в действителност е душа, неразделна частица от Бога. Ето защо не бива да сме благосклонни само към определен вид живи същества. Ваиш̣н̣авите виждат всички като неразделни частици от Бога. Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (5.18 и 18.54):

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“.

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Затова един ваиш̣н̣ава наистина е съвършена личност. Той скърби, когато вижда чуждото нещастие, и се радва, когато другите са щастливи. Ваиш̣н̣авите са пара-дух̣кха-дух̣кхӣ – те се измъчват от факта, че обусловените души са в злочестото положение на груб материализъм. Ето защо използват всеки миг да проповядват Кр̣ш̣н̣а съзнание по света.