Шрӣмад Бха̄гаватам 6.10.8
Стих
йо 'дхрувен̣а̄тмана̄ на̄тха̄
на дхармам̇ на яшах̣ пума̄н
ӣхета бхӯта-даяя̄
са шочях̣ стха̄вараир апи
на дхармам̇ на яшах̣ пума̄н
ӣхета бхӯта-даяя̄
са шочях̣ стха̄вараир апи
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; адхрувен̣а — тленно; а̄тмана̄ — от тялото; на̄тха̄х̣ — о, господари; на — не; дхармам — религиозни принципи; на — не; яшах̣ — слава; пума̄н — човек; ӣхета — се стреми към; бхӯта-даяя̄ — от състрадание към живите същества; сах̣ — този човек; шочях̣ — достоен за съжаление; стха̄вараих̣ — от неподвижните създания; апи — дори.
Превод
О, полубогове, всеки, който не изпитва съчувствие към страдащото човечество и не жертва тленното си тяло за по-висши каузи, като религиозните принципи или вечната слава, наистина е достоен за съжаление дори от неподвижните създания.
Пояснение
Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и шестимата Госва̄мӣ от Вр̣нда̄вана са идеален пример в това отношение. За Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.34):
тяктва̄ судустяджа-сурепсита-ра̄джя-лакш̣мӣм̇
дхармиш̣т̣ха а̄ря-вачаса̄ яд ага̄д аран̣ям
ма̄я̄-мр̣гам̇ дайитайепситам анвадха̄вад
ванде маха̄-пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
дхармиш̣т̣ха а̄ря-вачаса̄ яд ага̄д аран̣ям
ма̄я̄-мр̣гам̇ дайитайепситам анвадха̄вад
ванде маха̄-пуруш̣а те чаран̣а̄равиндам
„Отдаваме смирените си почитания в лотосовите нозе на Бога, върху когото трябва постоянно да медитираме. Той изостави семейния живот, като напусна вечната си съпруга, обожавана дори от обитателите на рая. Той отиде в гората, за да спаси падналите души, озовали се в илюзията на материалната енергия“. Приемането на сання̄са означава да извършиш социално самоубийство, но сання̄са е задължение, най-малкото за всеки бра̄хман̣а, за всяко първокласно човешко същество. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху имал млада и красива съпруга и любяща майка. Нещо повече, взаимоотношенията в семейството му били изпълнени с такава обич, че дори полубоговете не биха могли да се надяват на подобно семейно щастие. Въпреки това заради спасението на падналите души по света Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху приел сання̄са и още на двайсет и четири годишна възраст напуснал дома си. Той стриктно съблюдавал живота на сання̄си, отричайки се от всякакви телесни удобства. Така постъпили и неговите ученици – шестимата Госва̄мӣ, които били министри и заемали издигнати постове в обществото; те също изоставили всичко и се присъединили към движението на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Шрӣнива̄са А̄ча̄ря казва:
тяктва̄ тӯрн̣ам ашеш̣а-ман̣д̣ала-пати-шрен̣ӣм̇ сада̄ туччхават
бхӯтва̄ дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄ каупӣна-кантха̄шритау
бхӯтва̄ дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄ каупӣна-кантха̄шритау
Госва̄мӣте били министри, областни управители и просветени учени, но се разделили с охолния живот и се включили в движението на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху само за да изразят съчувствие към падналите души по света (дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄). Водейки изключително скромен живот като отшелници, с по една набедрена препаска и скъсана наметка (каупӣна-кантха), те живеели във Вр̣нда̄вана и изпълнявали волята на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху да възродят забравеното величие на това свято място.
По техния пример всеки, който се радва на материални удобства в този свят, би трябвало да се присъедини към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да възвиси падналите души. Думите бхӯта-даяя̄, ма̄я̄-мр̣гам̇ дайитайепситам и дӣна-ган̣ешакау карун̣ая̄ изразяват един и същ смисъл. Това са много важни думи за желаещите да издигнат човечеството до правилното разбиране на живота. Всеки би трябвало да се присъедини към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, следвайки такива велики личности като Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, шестимата Госва̄мӣ, а преди тях – великия мъдрец Дадхӣчи. Вместо да пропилява живота си в осигуряване на временни телесни удобства, човек би трябвало с готовност да го напусне в името на по-висши каузи. Така или иначе тялото ще бъде унищожено. Затова нека го пожертваме за славното разпространяване на религиозните принципи по света.